По ирония на съдбата легендарният войвода Яне Сандански пада убит на 22 април не от турски, гръцки или сръбски куршум, а от български. Дни преди трагичния ден войводата е знаел, че ВМОРО му е издала смъртна присъда и казвал: "Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя."
Повод за острата конфронтация с революционната организация става проведената от ВМОРО на 20 март 1915 година Валандовската акция, насочена срещу сръбската администрация във Вардарска Македония. Яне твърди, че подобни действия провокират Сърбия и България към война. Сандански открито се противопоставя и на подновяването на четническата дейност, понеже смята, че това дава оправдание на сърби и гърци да избиват или изгонят най-активните лидери на българската общност. Враждуващите македонски революционери се разделят на два лагера.
На 21 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. Преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана. Засадата го чака в местността "Блатата", където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.
Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. Неин ктитор е самият Яне Сандански. Сега там се намира и неговият гроб. На надгробната мраморна плоча се четат думите му:
"Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."
Фактор
Повод за острата конфронтация с революционната организация става проведената от ВМОРО на 20 март 1915 година Валандовската акция, насочена срещу сръбската администрация във Вардарска Македония. Яне твърди, че подобни действия провокират Сърбия и България към война. Сандански открито се противопоставя и на подновяването на четническата дейност, понеже смята, че това дава оправдание на сърби и гърци да избиват или изгонят най-активните лидери на българската общност. Враждуващите македонски революционери се разделят на два лагера.
На 21 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. Преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Движи се без охрана. Засадата го чака в местността "Блатата", където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.
Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. Неин ктитор е самият Яне Сандански. Сега там се намира и неговият гроб. На надгробната мраморна плоча се четат думите му:
"Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."
Още от От редактора
Преди 1040 години българите побеждават византийците при Траянови врата, Василий II се спасява с бягство
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г
Славната битка на цар Самуил преди 1024 години, когато превзема Адрианопол
С победата над града българският цар нанася тежък удар по византийските опити за инвазия в българските земи. Цар Самуил прави почти невъзможното, удържа разпокъсана България да не бъде взета от Византия години наред.
Преди 83 години Цар Борис III за последно се среща с Хитлер
За първи път фюрерът е ядосан по време на срещите си с българския държавник, когото много уважавал, раздялата е хладна, а само след две седмици Борис III умира