Сайтът desebg.com представя книгата „Белязан доживот“ – спомени на полицейския служител Здравко Шейтанов 1944-1960 г. Нейн автор е Веселина Узунова*, асистент в Института за исторически изследвания на БАН и главен уредник в Регионалния исторически музей в Хасково. 

Книгата „Белязан доживот“ не представлява само спомените на полицейския служител до 9 септември 1944 г. Здравко Шейтанов. Тя е синтез между неговите спомени, обхващащи периода 1944-1960 г., и авторовия текст за събитията в Хасково, откъдето е Шейтанов и където работи, за случващото се в национален мащаб в годините,  предхождащо Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и периода, през който започва да функционира т. нар. народен съд.

Ако книгата съдържаше само и единствено спомените на бившия полицейски служител без предложената от Веселина Узунова рамка,  голямата картина за комунистическият терор в България нямаше да бъде така видимо ясно очертана. Това се отнася особено за читатели, които имат бегла представа за събитията, предхождащи попадането на Царство България под съветска окупация и идването на власт на Българската работническа партия (комунисти).

С авторовия си текст в книгата Узунова предлага едно пълноценно изследване, което осветлява събития от този превратен за България период, включително и такива, за които разказва в спомените си Здравко Шейтанов.

„Белязан доживот“ е особено ценна книга, защото дава по-подробна представа за ролята и мястото на полицията преди 9 септември 1944 г., както и за дейността на една от нейните структури в конкретен регион – в случая Хасковския.

Документ от служебното досие на Здравко Шейтанов, служител в полицията в Хасково | Източник: Comdos.

Освен това изданието съдържа спомените на бивш полицейски служител - Здравко Шейтанов, каквито досега няма публикувани в мемоаристиката след края на тоталитарното управление на БКП през 1989 година. 

Те представят разказ на човек, който през 1937 г., на 25 години постъпва в полицейската служба в Хасково.

Бившият контраразузнавач описва арестите веднага след 9 септември 1944 г. на представителите на местния елит в Хасково, които са събрани в салона на тютюневия склад в града, за побоищата и мъченията по време на следствието.

Разказите на Здравко Шейтанов са и едни от малкото, които хвърлят светлина върху функционирането на „народния съд“ в провинцията, което ги прави особено ценни.
Много подробно е описана дейността на V състав на „народния съд“ в Стара Загора, заседавал през март-април 1945 г. в Хасково. От 88 подсъдими той осъжда на смърт 10 души, 64 души на различен срок затвор, а 14 са оправдани.

Шейтанов е единственият жив свидетел, оставил спомени за поведението и последните часове на осъдените на смърт от „народния съд“ в Хасково.

Не по-малко е важен е разказа на бившия контраразузнавач в Хасковската полиция Здравко Шейтанов, осъден през 1945 г. на 15 години затвор от „народния съд“ в Хасково, преминаването му през комунистическите затвори в Хасково и Варна, в килиите на Държавна сигурност,  прекарал по-късно и три години в концлагера „Белене“, където е въдворен.

Както може да се предполага, след като излиза на свобода Държавна сигурност му завежда разработка под псевдонима „Инквизитор“, за да го следи. 
Като полицейски служител до Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Здравко Шейтанов попада в категорията „бивши хора“, която комунистическият режим въвежда по съветски образец, след като идва на власт.

Тези превратности в своя житов Здравко Шейтанов и миналото му на „бивш човек“, той разказва с вълнение как това се е отразило  върху семейството му и особено върху бъдещето на децата му.

За това как, независимо от отличния успех, дъщеря му е разпределена заради това, че баща ѝ е „враг на народа“, в минния техникум в Димитровград.

А синът му е изпратен да служи в „черната рота“, работеща на откритите рудници край Трояново.

„Цели две години до завършването на службата му, всяка седмица, а много често и два пъти в седмицата, ходех с автобус при него. В колко дъждовни и мразовити вечери съм чакал да ги докарат от обектите. Да го видя! Ако можех да му подам храна или дрехи за преобличане. Мъките, които изживях не ме сломиха. Напротив, като че ли ми даваха кураж и сили да се боря, защото знаех, че заради мен му е сторено това зло“, описва в спомените си преживяното Здравко Шейтанов.

Изследването на Веселина Узунова „Белязан доживот“ има поне още две достойнства. Първото е умението на автора да работи добросъвестно и задълбочено с архивите, както регионални, така и с един специфичен архив, какъвто е този на Държавна сигурност, съхраняван от Комисията по досиетата.

Второто достойнство е, че Веселина Узунова е писала книгата в тясно сътрудничество с дъщерята на Здравко Шейтанов – Дора Димитрова. Така тя е получила и достъп до досието на Шейтанов в Държавна сигурност и до личния архив на семейството.

Книгата „Белязан доживот“ съдържа и много ценни архивни снимки на полицията в Хасково преди 9 септември 1944 г., митинга на 10 септември 1944 г. в града, посрещането на партизанския отряд, действал в района на Хасково, а така също и снимки и документи от семейния архив на Здравко Шейтанов и досието му в ДС.

„Белязан доживот“ е важно изследване, което попълва знанието за разправата на „народния съд“ и Държавна сигурност с местния елит в провинцията, за съдбата на оцелелите „бивши хора“ и клеймото на „врагове“, с което комунистическият режим дамгосва тях и семействата им. В този контекст изследването допълва разказа за съдбата на „бившите хора“, който започнахме с проф. Вили Лилков през 2017 г. с книгата ни „Бивши хора“ по квалификацията на ДС.

*Веселина Узунова е изследовател, който е посветил работата си на събирането на спомени на жертвите на комунистическия режим в Хасковско, както и с проучвания на регионалния държавен архив в тази посока.

Тя е инициатор на различни събития в Хасково, свързани с преосмислянето на тоталитарното минало.

Също така е и автор на публикации за съдбата на жертви на диктатурата на БКП, поместени и на desebg.com. С настоящата си книга на издателство „Проф. Марин Дринов“ – БАН, Узунова прави важна крачка в утвърждаването си като изследовател на периода 1944-1989 година.