След спирането на газа, общественото пространство у нас все по-видимо се разделя на пронатовско и проруско. Сред политиците е същото. В правителството се оформи пронатовска коалиция на ПП, ДБ и ИТН. Срещу тях е БСП и Румен Радев, който продължава да се бърка в изпълнителната власт и да си въобразява, че
живее в президентска република
В парламента също има разделение по тази ос – БСП, Възраждане и ДПС, срещу ПП, ИТН, ДБ и ГЕРБ.
Сред властовите кръгове в държавата обаче личат и опити за нови, лични коалиции. Както миналата година бях писал, Радев и Борисов са руски агенти под прикритие в България. Войната помежду им беше изцяло лична и не засягаше пристрастията им към Русия. Днес те го доказват с единомислието си по кризата с доставките на газ. Радев обвини Петков, че обидил Русия като помагал на Украйна, а Борисов го обвини че бил некадърен, затова сега сме останали без газ. И двамата не осъдиха Русия за грубото нарушаване на договора и за очевидното изнудване на държавата, а и не подкрепиха твърдата позиция на Петков и Василев срещу руското изнудване. Напротив, те усилиха съмненията, че в угода на Кремъл се опитват да заменят това правителство с нова конструкция в този парламент, но без неудобните евроатлантици Петков и Василев. Борисов е способен на такива врътки, казвал е вече, че споделя фразата „Винаги с Германия, никога против Русия“, което е
стъпка към сближаване с Радев, Нинова и Путин,
които искат тъкмо такава политика на България.
В тази враждебна среда правителството за първи път показва ясна политическа физиономия и характер в защита на национален интерес. Петков и Василев, макар и късно, разбраха докъде може да стигне Русия в опитите си да пречупи ЕС и България. Разбраха, че Кремъл гледа на войната в Украйна като на световна война срещу Европа и САЩ, и смята всички средства в тази война за позволени.
Повечето политици в Европа знаят това отдавна, в България го разбираме едва когато ножът опря до кокала. Макар и късно обаче, правителството и премиерът трябва да направят
няколко извода от кризата с газа
Първият е, че колебливото неутралничене по време на световна война, е самоубийствен ход и нищо друго. Неутрална политика между САЩ и Русия може да си позволи Китай, и то донякъде. България няма ресурс да бъде неутрална по време на глобален конфликт, и от това да черпи ползи и от двете страни. Напротив, ще ядем шамари отвсякъде, както се случва в момента, и това ще спре едва когато вземем правилната страна. За щастие тя ни е предопределена – НАТО, ние просто трябва да не го забравяме.
Вторият е, че политиката на България към Русия има нужда от пълно преосмисляне. Русия е неприятелска страна и върху тази аксиома трябва да се изгради новата българска политика към Кремъл. Това изисква на всеки неприятелски жест на Русия България да се отговаря със същото. В конкретния случай например, при спиране на доставките на газ, България не само трябва да съди Газпром за едностранно прекратяване на договора, но и да поиска тройно по-високи транзитни такси по Турски поток, със съответното предупреждение, че ако това не стане, ще спрем доставките на руски газ за Сърбия.
Третият е, че руската пета колона в България е голяма опасност за националната сигурност и тя трябва да бъде поставена под контрол от съответните държавни органи. Нарича се профилактиране и трябва да започне незабавно във всички сфери – политика, икономика, финанси, медии. Наречете го
„лов на вещици”, но русофилите трябва да разберат, че тук не е нито Молдова, нито Украйна, нито Казахстан
Не стане ли това, ние, мнозинството, може горчиво да се каем за бъдещето на децата си.
Четвъртият е, че България спешно има нужда от лидер, който да вземе предвид горните три извода при управлението на държавата. Румен Радев е снишен тарикат и не става за тази работа, Кирил Петков също не става, но по други причини. В правителството обаче има поне двама министри, които могат да водят страната в тази криза. Ако българските политически партизани преглътнат егото си и възложат на някой от двамата отговорностите по управлението, има шанс България да спре свободното си падане, което продължава повече от година.
Вероятно ви е направило впечатление, че на пресконференцията на Продължаваме промяната, на която от новата партия отговориха на Радев и Борисов,
най- твърдо и лидерски звучеше Асен Василев
Отдавна е известно, че Кирил Петков е лишен от качества на премиер. Той е вятърничав човек, както се казваше едно време. Василев обаче показва характер, показва и склонност да вземе нещата в свои ръце. Може би затова той и енергийния министър Александър Николов са най-често канените в САЩ и в Брюксел хора от правителството. След спирането на газа пак двамата заминаха на среща с ЕК в Брюксел.
Днес България е във форсмажорни обстоятелства. Заради разпокъсаната партизанска политика на партиите обаче, заради личните омрази на техните лидери, българското политическо пространство се намира в насипно състояние. Това се случва в гореща, световна война, която набира скорост. За да се стабилизира страната и да се изключат деструктивните проруски елементи от властта, е необходимо от правителството бързо да отпадне БСП, за премиер да бъде номиниран Асен Василев, който да договори парламентарна подкрепа от ГЕРБ за ограничени политики, свързани с твърда пронатовска ориентация на управлението. Борисов няма да откаже подкрепа, той без друго търси начин да си гарантира лично оцеляване и одобрение от САЩ, така че лесно ще мине отново под прикритие. Той както се казва, е дялан камък – може и тако, и вако! Е, понякога и такива компромиси се правят в политиката. При форсмажорни обстоятелства, каквато е войната, в която участваме не по наша вина, няма място и време за стари ежби.
Това са изводите от гледна точка на политическия анализ. От гледна точка на морала обаче
петното върху България като руска подлога е толкова голямо и толкова мръсно, че се вижда по целия свят
Политиците няма да го изчистят.
Отдавна е известно, че в българската политика единствената мотивация е келепирът. В последните 140 години така е обучен и народът. По тази причина няма смисъл да апелирам за морал и човечност, нито за отговорност и дълг- чувството е непознато за 99% от политиците и за голяма част от населението.
Затова ще напомня само, че моралът, освен всичко друго, е сбор от правила, които позволяват да живеем заедно, без да се избиваме. Когато няма морал, няма мир, а като няма мир, няма и келепир, скъпи сънародници.