След случая на 35-годишният Иван Пачелиев, който стреля по полицаи и се барикадира в къщата си в село Орешник, който е служил във Френския чуждестранен легион, българин разказа какви са подготовката и животът на легионерите. По думите му в легиона има много българи.
Легионът е създаден от крал Луи-Филип през 1831 г., за да защитава интересите на Франция по света. Бързо придобива славата на една от най-тайнствените военни формации. През 90-те години в него има сериозен наплив от българи.
През 2013 г. за кратко до нея се докосва и Мартин Гергов. „Все едно влизаш в крепост. Първо ми проведоха физически изпит, който беше да направя 30 набирания на един дървен прът. Униформата, която ми дадоха, беше наистина гавра, може би това е целта – да те сринат психически и после да тръгнат да те градят по свой образ и подобие, за да могат да те контролират”, разказва той пред БТВ.
Според неофициално обявените условия, за да станеш легионер, трябва да си между 17 и 39 години и да си физически и психически здрав. В първите месеци нямаш право на телефон и интернет.
„Ти си подложен на супер голям стрес, нямаш достъп до външния свят, изолиран си. Това, с което е известен легионът, е, че те пращат на най-тежките мисии”, допълва Мартин.
Основен мотив за влизането в легиона е заплащането, което в началото е около 1200 евро месечно, както и възможността да получаване на нова самоличност. „Някои влизат, защото не могат да си намерят работа. Има престъпници, които се укриват и си намират подслон и за тях легионът е номер едно, той е майка, баща и всичко, защото им осигурява храна и сигурност. За мен това е една сбирщина от мутри”, смята Мартин Гергов.
Той сам решава да напусне легиона, несъгласен с условията. „Нарекоха ме дезертьор. Бяха нервни. Дадоха ми поспорта и напуснах щастливо едно място, което изглежда като приказка, но всъщност беше реалност”, казва още Мартин.
Българин за Френския легион: Първо те сриват психически, после те градят наново, за да те контролират
Сбирщина от мутри, престъпници, които се укриват и си намират подслон, разказва Мартин Гергов