Днес когато светът е провокиран от конфликта с тероризма и веровия фанатизъм, личността е  изправена пред предизвикателството да се освободи от отрицание, да търси нов мироглед и ново измерение на толерантността.

Всеобщата декларацията за Правата на човека е приета от ООН на днешния ден - 10 декември през 1948 г., с идеята човечеството никога повече да не повтори ужасите, преживени през Втората световна война и в предишни войни. За съжаление, свидетели сме, че създателите на тази хуманна мярка не можаха да спрат жестокостта на следващи конфликти като тези с Ислямска държава, войните в Сирия и в Украйна. Защо се получава така, че човечеството сякаш се върти в кръг, от който не знае как да излезе?

Ваклуш Толев смята, че Декларацията за Правата на човека е едно достижение, но за съжаление тя защитава само тялото. Още по-важно е да бъде защитена душата, която всеки човек притежава, и която е приета от религиите, макар и не още изцяло призната от науката. Именно душата е далеч по-ранимата в сравнение с от физиката ни и трябва да намери покров, защита от унижение и отлъчване - в тази всеобща декларация за опазването на човека. 

Богословът Ваклуш Толев намира упование на тази своя идея в думите на Христос (Книга „Битие“, Матей 10:28) "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, а бойте се повече от оногова, който може и душата, и тялото да погуби в геената огнена". 

Идеята на г-н Толев е поета от „Общество Път на Мъдростта“, което през 1998 г. по случай 50 годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека изпраща Обръщение към ООН и към ръководителите на религиозните и културни институти. 

Апелът призовава във Всеобщата декларация за правата на човека „да бъде включена клауза за правата на душата: тя да не бъде анатемосвана  от която и да е религия и да се освободи психологията на човечеството от понятието „враг“. 

Днес, в началото на Третото Хилядолетие, светът е провокиран от конфликта с тероризма и веровия фанатизъм. Личността е  изправена пред предизвикателството да се освободи от отрицание, да търси нов мироглед и ново измерение на толерантността,

се казва още в обръщението. Защото „анатемата е проклятие с отлъчване, която унищожава човешката духовност, а думата „враг е клеймо върху личната душевност“, казва Ваклуш Толев. 
 
Свидетели сме как с прозвището „народен враг“ бяха унищожавани и дамгосвани личности, които са цвета на нацията ни след 1944 г. Така българският народ бе лишен от просперитет за много десетилетия. Подобни неща се случиха и се случват в още много други страни.

Как би могло с „враг“ и „анатема“, човечеството да приложи учението на Христос, който дойде като „изкупител“ на човешката душа и учи да прощаваме? Не е ли време да преосмислим своите ценности? В този смисъл, „Общество Път на Мъдростта“ апелира към една редакция, която ООН да направи в Хартата за правата на човека, като включи клауза за защитата на неговата ранима божествена човешка същност, душата.

От ООН все още не са отговорили на това предложение.