Берлинският конгрес 1878 - свикан не заради щастието на българите, а за да запазят мира в Европа

Николай Василев

На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор. Той разпокъсва не имагинерната Санстефанска България, а земите на съвсем реалната Българска екзархия, формирана след плебисцити.  Само година и половина по-рано, на Цариградската конференция, великите сили са приели (поне декларативно) да се формира автономна българска държава в границите на Екзархията. Разбира се имало е и задкулисни маневри. Великобритания обещава на Османската империя пълна подкрепа, поради което младият и неопитен султан отхвърля решенията на Конференцията. По-късно, когато приема Съединението на България през 1885 г., признава, че през 1877 г. е бил "дете".  

Така Русия получава мандат да започне война, за налагане решенията на Конференцията. Австро-Унгария тайно се договаря с нея, че ще запази неутралитет, само ако не бъде създадена голяма "славянска" държава. Но основната причина за свикването на Берлинския конгрес е кризата, която настъпва след като Русия, в нарушение на Одринското примирие (което ѝ е давало възможност да наложи автономия на България в границите, начертани на Конференцията от 1877 г.) продължава настъплението си към Проливите. В отговор британският флот навлиза в Мраморно море и Европа е на ръба на война.

Бисмарк, който желае ред и мир, за да консолидира наскоро обединената Германска империя, предлага услугите си на "безпристрастен брокер" и свиква Берлинския конгрес. Открива го с думите, че не са се събрали заради щастието на българите, а да опазят мира в Европа. Но се оказва, че без гаранции за щастието на българите ( и на други подобни народи) мирът в Европа не може да бъде опазен.

Бисмарк, както пише Кисинджър, влиза в капана на Дизраели, който цели да направи съюз между Русия и Германия невъзможен.

В Македония решенията на Берлинския конгрес се приемат като ужасна катастрофа. Десетки хиляди "гласуват с краката си" и се преселват в освободените земи на Княжество България. Други, включително и от самото Княжество решават да посветят живота си да поправят нанесената неправда. Тогава се появява и първата народна песен, в която се говори за Македония и за Европа - блудницата Вавилонска, върнала я на Османската империя. Но започва и сакрализирането на понятието Македония, което по-късно ще изиграе важна роля във формирането на македонския идентитет.

Страховете на повечето европейски страни, че България ще се превърне в руски сателит не се оправдават. България успява да се еманципира от Русия, донякъде поради решението на Берлинския конгрес да съкрати периода на руска окупация от "около" две години, до девет месеца. Когато България се еманципира, Великобритания я подкрепя при Съединението, а Лондонският договор за мир от 1913 г. ѝ гарантира, това, което дори Цариградската конференция ѝ е отказала. Излаз на Егейско море - толкова безспорен, че трябва не една, а две национални катастрофи, за да го изгубим. Но към онзи момент "Македония" вече се е превърнала в сакрализирана идея в съзнанието на българите, която надхвърля всякакви геополитически калкулации.

Историята е наниз от непредвидени последствия. 

Причините за много от катастрофите сполетели Европа през 20 век, оставили диря и до ден днешен, могат да бъдат проследени до решенията подписани на фаталния юли 1878 г.