Без дебати, без гласове против и при рехаво присъствие в пленарната зала депутатите одобриха окончателно законови промени, които отварят врата за проверки на медийни публикации, журналисти, за академични проучвания, документални материали и др., както и за откази за достъп до информация, съобщава "Дневник".

С 83 гласа "за" и 10 "въздържал се" парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни, регламентиращи, че обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване ще е законно, ако се зачита неприкосновеността на личния живот. Предвиждат се и десет критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни.

"Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение, записано със закона, според което проверката "не може да води до разкриване на тайната на източника на информация", коментираха преди дни от "Програма достъп до информация". Още при обсъждането на текстовете в парламентарната вътрешна комисия експертите на организацията възразиха, че има сериозни опасения за защита на свободата на словото и на информация.

Пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов и днес каза, че описаните критерии, на базата на които ще се преценява балансът между медийната свобода и защитата на данните, са много обтекаеми и субективни. Допълни, че няма информация в друга страна да има подобна законова регламентация. В страните от Западна Европа има такъв баланс, но той е маркиран в практиката на Европейския съд по правата на човека, тук се вкарва в закон, а това не е удачно, смята той.

Единственият, изказал се в пленарната зала днес, беше Милко Недялков от левицата, който изрази притеснения от разпоредбите и критериите, които залагат субективизъм. Никой не му отговори, а след това този текст и няколко други бяха гласувани и одобрени анблок.

Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. В същото време се казва, че когато комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да стига до разкриване на тайната на източника на информация. Как ще се спази този принцип, след като ще се дава информация за естеството на личните данни и как те са придобити, не се разбира.

Сред другите критерии за отчитането на баланса е влиянието, които разкриването на данните ще окаже върху неприкосновеността на личния живот на засегнатите хора и тяхното добро име. Ще се преценява и общественият интерес. Както и дали данните са за хора, обхванати от закона за конфликт на интереси – тоест политици, магистрати и др. Ще се взима предвид и дали става дума за информация за хора, които "поради естеството на своята дейност" имат "по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото", без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг, както и няколко други критерия.

По искане на "Програма достъп до информация" беше записано, че няма да се налага да се доказва наличието на всички критерии, а само на съотносимите към конкретното проучване. Но все пак въпреки възраженията остана възможността за проверки и откази за достъп до данни.

Депутатите продължават да гласуват без дискусии и изказвания на второ четене промените в Закона за защита на личните данни, които основно целят да въведат в българското законодателство европейските правила за защита на личните данни, след влизането в сила на регламента GDPR.