Не може държавата да поеме пълния риск на бизнеса в електроенергийния сектор. Схемата за изплащане на компенсации трябва да бъде балансирана. Министерството на финансите помага аналитично на Министерството на енергетиката относно изграждане на схема за компенсация. Държавата трябва да поеме допълнителен риск, но не може да се прехвърли изцяло от частните субекти върху държавата. Това каза министърът на финансите Асен Василев по време на заседанието на Бюджетната комисия в парламента, предаде БГНЕС.
Драматичната ситуация в електроенергийния сектор се дължи не толкова на повишено потребление или по-малко предлагане на българския пазар, колкото на свързването на българския пазар с международните пазари и изключително голямото ниво на износ, което вдига цените, добави Василев.
Със свое решение правителството прие допълнителни 450 млн. лева за компенсации от бюджета. Освен това още 410 млн. лева от спестявания в бюджета. Т.е. общо 860 млн. лева Министерството на финансите е предвидило като бюджетни средства за допълнително подпомагане на бизнеса в периода декември, януари и март. Това са бюджетните средства. Освен това има пари и във Фонда за сигурност на енергийната система, които могат да бъдат използвани. Биха могли да бъдат използвани за подпомагане и свръхпечалбите в държавните енергийни дружества, добави още Василев.
Дори да се счете, че нещо е свръхпечалба, то трябва да се вземе под внимание факта на тежка задлъжнялост на системата, каза енергийният министър Александър Николов. За съжаление през последните две години структурата на пазара и динамиката се промени изцяло вследствие на зелената сделка. Това води до много сериозна промяна във функционирането на енергийно зависимия бизнес, коментира Николов.
Това, което се опитваме да направим в рамките на 6 месеца е да децентрализираме системата. От гледна точка на слънчева енергия технологиите се подобряват драстично и такива промени ще видите в плана за устойчивост и развитие. Фондът за сигурност на енергийната система е значително по-гъвкав“, допълни министър Николов.
Фактор
Драматичната ситуация в електроенергийния сектор се дължи не толкова на повишено потребление или по-малко предлагане на българския пазар, колкото на свързването на българския пазар с международните пазари и изключително голямото ниво на износ, което вдига цените, добави Василев.
Със свое решение правителството прие допълнителни 450 млн. лева за компенсации от бюджета. Освен това още 410 млн. лева от спестявания в бюджета. Т.е. общо 860 млн. лева Министерството на финансите е предвидило като бюджетни средства за допълнително подпомагане на бизнеса в периода декември, януари и март. Това са бюджетните средства. Освен това има пари и във Фонда за сигурност на енергийната система, които могат да бъдат използвани. Биха могли да бъдат използвани за подпомагане и свръхпечалбите в държавните енергийни дружества, добави още Василев.
Дори да се счете, че нещо е свръхпечалба, то трябва да се вземе под внимание факта на тежка задлъжнялост на системата, каза енергийният министър Александър Николов. За съжаление през последните две години структурата на пазара и динамиката се промени изцяло вследствие на зелената сделка. Това води до много сериозна промяна във функционирането на енергийно зависимия бизнес, коментира Николов.
Това, което се опитваме да направим в рамките на 6 месеца е да децентрализираме системата. От гледна точка на слънчева енергия технологиите се подобряват драстично и такива промени ще видите в плана за устойчивост и развитие. Фондът за сигурност на енергийната система е значително по-гъвкав“, допълни министър Николов.
Още от Бизнес
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи
Под натиска на САЩ компартията в Куба одобри разширяване на частната инициатива
През 2021 г. комунистическата страна разреши създаването на малки и средни предприятия с до 100 служители
Българска адвокатка отрича да е в комбина със зетя на Тръмп в спорния курорт на Къшнър в Албания
Зоя Гюрова твърди, че тя и съдружникът ѝ са били вписани само формално като бенефициенти на нидерландски компании, контролирали проекта в Звернец; отрече участие на руски капитали и отказа да разкрие инвеститорите