И Герасимов и Шойгу схващат, че във всеки момент могат да бъдат не просто отстранени, а може и нещо по-лошо да им се случи

Руската държава губи своя основополагащ монопол над насилието, казва анализаторът пред Радио „Совобда“ главният редактор на сайта „Агентура“

Интервю на Сергей Медведев

- Кой Стои зад Евгений Пригожин? Защо Путин мълчи, докато той заплашва елитите и висшето ръководство на армията? Самостоятелен играч ли е той или е марионетка в нечии ръце? Готов ли е „готвачът на Путин“ да оглави бунт срещу Кремъл? 

Андрей Солдатов: Честно казано, на мен ми се струва, че Пригожин не е подходящ за ролята на самостоятелен политически играч. За това той все пак не разполага с достатъчно ресурси в руската политика. Да, зад него стои бизнес-империята му, но тя 100% зависи от държавните поръчки – военни или правителствени. ЧВК "Вагнер" е достатъчно мощна военна структура, но също 100% зависи от Министерството на отбраната.

- А подкрепата от населението? Той намира силна подкрепа сред недоволните, сред „патриотите“, сред командирите?

- Той става все по-популярна фигура, особено сред читателите на военните телеграм-канали, в регионите също е доста известна фигура, но в сериозната политическа игра той е само един от многото фактори и със сигурност не най-решаващия. Освен това той е много внимателен в промотирането на хората си. Например, ние нищо не знаем за командирите на „Вагнер“. И, струва ми се, това се прави съзнателно, за да не се пораждат излишни емоции, както във военната среда, така и сред политическия елит, за да не поражда недоволство от потенциална конкуренция.

- А защо мълчи Путин? Нито веднъж не е казал и дума, да не говорим за критика спрямо Пригожин?

- Смятам, че негласната подкрепа от Путин за това, което върши Пригожин е главна му сила. Ако Кремъл не искаше Пригожин да прави това, което прави, той отдавна щеше, в най-добрия случай да бъде отрязан от всичките си медийни ресурси.
Пригожин създава фон, на който Путин изглежда напълно рационален. 
И има най-малко две обяснения защо Пригожин засега е нужен на Путин.  Първото, обичайната за Путин система на квазисдържане и противотежести. Против не особено ефективния военен елит Путин показва този „Жокер“, който критикува елита, така както Путин не може, и едновременно с това показва, че има и някакви военни ресурси, които могат да бъдат използвани за решаването на задачите, с които военните не се справят много добре в Украйна.
Второто – това е послание не само към гражданите. И тук, струва ми се, също има игра на Путин, „антинегативен популизъм“. Пригожин казва неща, от които им настръхват косите и на елитите, и на гражданите, а после се появява Путин и успокоява всички, че нещата няма да са толкова брутални. И в този смисъл, Пригожин създава фон на който Путин изглежда напълно рационален, разумен и умерен политик.

- Това някаква дългосрочна политическа игра ли е, игра, в която Пригожин е просто марионетка, плашило за елитите? 

-  Пригожин е марионетка, при това лична марионетка на Путин. Пригожин знае кой е. Той знае, че всички ресурси, цялото влияние, което има, политическия си ръст е получил благодарение само на един единствен човек - Владимир Путин. Зад него не стоят кланове, или политици, или регионални елити, или още някой, който би могъл да му помогне с политически ресурс, или с пари, с финанси. 
В този смисъл той не е системна сила, той е човек, който изпълнява заповедите лично на Путин, ползва се с личното му доверие, а понякога изпълнява не просто заповедите му, а с престъпното си мислене, той умее да предугажда желанията на господаря си два хода напред. Това е неговата психологическа същност, която много допада на Путин.
Ролята му е да сдържа Министерството на отбраната, доколкото армията се представи доста позорно в първия етап на войната, първоначалните цели на операцията бяха напълно провалени. С това, което направи Пригожин в Бахмут Путин показваше на армията: трябва да си знаете мястото.
Путин не може да направи нищо на МО с легитимни средства, освен да уволни Шойгу, но това сега не е най-добрият ход. Затова той насъсква срещу него Пригожин. И Герасимов и Шойгу схващат, че във всеки момент могат да бъдат не просто отстранени, а може и нещо по-лошо да им се случи.

- Но може Пригожин да задвижи махалото на гражданскикте смутове, да мобилизира недоволните?

- Не виждам никакви признаци за това, също както и за някакъв преврат срещу Путин, който може да възникне сред елитите. Но, доколкото се води война, ситуацията се сменя динамично, всеки ден, и с времето може да се появят такива предпоставки.
Пригожин, само по себе си, не може да бъде такъв мощен фактор, който да разклати лодката и да вдигне народен бунт. Още повече той не разполага с ресурси, а мисля и, че никога няма да ги получи, защото, ако се опита да направи нещо, веднага ще изгуби подкрепата на Путин.

- С какво изобщо разполага ЧВК „Вагнер“, Пригожин твърди, че може със своите 600 обучени полеви командири да създаде армия от 60 хиляди души, която ще бъде най-силната в Русия. Блъфира ли?

- Мисля, че блъфира. Ако правилно си спомням, буквално преди седмица той буквално се молеше за 200 хиляди. Той понесе чудовищни загуби в Бахмут, най-малко 20 хиляди. Гиркин твърди, че най-малко по две.

- Доколко тези хора са лоялни към Пригожин? Това са наемници, които служат за пари, но готови ли са да вдигнат оръжие срещу държавата?

- Има обща човешка маса, така нареченото „месо“. Тези хора са лоялни към Пригожин. Но не те решават ситуацията на бойното поле, а тези, които отговарят за артилерията и планирането на операциите. Такива във "Вагнер" са професионални военни, които се ръководят от съответните служби във военното разузнаване. Много от тях имат опит в подразделенията със специално назначение и са лоялни към тези структури. Затова ми се струва преувеличение да очакваме от тях в някакъв момент да щурмуват Кремъл със знамето на ЧВК "Вагнер".

- До каква степен държавата е изгубила монопола си над насилието?

- По-точно е да говорим за „децентрализация“. Сега всички големи корпорации в Русия притежават някакъв военен ресурс, който често се използва в Украйна, да не говорим за Кадиров, който не просто е регионален лидер, но и ръководител на силова структура.

- Доколко те водят реални военни действия? Наричат ги инстаграм-войска, хора, които или стаят в заградителните отряди, или ги ползват за „зачистване“ и се фотографират на фона на руините?

-Мисля, че в голяма степен е така, но това може да се промени. Така или иначе съществува  "Вагнер". Доколко газпромските ЧВК ще успеят да се превърнат в тяхно подобие – ще видим. Но структурите на Кадиров са напълно реални въоръжени структури, които освен това са напълно покорни на своя военачалник, на командирите си. В този смисъл тяхното използване в политическо разчистване на сметки може да не е непременно във вида „поход към Кремъл“.
Това са просто силни карти, които ката или иначе ще бъдат вземани предвид в играта, когато и ако изчезне главният играч.
Казахме, че Пригожин е личната марионетка на Путин, но практически същото може да се каже за мнозинството играчи на политическата сцена на Русия. Когато изчезне Путин, когато ситуацията се промени, финансовият, медиен и силов ресурс ще бъде рещаващ аргумент в борбата за власт.
Феноменът „Пригожин“, появата на човек с каменарския чук, както и на другите силови играчи (и всякакви ЧВК, и кадировци, и казаци, и появата на територията на Русия на така наречените „външни силови агенти“, партизани) сочи само едно: държавата губи своя основополагащ монопол над насилието.
А това е свидетелство, че Путин, започвайки тази война искаше да унищожи една държава – Украйна, но по същество, пред очите ни разрушава друга – Русия.