Виолета Радева, bulgariaanalytica.org

Предстоят предсрочни парламентарни избори. Отново, за кой ли път в българската история през последните над два века, се поставя с особена острота въпросът накъде вървим. Дали към цивилизацията или към диващината. На Запад – към Европа, или на Изток – към Русия да гледаме. Конфронтацията в българското общество по тази линия става все по-ожесточена. Все по-агресивната във всяко отношение външна политика на Русия днес поляризира до крайност и политическото противопоставяне между различните партии и дори между отделните субекти.

Образуваните и поддържани с руски пари партийни формации като „Атака” например, както и традиционно проруската БСП, не спират да работят срещу българските национални интереси, правейки неимоверни усилия да ни противопоставят и в крайна сметка да ни откъснат от Европейския съюз и НАТО, за да ни включат отново в орбитата на старата руска империя – без значение дали царска или съветска! Те не се уморяват да убеждават своите членове и симпатизанти, че нашето „спасение” е само в тесните икономически и политически връзки с Русия, дори когато те са не само в ущърб, но направо са срещу българските интереси! На конгреса си, състоял се преди дни, БСП без заобикалки заяви, че първата им работа, щом вземат властта, ще е да изискат от ЕС да премахне санкциите срещу Русия, наложени ѝ заради окупирания Крим и заради войната, която Москва води срещу Украйна, както и да възобнови строежа на АЕЦ-Белене и на Южен поток!

Като бегло напомняне какво означава това ще кажа, че при последното посещение на Путин в Будапеща Виктор Орбан обяви, че Русия ще строи в Унгария нова атомна електроцентрала, която, по думите му, щяла да възлезе на 24 милиарда евро! Нека целокупното българско население, което изпищя като на умряло, когато от хазната на държавата бяха платени два милиарда евро за негодните руски атомни реактори, поръчани за Белене, да си помисли колко още милиарди ще хвръкнат, изцедени от джобовете на всички нас!

Какво бъдеще ще предпочете българският избирател днес? Реалният отговор ще бъде даден на 26 март 2017 година. Тогава ще разберем дали популистките, лъжливи обещания ще спечелят объркания и силно неудовлетворен от липсата на справедливост електорат, който ще припознае за кой ли път като свои „спасители” комунистите, фалирали няколко пъти държавата, или ще даде шанс за продължаване на започналите и незавършени реформи в съдебната система, в образованието, в здравеопазването.

Докато чакаме, няма да е зле да си припомним годишнината, свързана със създаването на Третото Българско Царство и с Народното събрание.

На 10 февруари 1879 г. във Велико Търново, в конака, строен от майстор Колю Фичето, се събират представители на лоялните спрямо руската власт български слоеве. От всичките 231 души само 89 са избрани направо от народа. Останалите са там по правото на заеманата длъжност в новоосвободената територия, на която са назначени от руските окупационни власти, както и лично определени от комисаря княз Дондуков верни на империята хора. Революционерите от Ботевия кръг, както и сподвижниците на Левски, остават вън от Учредителното народно събрание, което трябва да приеме конституцията на младата държава и да избере княз. Те са или убити, или са все още заточени в Малоазийските крепости. Подобна ситуация наблюдавахме и през 1990 г. във Великото народно събрание, когато се приемаше сега действащата конституция. Нито един истински антикомунист не беше допуснат до светая светих на демокрацията – парламента! Там всички бяха или довчерашни верни членове на БКП, или хора, по една или друга причина станали агенти на Държавна сигурност. Затова и конституцията, която беше приета, осигури безпроблемното разграбване на всичко, което можеше да се разграби, без за това червено разбойничество да може да се потърси някому сметка. Липсата на правосъдие, усещането за жестока несправедливост и чувството за излъганост сред почти всички слоеве на обществото, с изключение на една шепа олигарси, имат корените си в приемането на тази посткомунистическа конституция, договорена явно задкулисно между БКП и тъй наречената опозиция от СДС още на прословутата Кръгла маса.

Като паралел в ущърб на днешните поколения, участвали в голямата измама на „прехода”, ще посоча работата на народните представители в Учредителното народно събрание, започнало своята дейност в най-тържествена обстановка на 10 февруари 1879 година. Независимо от грижливо подбраните от окупационните руски власти народни представители, гарантиращи им осъществяването на предначертаната цел – превръщане в обозримо бъдеще на новосъздаденото княжество в руска губерния, получава се така, че Учредителното събрание възпроизвежда в миниатюр старото противопоставяне на българското общество на просветители и революционери. То самопоражда „луди глави”, които заради интересите на народа и държавата си тръгват срещу желанията и намеренията на руските окупатори и боготворения по онова време от българите Александър II. „Либералните идеи се раждаха сами у нас”, си спомня по-късно отявленият русофил Драган Цанков, заплащан щедро през годините от Азиатския департамент. За съжаление, последователните народни събрания, избирани след 1990 година у нас, пораждат предимно конформисти и чужди на националните интереси политици. Макар още през 1990 г. да изявяваме намерение да се върнем в Европа, където е естественото място на България, макар 17 години да се работи в тази посока, докато на 1 януари 2007 г. е подписан договорът за присъединяването ни към ЕС, то днес сме готови да поставим на карта не само нашето бъдеще, но изобщо съществуването на независима, демократична България.

Независимо от различията в политическите им възгледи, довели до появата на консерватори и либерали, независимо от тяхната ориентация – проруска без уговорки като тази на митрополит Климент Браницки /Васил Друмев/ и Марин Дринов, или умерено русофилска с превес на будно национално съзнание и силна жажда за смостоятелност, народните представители в Учредителното събрание отхвърлят руския умерено консервативен проект и приемат най-демократичната за времето си конституция в света! Както посочва проф. Любомир Владикин, тя е по-радикална дори от тази на САЩ. Единствено Швейцария може да ни съперничи по онова време по демократичост на управлението си.

В пренията по предложения от руснаците проект ключовата дума е „свобода”. Тя звучи не само от устата на бъдещите либерали Петко Р. Славейков, Петко Каравелов и Драган Цанков. Не случайно д-р Странски констатира: „От всичко, прието досега в нашата конституция, се вижда, че в нея ще вее дух не консервативен, но дух либерален”. Схващането за абсолютната ценност на човешката личност, попило в получилите образованието си в Европа българи, делегати на Учредителното събрание, става основополагащ камък в Търновската конституция. Сред тези блестящо образовани мъже са завършилият право в Атина и Париж Марко Балабанов, училият медицина в Мюнхен и Вюрцбург и специализирал във Виена и в Букурещ лекар, философ и общественик Васил Х. Берон. В техните редици са д-р Стоилов и д-р Помянов.

Особено изпъква една личност, на която е дадено тепърва да играе голяма роля в държавното управление – д-р Константин Стоилов. Той е умерен и това го приобщава към „старите”. Красив, представителен, със западно възпитание, д-р Стоилов съвсем естествено привлича околните. Няма нищо чудно, че младият княз Александър Батенберг назначава младия юрист, завършил Хайделбергския университет и дообогатил културата си в Париж, за свой личен секретар. Будният ум скоро му показва опасните рифове, заплашващи българската свобода и държавност. Така д-р К. Стоилов става първият от политическите ни мъже, прозрял, че България не бива да върви слепешката с Русия, че това би било пагубно за нея и за нейната независимост.

Колко необходими са днес такива български политици! За съжаление вместо нови и най-важното с проевропейска и пронатовска ориентация, необременени с престъпленията на комунистическия режим хора, в политиката навлезе цяла кохорта от синчета и внуци на видни комунистически личности, свързани тясно с висшата партийна номенклатура от преди 1989 година. Добре образовани в престижни университети с откраднатите при „прехода” пари и много напористи, те запяха в един глас, че нямало ляво и дясно, имало само корупция и трябвало единствено да смажем главата на корупционната ламя. По-възрастните и паметливи сигурно ще се сетят как босът на създадената от Държавна сигурност мафия Илия Павлов призова в едни вече доста отдалечени години „да отрежем опашката на гущера”. Но гущерът си остана не само с опашка, но се превърна в огромен октопод и най-малкият проблем с този октопод е повсеместната корупция.

За разлика от кресливите червени лидери, които са олигарсите на България, мъжете, начертали демократичния път на развитие за своя народ били ярки, независими личности, макар с разлики в образованието, в имотното състояние, в психологията, в характерите, в емоционалността. Те викали и спорели, налитали едни срещу други, но в преобладаващото си мнозинство били родолюбци и българи преди всичко, а не „руски патриоти”, каквито са днес от заченатата и поддържана от Кремъл партия „Атака”, или оплетените като черва с руската олигархия нашенски пишман „социалисти”, които са готови да продадат за жълти стотинки държавата, стига те да са на власт!

В резултат от буйните разпри и темпераментни речи на първите български законотворци, започнали на 10 февруари, се ражда преди 138 години, на 16 април 1879 г. Търновската конституция, удивила с напредничавия си дух и със свободолюбието си цяла Европа. Същата конституция, която при деветосептемврийския преврат през 1944 г. беше брутално поругана и след това заменена с конституция по болшевишки модел. Приетата от Великото народно събрание през 1990 г. с гласовете на комунистите и на предателите на демократичната кауза конституция отстъпва далече зад първата – факт, позорен за българина от края на ХХ век, която особено днес не е в състояние да преодолее заложените още при създаването ѝ дефекти и пороци, за да отговори на актуалните потребности на българското общество.

Не е ли тогава най-разумно да възстановим Търновската конституция, още повече, че нейното отменяне е абсолютно незаконно и извършено под диктата на съветското оръжие?