20 години в робство: Превръщането на Русия в „страна на мълчанието“ от чекистите на Путин

Руският президент и ФСБ върнаха часовника назад в една мракобесна епоха

Джейми Детмер, "Политико"

Разликата между тях е почти 20 години - руска тийнейджърка, изхвърлена в сиропиталище, защото тя и баща ѝ публично критикували войната срещу Украйна, и репортерка на "Уолстрийт джърнъл", държана в печално известния московски затвор "Лефортово".

Двадесет години са приблизително толкова, колкото бяха необходими на руския президент Владимир Путин и неговите съратници-чекисти, за да върнат часовника назад към епохата, в която акредитирани западни журналисти са арестувани по фалшиви обвинения в шпионаж, а деца могат да бъдат обявени за врагове на държавата и разделени от семействата си.

Задържането на 13-годишната Маша Москальов, лишаването от свобода на баща ѝ Алексей и арестът на 32-годишния Еван Гершкович са едно и също нещо. Всички те са жертви на завръщането на Русия към тъмното минало - и едва ли ще са последните.

Днешното ехо от съветските времена е натрапчиво с възкресяването на полицейската държава Путин. Идеологията сега може и да не е в основата на болшевизма, като вместо това лежи на изпълнени с обида идеи за имперски реваншизъм, ултранационализъм и странен религиозен традиционализъм - във всяко друго отношение обаче Русия, която Путин е изградил, е държава в плен на хората от сигурността, чиято единствена задача е да защитават режима.

Това стана съдбата на Русия в момента, в който Путин пое властта. Още преди първите си избори, когато все още беше действащ държавен глава, Путин бързо попълни редиците на президентската администрация с бивши офицери от КГБ с твърда линия, предимно от родния си град Санкт Петербург. Назначенията включваха дори офицер, който е отворил последното досие на дисидент в залеза на Съветския съюз, но е получил заповед да спре от тогавашния президент Михаил Горбачов.

Сред първите си действия като наследник на бившия президент Борис Елцин, Путин подписа укази, с които разшири правомощията и обхвата на агенциите за сигурност, и оттогава само ги укрепва, като ги прави по-агресивни и по-отговорни пред себе си.

Самият Путин веднъж се пошегува в своя реч, че групата шпиони под прикритие, изпратена да проникне в постсъветското правителство, "успешно изпълнява задачата си". И докато Путин и неговите чекисти продължаваха да работят, постепенно завладявайки руската политика, правителство и икономика, Западът твърде дълго пренебрегва предупрежденията на негови опоненти като Владимир Кара-Мурза. Политик и правозащитник, който в момента лежи в затвора, Кара-Мурза е изправен пред възможна 24-годишна присъда по скалъпено обвинение в държавна измяна.

Днес сме свидетели на това как чекистите са в разцвета на силите си и използват целия наръчник на КГБ, за да сплашват, затварят, заглушават и репресират - включително циничното използване на деца за оказване на натиск върху онези, които се противопоставят на Кремъл или протестират.

Вземете например Маша. Нейният баща Алексей за първи път привлича вниманието на властите в началото на миналата година, след като училището я докладва на полицията за антивоенна рисунка, която тя рисува в час по изобразително изкуство. Алексей беше глобен за собствена антивоенна публикация в социалните мрежи, но след това, месеци по-късно, домът им беше обискиран и той отново беше обвинен за още онлайн публикации, критикуващи войната на Русия срещу Украйна, и осъден на две години. Впоследствие властите отнемат Маша и я настаняват в детски дом. В момента неин роднина се опитва да осигури попечителство над нея, но признаците не са обещаващи.

В комунистическата епоха е обичайна практика да се отнемат децата на родители дисиденти и други лица, считани за врагове на народа, и след това да се настаняват в препълнени държавни сиропиталища. През 30-те години на ХХ век броят им варира от 5000 до 10 000 деца годишно, а гладът, недохранването, малтретирането и небрежността са ежедневие - както по-късно е документирано в книгата на Дебора Хофман "Най-малките врагове". Философията е, че ябълката никога не пада далеч от дървото.

Същата философия сега е възприета от чекистите на Путин и се използва срещу опонентите отляво и отдясно още преди нахлуването в Украйна.

През 2019 г. идва ред на Дмитрий Пашков и Олга Проказова. След като присъствали на протестно шествие с едногодишното си дете, московските прокурори заявили, че родителите са изложили живота на бебето на риск. Това доведе до започване на наказателно разследване срещу родителите с цел да им бъдат отнети родителските права както за бебето, така и за второто дете на седем години.

Подобни заплахи за настаняване на деца в държавни сиропиталища са предизвиквали остър обществен гняв в миналото, но след войната в Украйна руснаците в повечето случаи мълчат.

По данни на OVD-Info, независима група за защита на човешките права, от февруари миналата година досега са арестувани близо 20 000 антивоенни протестиращи, но повечето от тях са били арестувани в първите седмици и месеци на войната. И сега антивоенните демонстрации са намалели.

На този етап повече от половината от демонстрациите са само протести на отделни хора - смели души, решили, че мълчанието е съучастие.

"Дали диктаторите и диктатурите раждат робско население, или робското население ражда диктатори?" - пита руският писател Михаил Шишкин. Изглежда никой не знае отговора на този въпрос. /БГНЕС