„Beyond Emerging Europe“: България, най-бедна в Европа, стана лидер в съхранението на ток

Евтината слънчева енергия и значителният финансов ресурс от ЕС превърнаха най-бедната страна членка в лидер по съхранение на електроенергия. Съседните държави са принудени да купуват електроенергия отвън, съобщава „Beyond Emerging Europe“

Малко страни са преживели толкова политически сътресения през последните години, колкото България. Между 2021 и 2026 г. страната проведе не по-малко от 8 парламентарни избора. Стабилното управление дълго време изглеждаше почти невъзможно, но много хора биха казали, че това едва ли е имало решаващо значение.

България успя да приеме еврото на 1 януари 2026 г., а може би още по-същественото е, че благодарение на инвестициите в съхранението на енергия вече разполага с една от най-стабилните енергийни системи в Европейския съюз. Всъщност никоя друга държава не съхранява толкова голям дял от произведената си електроенергия.

Един от малкото министри, останали достатъчно дълго на поста си, за да оставят осезаем отпечатък, е Жечо Станков. Министърът по енергетиката, който заема поста от януари 2025 г., откри през първата половина на 2026 г. край Ловеч батерия с размерите на малка електроцентрала.

Съоръжението с мощност 124 мегавата, изградено от „Реналфа“, може да съхранява 496 мегаватчаса и за известно време бе най-голямата инсталация от този тип в Европейския съюз. Станков определи успеха като „първа стъпка“ към изграждането на 10 гигаватчаса капацитет за съхранение. Това превръща България и във важна част от регионалната енергийна верига и засилва влиянието ѝ в региона.

Българският електроенергиен системен оператор (ЕСО) отчете 3432 мегавата инсталиран капацитет за съхранение в системата към май тази година. До средата на юни бизнес седмичникът „Капитал“ постави стойността по-близо до 4800 мегавата и 14 гигаватчаса. Само 2 години по-рано в България бяха инсталирани едва около 200 мегаватчаса.

Министерството на енергетиката обяви плановете за развитие на системите за съхранение през април 2025 г., малко след като Станков пое поста. Планът беше амбициозен и включваше 82 проекта с общ капацитет от 9,7 гигаватчаса и финансиране от 588 млн. евро по линия на европейските средства за възстановяване. Схемата, наречена RESTORE, беше стартирана през август 2024 г.

През септември 2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране затегна правилата, като въведе изискване за финансови гаранции, с оглед ограничаване на спекулативните инвестиции. Това се случи след промени в Закона за енергетиката, които позволиха на батериите да участват самостоятелно на енергийния пазар.

Вторият етап на програмата приключи през декември 2025 г. с одобряването на още 31 проекта с общ капацитет над 4 гигаватчаса.

Частните инвеститори вложиха значително повече средства от страната, като частното финансиране приблизително удвои размера на публичната безвъзмездна помощ.

В процеса се включи и държавната Национална електрическа компания (НЕК). През февруари 2025 г. тя обяви, че ще изгради близо 300 мегаватчаса батерийни системи на пет свои водноелектрически централи.

По силата на плана за възстановяване около 1,18 гигавата слънчеви мощности, комбинирани със системи за съхранение, трябваше да бъдат въведени в експлоатация до март 2026 г. Това насърчи инвеститорите да изграждат соларни панели и батерии като единна система, вместо да ги развиват поотделно. В началото на 2025 г. едно пазарно проучване дори даде оценка, че изграждането на самостоятелен соларен парк в България вече не е достатъчно рентабилно без съпътстваща батерия.

Мартин Георгиев от енергийната компания „Електрохолд“ изчислява, че през 2025 г. е била пропиляна повече от 1 тераватчас соларна електроенергия, което се равнява на близо 3% от потреблението на страната. Причината е липсата на достатъчно възможности за съхранение.

Инсталираните соларни мощности са надхвърлили 6,5 гигавата в началото на 2026 г., което представлява повече от половината от общия производствен капацитет на страната. Цените на електроенергията по обяд вече падат под нулата, а до вечерта могат да нараснат до 250 евро за мегаватчас.

Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), свързва бързото развитие на батериите именно с този феномен. Евтината слънчева енергия носи най-голямата стойност, когато може да бъде съхранена и използвана в момент, когато търсенето е по-високо.

Стари мощности

ВЕЦ „Чаира“, с мощност 864 мегавата, разположена в Рила, не работи от април 2022 г., когато турбина на четвърти блок аварира. Пълното възстановяване на централата не се очаква преди средата на 2027 г.

В продължение на десетилетия „Чаира“ бе един от основните начини България да съхранява електроенергия. Днес батериите постепенно запълват оставената от нея празнина.

На заден план остават АЕЦ „Козлодуй“, чиито два реактора са произвели около 35% от електроенергията на страната през 2024 г. и от май същата година използват ядрено гориво на „Уестингхаус“, както и комплексът „Марица-изток“, най-големият въгледобивен район в Югоизточната част на Европа.

През миналата година България е била нетен износител на електроенергия, макар и с малка разлика. Нетният износ е спаднал до 1268 гигаватчаса през 2024 г., което е 6 пъти по-малко спрямо 2022 г. Очаква се през тази година износът да бъде значително по-висок.