Момчил Милев, Капитал (capital.bg)

Първият милиард беше за "Автомагистрали". На държавната фирма бяха преведени директно пари от бюджета, които тя дава без никакви търгове и каквато и да е прозрачност на частни подизпълнители, предимно близки до властта. Апетитът, както е известно, идва с яденето и сега има вероятност нови милиард и половина от парите на данъкоплатците да заминат по същия начин. Правителството обсъжда сериозно вариант, в който част от средствата за превъоръжаване на армията да бъдат преведени на държавна фирма, която след това да се разпорежда с тях както намери за добре. Така не само биха се заобиколили разпоредбите на закона за обществените поръчки, както и правилата на ЕС за свободен пазар, но и 1.46 млрд. лв. ще бъдат разпределени по-малко от два месеца преди парламентарните избори.

Обществена тайна е, че Сухопътните сили на армията ни са недооборудвани и основно разчитат на въоръжение от времето на Варшавския договор, което е в окаяно състояние. Дори дежурните ни батальонни бойни групи, които са част от т.нар. Сили за отговор на НАТО, ползват на ротационен принцип малкото останала изправна съветска техника, която е връстник на управляващите я войници и офицери. За съжаление тази все по-тревожна от гледна точка на отбраната ситуация едва ли ще се промени, тъй като амбициозната модернизационна програма за преоборудване на пехотата със 150 съвременни натовски бойни машини закономерно се движи към провал. На практика проектът на стойност 1.46 млрд. лв. (с ДДС) няма как да бъде финализиран до парламентарните избори в началото на април, когато конфигурацията на властта може да се промени и отделянето на големи суми за армията може да отпадне от политическите приоритети. В този период обаче процедурата за придобиване на бойните машини може да се трансформира в нова за схема за непрозрачно преразпределение на милиони.

Броени дни ни делят и от момента, когато Министерството на отбраната, респективно правителството, ще бъдат принудени да вземат някакво решение по отношение на мегатърга и при всички положения то ще бъде непопулярно, спорно или скандално. Причината: в началото на октомври се оказа, че ценовите оферти и на двата финалиста в надпреварата превишават максималния отпуснат бюджет със стотици милиони левове. По неофициална информация на "Капитал" в стремежа си да покрият всички детайлно описани от пехотата технически изисквания, и мултинационалната General Dynamics European Land Systems (GDELS), и финландската Patria са били принудени да дадат цена над психологическата граница от 2 млрд. лв. По принцип някакво умерено превишаване на бюджета се очакваше от самото начало на наддаването, но разликата от около половин милиард лева е шокираща и трудно би могла да бъде стопена по време на преговори, без да се направят драматични отстъпки и от двете страни.

Краят е близо

"Надявам се решението да бъде взето от политико-военната група до 1-2 седмици. Ако се наложи, то ще бъде внесено отново в Министерския съвет, тъй като проектът е одобрен от Народното събрание, но преди това е гласуван от българското правителство", изненадващо обяви на 24 януари военният министър Красимир Каракачанов пред "Нова телевизия", след като подопечното му ведомство седя в ступор близо четири месеца по отношение на зациклилата тръжна процедура. Въпросните две седмици изтекоха този понеделник, така че отбранителното ведомство най-вероятно ще внесе предложението си на правителственото заседание другата сряда след междуведомствено съгласуване. По неофициална информация мениджърски екипи на двете фирми финалисти регулярно посещават страната ни през последните седмици, но официални преговори с държавата в този период не са водили нито GDELS, нито Patria. По принцип двете компании трябваше да се готвят за полеви изпитания и стрелби с техните машини в края на февруари или началото на март. Пак по неофициална информация обаче решение за провеждане тестовете не е взимано, а до момента у нас е докаран само прототип на General Dynamics, с който са проведени вътрешни демонстрации на военния полигон "Корен".

По-смущаващото нещо обаче е, че по време на интервюто си преди две седмици военният министър хвърли бомбата, че не просто има опасност търгът да бъде прекратен, а след това гигантската поръчка може да бъде директно възложена на българска компания или консорциум от фирми без конкурс. Според източници, близки до тръжната процедура, идеята е парите да се дадат на държавния военноремонтен холдинг "Терем" с принципал министерство на отбраната, който по своя преценка да наеме подизпълнител(и), или на самоковското военно предприятие "Самел-90". Каракачанов все пак отбелязва, че според него българската военна промишленост трудно би могла да изпълни проекта 100%, но би могла да разработи и сглоби прототип на бронираното колесно шаси, а бойният купол и въоръжението да са чужди. По принцип инхаус възлагането не е невъзможно по линия на изключенията в Закона за обществените поръчки, касаещи националната сигурност. През последната година Министерството на отбраната е правило това два пъти - при поръчката за бойни машини за специалните сили, дадена на "Самел-90"/"Самарм", и при модернизацията на танковете Т-72, възложени на "Терем", чийто подизпълнител вероятно ще е израелската военна компания Elbit Systems.

Непрозрачност = корупция

Прякото възлагане без конкурс на толкова голяма, сложна и свръхскъпа поръчка на стойност близо милиард и половина лева обаче би било опасен прецедент за Министерството на отбраната ако не за друго, то заради огромния й корупционен потенциал. Освен непрозрачност това също така обикновено води до покачване на цените, а не до поевтиняване, както и до по-некачествено изпълнение. Предложеният вариант много прилича на вече придобилата широка известност схема с държавната фирма "Автомагистрали", където правителството налива милиарди и така заобикаля организирането на търгове за изграждане и ремонт на пътища. За разлика от пътностроителния бранш обаче в случая е доста съмнително дали българската военна промишленост изобщо има капацитет да се справи сама с подобен голям и сложен мегапроект, дори и да успее да сглоби консорциум от фирми. Неслучайно нито една наша компания не се включи дори в първоначалния етап на настоящата тръжна процедура, когато се събираха необвързващи оферти (Request for Information, RfI).

За сметка на това в следващaтa фазa от наддаването (Request for Proposal, RfP) не бяха допуснати утвърдени световни отбранителни фирми, като например щатската Textron (вече доставила 17 от своите по-леки машини Guardian и Commando Select на България), италианската Iveco-Leonardo или пък турските OTOKAR и FNSS, които по неофициална информация са предложили неочаквано ниски цени, но не са поканени поради геополитически съображения. Въпросните компании с основание ще могат да попитат какво точно се е променило от тогава досега. Също така българските фирми не отговорят на едно от досегашните базови изисквания към новата бойна машина за българската армия - да се използва във въоръжените сили на поне една държава - членка на НАТО.

Мъждукане в тунела

На теория все още има макар и малък шанс настоящата тръжна процедура някак си да бъде спасена. От гледна точка на Сухопътните войски това е важно, защото пехотата е на път да пропилее единствената си реална възможност за сериозна модернизация от 30 години насам. За целта обаче Министерството на отбраната трябва да направи серия сериозни компромиси и да преработи част от изискванията към бойни машини, които не попадат в обхвата на проекта за инвестиционен разход, одобрен от парламента. Така например според сегашните технически параметри бронираните превозни средства трябва да са оборудвани с ненужно голямо количество свръхскъпи криптирани комуникационни средства на щатската фирма Harris, които по неофициална информация формират близо 30% от цената. На преосмисляне по принцип подлежат и броят на ракетните пускови установки, оръдията (които са щатските Mk44 Bushmaster II, въпреки че на по-ранен етап се обмисляха алтернативи) или пък боекомплектите към тях. Също така не е нужно спомагателните машини задължително да са въоръжени до зъби, да са тежко бронирани и да са със задвижване 8х8. Проблемът е, че всичко това едва ли има как да случи преди изборите през април.


Финалистите в надпреварата обаче продължават да твърдят, че при подобни отстъпки биха могли да се вместят в бюджета от 1.46 млрд. лв. От компанията Patria коментираха за "Капитал", че имат желание да се продължи с настоящия RfP процес и са убедени, че при оптимизирано предложение могат да влязат в бюджета и да покрият изискванията на одобрения от Народното събрание проект за инвестиционен разход. Продължаването на публичната процедура ще гарантира най-ниската цена, смятат от финландската фирма. Подобна позиция застъпват и General Dynamics. Проблемът в случая е, че за да е чиста процедурата от правна гледна точка, тя трябва да се върне една стъпка назад и актуализираното искане на обвързваща оферта да се изпрати не само до GDELS и Patria, но и до другите две фирми, участвали в наддаването - германската ARTEC и френската Nexter. За съжаление настоящият екип в Министерството на отбраната трябва да направи това за месец и половина преди изборите, което е нещо средно между политическа авантюра и мисия невъзможна.