Екатерина Шулман е руски политолог. След инцидента с Алексей Навални, за когото съратниците му твърдят, че е отровен, тя сподели този свой коментар от 2015 г., дни след като под стените на Кремъл бе застрелян Борис Немцов.

"Cui bono? е коварен въпрос, когато си го задаваме извън границите на наказателно дело (както впрочем е съветвал и самият римски цензор Луций Касий) в опит да анализираме политически процеси и политически действия.

В него има две предпоставки, като и двете са съмнителни:

- че бенефециентът е и организатор

- че може да се разберат мотивите на извършителя, ако мислено се поставиш на негово място.

Бедата е в това, че рационалността на поръчителите и организаторите на политически убийства и покушения например не е нашата рационалност. Тяхното информационно поле не прилича на нашето, те се ръководят от други изводи, имат други референтни групи, други значими аудитории.

Става дума не само за това, че поръчителят може да е безумец. Макар че всеки, изучавал криминология, знае, че гениални престъпници и маниакални интелектуалци се срещат най-вече в сериалите (уви, предимно там са и въоръжените с технически средства експерти и проницателни следователи).

По-важно от нивото на индивидуалния ум е обстоятелството, че в очите на поръчителя образът на света изглежда съвършено различно, отколкото през очите на наблюдателя.

Политическата наука не разкрива никакви връзки между популярността на лидера и вероятността от това, че срещу него ще бъде организиран военен или вътрешен за елита преврат. Защо няма такава връзка? Защото заговорниците не се интересуват от рейтинги. За тях нямат смисъл думите народна подкрепа. Те не мислят в термини като избори, международна репутация, обществена реакция... Те мислят основно за друго - важни са им отношенията вътре в затворения за другите елит и балансът между членовете му.

Името на поръчителя на нападението срещу Олег Кашин (известният журналист от "Комерсант" бе жестоко пребит през ноември 2010 г. и после се разкри, че това е по поръчка на губернатора Андрей Турчак - бел. ред.) случайно изплува при разследването на друго наказателно дело. Това разкриване, разбира се, нямаше никакви последици, но потвърди това, за което всички се досещаха.

Каква "изгода" би имал организаторът на това? От гледната точка на външен наблюдател - никаква. Разбира се, той не понесе и няма да понесе наказателна отговорност - политическата система го защитава. (Турчак в момента е генерален секретар на управляващата партия "Единна Русия" и бе в инициативния комитет, издигнал Владимир Путин за президент през 2018 г. - бел. ред.) Но не е трудно да се досетиш, че същите хора, осигуряващи тази защита, не са му благодарили - вдигнал е твърде много шум.

Освен това, ако е имал политико-апаратни перспективи извън сегашната длъжност (която той поради същите системни закони не може да изгуби), то цялата история им нанесе щети. Колективната бюрокрация не предава своите, но и не обича шумни скандали с международен отзвук. Правилният кадър трябва да е тих и предсказуем.

Но така или иначе поръчителят е сторил, каквото е сторил, в неговата координатна система щетите от бездействието са щели да бъдат по-големи, отколкото възможните последици от нападението.

Ето ви и по-простичък пример, уви, от личен опит.

Представете си мошеник, който отмъква жилищата на хората в района. Понеже става дума за центъра на Москва, то и имуществените интереси са доста големи. Ако оставим настрана правни граждански и нравствени мотиви, от които във всеки случай би могла да се ръководи само едната страна, то става дума за част от собственост в жилищен блок, която мошеникът искал да получи безплатно, но се сблъскал с препятствия. Изгубил съдебния иск и поръчал нападение срещу човека, от когото е изгубил. Всичко приключило с тежка черепно-мозъчна травма, а не с убийство, но това е било случайност - нямало е как преди или няколко седмици след побоя да се предвиди точният изход.

Ако влезете в ролята на експерт с въпроса "Кой има изгода?", ще разберете, че поръчителят няма никаква полза. Той така и не получава спорната собственост, защото покушението нищо не е променило. Губейки основния иск, след няколко месеца той губи и обжалването в апелативен съд. Делото се разчува и попада в пресата, а на мошеника му се налага да прекрати дейността си в блока - твърде много очи вече го дебнат. Влачат го на разпити. Стоварват му се разходи за дела, продължаващи години наред, и краят им не е вижда. Само щети.

И въпреки това той е поръчал покушението и първоначално дори се радвал в тесен кръг, че "интернет се взриви".

Този човек не е идиот. Той действа разумно в рамките на собствената логика и законите на своя свят. Този тип престъпни групи се занимават не само с един блок или апартамент. Те могат да си позволят да изгубят собственост на едно място и да спечелят на друго. Но за тях е смъртоносно опасно да изгубят репутацията си.

Те си мислят за това как изглеждат сред своите - същите такива бандити и обвързани с тях чиновници. Те се ръководят от специфичен криминален морал, в който в отговор на всяка съпротива трябва да последва ответен удар. За тях медийният шум е изгоден, защото сплашва други настоящи и потенциални опоненти. В сравнение с това всички разходи, рискове и загуби нямат значение.

Линейните истории изглеждат удобни с това, че при тях е задействана малка група участници с ясни интереси и лежащи на повърхността мотиви. В политическите процеси участват властови групи и играчи, обществени обединения, медии, криминални групировки, инвидиуални психопати. На всеки от участниците, чиито действия наблюдателят се опитва да анализира, се падат по 10, за чието съществуване човек дори не подозира.

Всички те живеят в собствен свят и са обкръжени от собствен информационен балон. Какви ли петна и цветове се преливат на стените му? Защо да се опитваш как да попаднеш в чужда глава, когато по-продуктивно е да се запиташ не "кому е изгодно", а "какви са последиците". Ако чуждите мотиви и интереси са ни неизвестни, то още по-полезно е внятно да формулираме собствените.

(Източник: Дневник)