Николай Слатински

Когато си говорим с приятели, които познават повече от мен как работят днес администрациите, парламентът, висшите (и не само те) учебни заведения (аз имам известни спомени за тях) плюс болниците (където представата ми как е там е реална), постоянно си казваме:

-- поражда се все по-масово усещане, че нещата в България са безнадеждни. 

-- корупцията е норма, другото име на това как функционира управлението на всички нива;

-- русофилието (рашистофилието) е в по-голямата част от народонаселението в Отечеството ни нелюбезно;

-- общите норми и ценности (нормални отношения между хората, съпричастност, отстояване на общи каузи, замисляне за бъдещето на страната ни) са далеч на заден план;

- шири се абсолютно неразбиране какво става по света и защо то става.

Моята утеха (ако изобщо е утеха) е, че 

всичко (и) за България се решава на друго, далеч по-високо ниво,

 в титаничен сблъсък на арогантната и игнорираща всякакви принципи, морал, условности и емпатии Автокрация и все по-крехката, затънала с десетилетия в самодоволство, разединена и имаща тежки увреждания вътре в обществата си, Демокрация. 

Това е не само титаничен сблъсък но и 

бой последен - в исторически и цивилизационен план

 Последен - в смисъл, че който го спечели ще положи начало на дълга вълна на светоустройство по свой образ и подобие.

В Украйна Путин първи даде знак за начало на похода на Автокрацията срещу Демокрацията. 

Някога е имало нещо като кръстоносен поход на мизерниците, нещастниците, дрипльовците, пияниците към Светите места. Точно такъв поход е вероломната агресия на Путин срещу Украйна. Поход на онези милиони излишни хора:

-- без kаналuзацuя в къщите си;

-- с тоaлeтнu тип яма с дъска с дупка някъде наоколо;

-- отpовенu от алкохолuзъм от най-нисша проба;

-- с промито - нелечuмо и до безсъзнанuе от пропаганда - съзнание.

Именно моето разбиране (както може да се види от безбройните ми, почти ежедневни писания) за Третата световна война - тази на Автокрацията срещу Демокрацията още преди (много) повече от 4 години, определи най-вече позицията ми спрямо Войната срещу Украйна (а не биографичната ми навеки дълбока свързаност с Украйна). 

От изхода на тази разгаряща се Война между Автокрацията и Демокрацията зависи и какво ще се случи с България.

Победи ли Автокрацията, 

в България ще е терор и унищожаване на всичко креативно, мислещо, знаещо и можещо, продемократично и проевропейско сред българите. Унищожаване със средства и методи, на които биха завидяли дори кpъвопuйцuте след 9 септември.

Победи ли Демокрацията, 

ако България не се вземе в ръце и не се даде шанс именно на креативните, мислещите, знаещите и можещите, продемократите и проевропейците сред българите, 

то ние в България спрямо Европа ще сме като нашият (моят) Люлин за София - може да се живее тук, но ще си правим живота подобен на гето на неудачниците и оцеляващите, а из Европа ще ходим по моловете и някои от нас ще си водят внуците да виждат и те нещо по-добро, по-нормално, по-уютно и по-прилично за сетивата.