Българите остават оптимисти за ЕС

Доверието в ЕС у нас все още е сравнително високо, показва изследване на АФИС, в което са участвали 1010 души. Близо 48% от българите декларират, че по-скоро имат доверие, а на обратната позиция са по-малко от 40 на сто. 13% нямат мнение и не избират вариант за отговор. Балансът обаче е крехък и числата биха могли да се обърнат при извънредно и критично развитие на процесите както в ЕС, така и в България.

От агенцията отбелязват, че това отношение е претърпяло съществени промени през годините. След приемането на България в ЕС интервалите на доверие се движеха в порядъка на 65-70 на сто. Днес този дял е спаднал значително, но за сметка на това се запазва устойчив през последната година. Евроскептиците са се увеличили, но все още не са мнозинство. Може да се каже, че все още сме повече еврооптимисти и по-малко евроскептици.

Какво мислят нашите сънародници за членството ни в ЕС 11 години след присъединяването? За 18,7% от анкетираните този акт на България е донесъл само ползи. Всеки четвърти е на мнение, че членството е предимно полезно. В същото време близо 30% го оценяват като предимно вредно. А 11 на сто са на крайното мнение, че нашето участие в съюза ни е донесло само вреди. 15 на сто пък не могат да преценят и не посочват отговор. И тук, оценяващите ЕС като полезен за България са малко повече от скептиците.

Днес много по-често младите хора до 40-годишна възраст, хората с висше образование и заетите виждат предимно ползи и относително по-малко вреди. Хората над 60 години, както и значителна част от среднистите в по-голяма степен припознават негативните последствия от членството ни. Ако има изненада, тя е в емпиричния факт, че столичаните не са по-оптимистични от останалите.

Същевременно обаче българските граждани нямат ясна визия в каква посока биха искали да видят бъдещето на Съюза. Данните показват, че сред имащите позиция надделяват онези, които биха искали засилване на националната самостоятелност (всеки четвърти), докато предпочитащите европейската централизация са два пъти и половина по-малко (всеки десети). Не са много и привържениците на статуквото - едва 12 на сто. Един от трима е на мнение, че може би е редно да има смесен подход и дилемата "централизация или регионализация" трябва да се решава в зависимост от това какви въпроси стоят на дневен ред. Висок е и делът на нямащите мнение - всеки пети.