Атлантическият съвет на България излезе с остра Декларация по повод позициите и поведението на абдикиралия президент и кандидат за народен представител Румен Радев. Според тях неговото участие в предсрочните парламентарни избори "поставя под съмнение стратегическата последователност на България като член на ЕС и НАТО". А направените от Радев внушения изискват ясен и фактологично обоснован отговор.

Вижте пълния текст на АСБ: 

ДЕКЛАРАЦИЯ
на
Атлантическия съвет на България 
относно
позициите на кандидат-депутата Румен Радев 

Позициите и поведението на бившия президента Румен Радев по повод участието му в предстоящите извънредни парламентарни избори представлява поредна ескалация на линия на поведение, която поставя под съмнение стратегическата последователност на България като член на ЕС и НАТО.

Направените внушения и тези изискват ясен и фактологично обоснован отговор.

1. Ограничена роля на България в европейския политически диалог

За периода 2017–2026 г. като президент Радев нямаше видима роля в ключови европейски инициативи, особено тези в сферата на отбраната, където той се очаква да има някаква експертиза. Особено по време на неговите служебни правителства България не инициира нито едно значима за общоевропейския политически процес на президентско ниво събитие, нито бе разпознаваем като фактор в общоевропейския диалог.

За сравнение, президенти на държави със сходен мащаб като Румъния, Полша и Чехия редовно участват в регионални формати (Б9, Три морета) с активни политически позиции и инициативи. Българското участие под ръководството на Радев остана по-скоро дори не пасивно и реактивно, а противоречиво и двусмислено.

2. Служебните правителства – конституционна легитимност и политическа отговорност

Съгласно чл. 99 от Конституцията на Република България, служебните правителства се назначават от президента и упражняват пълния обем изпълнителна власт до излъчване на редовен кабинет.
Факт е, че в периода 2021–2023 г. Румен Радев назначи поредица от свои служебни кабинети (напр. юли 2021, септември 2021, февруари 2023), преди промяната в Конституцията, които управляваха страната продължително време.

Бившият президент вместо обединител на нацията се прояви особено през втория си мандат като разединител, който заема не национално-отговорна, а по същество партийна позиция. Той непрекъснато критикува парламента, партиите (включително създадените под негов контрол), политическия процес и особено евроатлантическото място на Българи. Това създаваше непрекъснато перманентни политически проблеми и кризи. Това създаде нов институционален парадокс: действащ президент едновременно упражнява власт и се дистанцира от нейните последици.

3. Хибридните заплахи – официални позиции на ЕС и България

През последните години институции на ЕС и НАТО многократно са посочвали Русия като източник на хибридни заплахи и агресия против страните от ЕС и НАТО:

• Резолюции на Европейския парламент (напр. 2022–2024 г.) за чуждестранна намеса и дезинформация;
• Стратегически документи на НАТО относно хибридната война;
• Доклади на български служби и ДАНС за рискове от външно хибридно и зловредно влияние.

На този фон омаловажаването или релативизирането на подобни заплахи от страна на държавния глава влезе в противоречие с официалната позиция на съюзите, към които България принадлежи.

Включването на Радев в борбата за парламентарно представителство със своя коалиция изостри още повече тази тенденция – Радев все по-открито заема антиевропейски и антидемократични позиции, фактически повтаряйки в по-мека форма тезите на най-проруската, антиевропейска и антидемократична партия „Възраждане“.

4. Характерът на съвременната война – уроците от Украйна (2022–)

Стратегическото мислене на Радев е на равнището съветското разбиране от времето на Втората световна война. Той няма познание какво представлява съвременната война. Войната в Украйна ясно демонстрира, че решаващи фактори са:

• високотехнологични оръжия (HIMARS, прецизни системи);
• въздушно превъзходство и ПВО;
• масово използване на дронове:
• интеграция на разузнавателни и комуникационни системи.

Това е потвърдено от анализи на НАТО, ЕС и водещи военни експерти.

Публични изказвания на Радев, които свеждат войната основно до количествени параметри, не отразяват тази реалност и създават подвеждаща представа за обществото. 

5. Декларирана борба с олигархията и обществено възприятие

Румен Радев нееднократно е заявявал, че се противопоставя на „модела на задкулисието“ (протестите 2020 г.). Но той не се включи в протестите от декември 2025 г. И това никак не е случайно, не само защото той нямаше да бъде посрещнат от протестиращите като желан гост.

В публичното пространство устойчиво съществуват въпроси и критики относно близостта на Радев с определени икономически и политически кръгове, свързани с проруската олигархия в България.

Дори когато тези твърдения не са съдебно установени, самото им трайно присъствие в обществения дебат подкопава доверието, което един бивш президент би заслужил. 

България е парламентарна република с ясно дефинирана геополитическа ориентация – членство в ЕС и НАТО.

В този контекст всяко системно разминаване между позициите на Радев и тези на съюзите, от които сме неразривна част:

• отслабва външнополитическата тежест на страната;
• създава вътрешни противоречия;
• и увеличава стратегическата несигурност.

Предизборните позиции на кандидат-депутата Радев не предлага решения на тези проблеми.

Напротив – то ги задълбочава.

България се нуждае от промяна и прогрес, но тя няма нищо с предложеното от бившия президент. 

България не се нуждае от институционално поведение, което разколебава политическото доверие в избрания европейски път – както вътре в страната, така и сред нейните съюзници.

Атлантически съвет на България