Боговете сигурно са полудели - катарзис ли търси Румен Радев в Южна Африка?

Размисли за визитата на българския президент в страната на зулусите, обичаите на племето и пр. неуместни подробности

Радев открива в Претория изложба за българския принос срещу апартейда, снимка БГНЕС

Радев открива в Претория изложба за българския принос срещу апартейда, снимка БГНЕС

Светослав Пинтев 

Посланикът на САЩ в Република Южна Африка заяви, че е убеден, че руски кораб е натоварил оръжия в страната, което е възможно нарушение на обявения от Претория неутралитет в конфликта в Украйна, предаде Ройтерс. Това стана на 11-ти май.
Американците си имат начини да са убедени в тези неща, както знаете. ЦРУ вероятно отдавна е прошнуровало и прономеровало, ако така се пише,  всяко болтче на този плавателен съд. 
И в РЮА ще берат бая ядове, защото 

гилотината на санкциите

 може да им се стовари със страшна сила. Агенциите и това го писаха...
Националната валута ранд и държавните облигации на страната с падеж през 2030 г. увеличиха загубите си след американското изявление, тъй като търговците на валута заявиха, че се притесняват, че Южна Африка сега може да бъде изправена пред западни санкции.
Но веднага се намери 

кой да подкрепи африканските другари 

в неравната битка срещу империализма и украинските „нацисти“, както нагло ги определя Кремъл.
Това е българският президент Румен Радев, който кацна на същия ден, придружен, разбира се, от съпругата си Десислава и две-три роти тежки  родни бизнесмени.  Той  беше посрещнат на летището в Йоханесбург от специален почетен караул, дано да е доволен. 
С интерес научих, че води компанията на бизнес форум в Претория. Представители на 31 български компании и браншови организации ще се омешат с представители на местния бизнес и ще сътворят българо-африканско икономическо чудо, без  никакво съмнение. 
Интересно е друго… Веска Меджедиева, братя Галеви или наследниците на масовия убиец Лев Главинчев от наша страна ли ще участват, от южноафриканска ли? Едно е сигурно, имаме налице истинско тържество на дружбата с Южна Африка.
Всичко това ми напомни какво ми е разказвал за тамошните тържества моят приятел Бекимпи Кал’уала от ЮАР,  син на представител на могъщото племе на зулусите, най-голямата етническа група в страната, и доведена булка от племето чоса, онези от филма „Боговете сигурно са полудели“, които хвърляха към небето бутилка „Кока-кола“, за да я върнат на боговете, ако се сещате. Щеше да се очисти цялото племе, но това е друга история.
 Беки, както му викахме, учеше във ВИТИЗ и беше крайно артистична личност въпреки че на младини избягал от Апартейда и отишъл да се бие на страната на кубинските войски в Ангола. После за награда го изпратили да се учи за специалист по двигатели с вътрешно горене в СССР, откъдето избягал с двеста километра в час. „Викаше: 

„Аз голям тъпак и чимпандзе, че повярвал на Москва“

Надявам се някой ден и Румен Радев да стигне до подобен катарзис.
Бекимпи ми е разказвал също, че хиляди момичета с голи гърди и с тръстикови стъбла в ръце танцуват  пред краля на зулусите, традиционен вожд на племето, по време на невиждан ритуал, който някога позволявал на монарха да си избере една-две дузини съпруги. Като „Ергенът“ нещо, но обратното. 
А от тези райски места Румен Радев, сигурно, защото е с Деси, не забрави родината и коментира политическата каша у нас, която лично забърка със самочувствието на   Шака Зулу. Да пускаш остроти от другия край на Африка, след като си ошашавил държавата си прилича на обсебеност.
Пак от Беки знам 

за какво служат татуировките при зулусите 

Били специално създадени от добрите духове, за да предпазват телата на хората от заклинанията на злите такива. Което е доста по-смислено от родната тату-традиция.
Южноафриканският президент  непременно трябва да уреди едно празнично татуиране на Румен Радев, да си отдъхнем всички.
Татко пък ми е разправял, че веднъж, преди много години, седял с поета Дамян Дамянов в градинката до „Ангел Кънчев“ №5, когато се появил Радой Ралин. 
„Къде е Валери, бате Радой“, попитал Дамян. Ставало въпрос за Валери Петров, който по това време бил на някаква писателска конференция на Черния континент. 
Отговорът бил: “Дамянчо, Дамянчо, Валери отиде в Африка да го ядат диваците, аз останах тука да ме ядат простаците.“ Подразбирало се, че второто е много по-тежка участ.
А у нас боговете на политическия Килиманджаро сигурно наистина са полудели... Оставиха да ни ядат простаците и си мислят, че това може да им се размине. Няма да мине, другари... И не можете да се скриете в Южна Африка, както направиха някои бизнесмени, червени номенклатурчици, че и бизнесдами от същия сой.