Валерий Пекар*, Униан

След атаката срещу летищата на руската стратегическа авиация и Керченския (Кримския) мост виждам в нюзфийда си не само смешни мемета, но и много неразбиране и подценяване на операцията. Възможно е подценяването да е защитен механизъм срещу завишени очаквания, но пълното блокиране на положителните емоции е още по-разрушително за психиката, отколкото разочарованието от завишените очаквания. Възможно е също това да е защитен механизъм срещу картина на света, при която Украйна губи войната –  картина, която вече се е формирала (в съзнанието на част от хората – б.р.), и не стигат сили тя да бъде променена. Може да има и други причини, така че, нека да вникнем в ситуацията.

1. Влиянието

Оказват ли влияние подобни операции за приключването на войната? Трудно е да си представим отделна операция, която сама по себе си, изолирано формира победата. Отдавна отмина епохата на войните с ниска интензивност, когато една решаваща битка е водела до разгром на дадена армия и приключване на войната. В индустриалната война на нашето време победата се състои от стотици операции, всяка от които прави пукнатини в държавната и военната машина на врага, както и от всекидневния, лишен от блясък героизъм на стотици хиляди хора. От тази гледна точка би трябвало да се запитаме - доколко е значима тази операция и дали тя има стратегическа стойност?

Очевидно да. Става дума за няколко аспекта. Първо най-очевидното – унищожена е значителна част от стратегическата авиация (засега има различни оценки, но да не забравяме, че само половината от самолетите са в състояние да изпълняват задачи), както и два самолета за далечна радиолокация А-50. Дори някой самолет да не е унищожен напълно, има повреди, след които е невъзможно да бъде възстановен, особено в страна, която е загубила авиационния си отрасъл. А и дори самолетът да бъде  възстановен, вероятността от катастрофа в бъдеще е много голяма.

Второ, подкопан е митът за мощта и непобедимостта на руската ядрена триада. Всяка страна, която разполага със стратегически оръжия, ги охранява възможно най-строго. 

"Украйна пренаписва правилата на войната", 

пишат западните медии. И това е факт. Сега е ясно, че всичко може да стане обект на атака. Това трябва да подтикне към размисъл за цената на бъдещите действия.

Важното е, че влиянието на подобни операции значително надхвърля чисто военното. Подемът на украинския дух и сривът на руския трудно може да се оцени с числа, но при война това е нещо важно. Духът се нуждае от победи.

Трето – чисто политическият аспект. Казват, че нямаме карти, но ето че имаме. Целият свят разбра това послание.

Четвърто – вътрешните процеси в Русия. Невероятното увеличаване на броя на доносите, вътрешните разпри в руските спецслужби и властовите структури, търсенето на виновни (немарливци, шпиони, заговорници), клановата борба, ожесточаването на вътрешното противопоставяне на спецслужбите и т. н. ФСБ, която се гордее с пълната си власт в Русия, глупаво се провали и сега противопоставянето ѝ с другите кланове (за бюджети, длъжности, място до трона) ще ескалира. Може да прогнозираме, ако не колапс, то значителни проблеми с логистиката (какво возиш?) и с производството на дронове (за кого работиш?). За нито един обект не може да се смята, че е в безопасност, независимо от разстоянието. Мерките и протоколите за сигурност ще се усложнят в пъти, а това означава повече разходи, повече конфликти, забавяне на процесите. Шпиономанията носи повече вреда, отколкото полза, особено в страна със слабо общество, силно недоволство и традиция на омраза у всички към всички.

Пето, специално ще отбележа подкопаването на имиджа на Вожда като човек, който може да се справи с всички проблеми и води обществото към победа. Много хора не разбират важността на този аспект. В демократична страна (за запознатите: в „оранжевата култура“)** държавният лидер може да бъде критикуван и осмиван. В авторитарна държава (в "червената" култура) Вождът е свещено лице, на него се крепи всичко. Ако "царят не е истински" (руската традиция) или е "загубил мандата, даден от Небето" (китайската традиция), тогава не бива да се подчиняваш на подобен псевдовожд. (По-старото поколение може да си спомни как през август 1991 г. се оказа, че страшният Държавен комитет по извънредното положение е сборище от изплашени дребни човечета – това ги лиши от легитимност и тежест, макар че в онзи момент в ръцете им бяха армията, КГБ и милицията, също и комунистическата партия, правителството, централната банка и телевизията.)***

Прави впечатление, че руското ръководство избра

стратегията на мълчанието

 Дълго време не можеха да кажат нищо, после се опитваха да обяснят, че всичко това е лъжа и че в действителност нищо не е станало. Не стига просто да се омаловажи и подцени станалото, защото обсъждането на мащаба на катастрофата вече е признание, че има  катастрофа. Вместо това може просто да се каже, че нищо не е имало.

Към това трябва да прибавим важното за руснаците усещане,     че безграничността на тяхната страна ги пази. Това усещане е формирано чрез националната митология, още от времето на Наполеоновите войни и особено на Втората световна война. Но тези времена отминаха отдавна.

И накрая, самата сума на материалните  загуби е много голяма, а те са постигнати с минимални средства. Това и представлява асиметричната война – единствената война, в която Украйна може да победи страна с по-голямо население, по-голяма икономика и военен бюджет.

Да поговорим и за обезценяването и отрицанието. Например, в руските публични сфери (а след тях и някои украинци) пишат, че тези самолети са остарели, отдавна вече са непотребни, затова украинската операция само е подобрила положението на руснаците: сега не трябва да харчат средства за обслужване на стари боклуци, а може да ги инвестират в разработването на ново оръжие-чудо. Обаче, първо, ако самолетите бяха непотребни, можеше отдавна да ги оставят на вечна стоянка, но не – те активно се използват при атаките. Второ, инженерното ниво в Русия отдавна е загубено, нищо ново от този вид не могат нито да разработят, нито да произведат (ако можеха, това вече щеше да е станало на дванадесетата година от войната). Трето, разработването изисква значително време и средства – не им достига нито едното, нито другото.

Други обезценители казват, че сега, в отговор, Русия ще нанесе жестоки удари по украинския фронт и срещу цивилното население в градовете (а досега какво правеше?!) и ще използва аналогична тактика срещу нас (а какво им пречеше преди това?).

2. Аналогиите

Аналогията с Пърл Харбър, която дружно раздухват руските военни блогъри и "добрите руснаци", е доста неуместна. И руснаците знаят това добре. Та нали атаката срещу Пърл Харбър е атака на страна, започваща война, срещу страна, която не очаква война. В нашия случай войната вече продължава над единадесет години. Нашият Пърл Харбър беше в юга на Украйна през февруари 2022-а. Освен това, Япония загуби онази война и я загуби благодарение на ужасното ново оръжие на американците. Откъдето и да погледнеш, аналогията е неуместна.

Неуместна е и аналогията с Цусима (Цушима). Това е решаваща битка, в която руският флот е бил напълно разгромен, а руско-японската война фактически се е приближила към своя завършек. Очевидно, такава аналогия в нашия случай ще е преувеличение.

Други подобни дръзки операции (рейдът на Дулитъл срещу Токио, британската операция в Северна Африка и т.н.) са доста по-малко известни на широката публика. Може би някоя от тези аналогии би била по-подходяща, но лишеното от мисъл повтаряне на наративите на "добрите руснаци" вече е факт.

Ако някой все още е имал илюзии по отношение на "добрите руснаци", постоянното им припяване в унисон с руската държава би трябвало да му отвори очите най-после.

3. Стратегията на победата

Вече писах по-горе, че можем да победим само в случай, че водим асиметрична война. Размяната на хора срещу хора, дори при много добри пропорции, е катастрофа за Украйна, и не само защото от наша страна губим най-добрите, а Русия губи социалното дъно. Работата е в друго: за нашето съвременно общество ценността на всеки човек всъщност е безкрайна (жалко, че далеч не всички го разбират), а за архаична Русия ценността на човека е нула. Затова реалното съотношение на загубите е безкрайност разделена на нула, тоест нонсенс е дори да говорим за такова нещо.

Асиметричната война е не само единствено възможната война от гледна точка на отношението ни към хората и наличните ни ресурси. Това е и важен аспект от нашия образ в очите на света. Намираме се в мит, където живеят архетипи: Давид срещу Голиат, бунтовниците срещу галактическата империя, хобитите срещу Саурон, Хари Потър срещу могъщия магьосник, гърците срещу персите, американските колонисти срещу имперското правителство – с лекота ще продължите този списък. На тези архетипи се опира западната цивилизация. Докато живеем в мита, ние сме свои, а своите трябва да се подкрепят, особено когато те са устойчиви и побеждават. (Само не повтаряйте руската пропаганда, че Западът ни е хвърлил на произвола на съдбата.)

Основният проблем (или по-коректно ще е да кажем, един от двата основни проблема), който сега възпира нашата победа, е в това, че на Запад смятат, че Украйна не може да победи. Is this war winnable – ето това е основният въпрос, който се налага да чуваме почти всеки ден. Асиметричните операции на Силите за отбрана на Украйна показват, че Русия не е толкова могъща, та да е застрахована от поражение.

В тази война можем да победим, защото тя може да бъде водена асиметрично. Не да разменяме хора, които в Русия не броят, а да разрушаваме нейните слаби звена: логистиката, инфраструктурата, производството, единството на елитите, имперските митове и т. н. Това е пътят към победата и той е достъпен за нас.

4. Войната се променя

Този аспект трябва да бъде разгледан отделно.

Вижте промените в тяхната съвкупност. Бронираната техника, големите кораби, пилотираната авиация, ПВО, прецизните оръжия със спътниково насочване – това, което осигуряваше доминация през последните десетилетия или даже цял век, вече не е основа на могъществото. Бронираната техника не успява да стигне далече от укритията. Флотът се крие в далечни пристанища. ПВО не защитава от атака с рой дронове. Спътниковото насочване не работи при насищане на бойното поле със средства за радио-електронна борба... И това не е пълният списък.

Има само две армии, които разбират съвременната високотехнологична война – украинската и руската. Това структурира всички следващи конфликти в света около компетентностите на тези две армии.

В момента, в който това стане ясно на всички ключови световни играчи, ситуацията много ще се промени. И трябва да разясняваме това максимално бързо и достъпно.

Вече им загубих броя колко пъти през последната половин година съм обяснявал на поляци, че новите им танкове, купени наскоро в голямо количество от Южна Корея, няма да успеят да излязат от хангарите.

5. Елитите

Отделно ще обособя това, което е най-важното за мен в цялата тази история.

Стратегическото изкуство изисква да пресмяташ много стъпки напред и да виждаш далечен хоризонт. Един от най-големите недостатъци на украинската държавност е късият хоризонт на мисленето. Този проблем е характерен за всички демократични страни, но се задълбочава от фактори като прекомерната политизация на обществото, липсата на контакт между политическите елити и мозъчните центрове (които могат да мислят за срокове по-дълги от политическите мандати), постмодерният (игрови, пърформативен, клипов) характер на политиката на нашето време, личните черти на лидерите и т.п.

Елитите по дефиниция са тези, които играят дълга игра. Това може да са политически елити (стари партийни функционери в стари партии), делови елити (стар капитал с дълъг цикъл на инвестиции), държавни елити (професионални държавни служители, защитени от политическите турбулентности) и т. н. Нямаме нищо от това.

И ето че изведнъж се оказва, че имаме хора, способни да планират и реализират многомесечна операция. По своята значимост тази новина превъзхожда в моите очи всички останали.

Изводът. Нека да не омаловажаваме значението на победите, а да им се наслаждаваме, да благодарим за тях, да помагаме на тези, които работят над следващите, и да събираме мънистата на оперативните победи в голямата стратегическа огърлица на Победата с голяма буква.

* Валерий Пекар е предприемач, общественик, публицист, преподавател в Киево-Могилянската  бизнесшкола.

**Авторът има предвид Украйна, прави препратка към Оранжевата революция.

*** Става дума за Августовския пуч в Русия, при който е направен опит за отстраняване на Михаил Горбачов от президентския пост. Организиран е от противници на демократизацията –  от ЦК на КПСС, правителството на Съветския съюз, армията и КГБ.