Българите вече не получават доход, а плащат, за да държат парите си в банка. Това става ясно от наблюдението на "Моите пари" за лихвите, които предлагат банките у нас. Лихвите по депозитите продължават да падат въпреки заричанията на банкери, че повече няма накъде. През май шест банки са свалили лихвените си нива с до една десета от процента. Така за стандартните тримесечни влогове в левове и евро те вече съвсем приближават нулата - 0.07%. За едномесечните депозити нивата практически са нулеви - 0.01%. Толкова са и лихвите на част от банките по разплащателни сметки, в които обикновено се превеждат заплатите на работещите.
За едногодишни спестявания само три банки предлагат лихва от 1%. Всички останали са под тази стойност, като се достигат нива от 0.05%. Така на практика голяма част от банковите депозити вече имат отрицателна лихва заради различните такси за обслужване на сметките, които изяждат и малката печалба за вложителите. Въпреки че официално у нас няма отрицателни лихви, за да държиш пари в банка, в крайна сметка се налага да си плащаш. При лихва от 0.05%, срещу 50 ст. печалба за едногодишен влог от 1000 лв. първо се плащат 2.50 лв. за откриване на сметката, а за обслужването й - по 2 лв. месечно. Отделно се начислява и данък "лихва". Допълнителен ефект за обезценяването на парите на влог има и завърналата се инфлация. След като в продължение на почти три години тя бе под нулата, от началото на годината до април потребителските стоки у нас са поскъпнали с 1.5%, а за последните 12 месеца - с 2.6%.
Парадоксално е, че въпреки безпрецедентно ниските лихви спестяванията в банките продължават да се увеличат, става ясно от статистиката на БНБ. В края на май фирми и граждани държат малко над 69 млрд. лв. в банките, което е увеличение със 7.6% отпреди година. Фирмените депозити са 19.4 млрд. лв. (ръст от 10% за година), а на домакинствата - 45.6 млрд. лв. (ръст от 5.7%). В същото време продължават да падат и лихвите по новоотпуснатите потребителски кредити, но разликите с лихвите по депозитите са огромни. За заемите с поръчител годишният процент на разход (ГПР) е бил средно 11.9% през май, при 12.2% месец по-рано. Няма промяна в цената на жилищните и ипотечните заеми. "Вероятно в предишните месеци банките вече са изчерпали възможностите за предлагане на нови продукти при по-изгодни условия", коментират анализаторите от "Моите пари". Освен това финансистите прогнозират, че очакваното в цяла Европа поскъпване на заемите ще достигне и България. Засега прогнозите са, че това ще стане в средата на 2018 г.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг