Казват, че на сегашните български управляващи, начело с узурпатора на властта Румен Радев, им липсва мозък.
Не е вярно!
Да, лесно е човек да се подведе и да повярва на подобни злостни твърдения, като слуша думите и гледа делата им. Но призовавам, граждани, да се държим сериозно и да си отговорим на един важен философски въпрос – може ли да ти липсва нещо, което изначално не притежаваш.
В този смисъл, на мен изобщо не ми липсва Bugatti Veyron. Е, като видя колата на картинка, харесвам я, няма да си кривя душата. Малко дори ми се ще да я имам - но не усещам нейната крещяща липса в душата си. Нито ми липсва голямо имение с басейн на Френската Ривиера, нито дълга ваканция с две красиви тайландки на остров Пукет. Схващате идеята.
Така че дайте да се уточним – нямат мозък, затова той не им липсва. А като нямат мозък, но, в качеството си на управляващи се чувстват длъжни да заблудят хората, че имат, опитват да го заменят с лъжи, наглост, простотия и разни неща, домъкнати от котката.
Да вземем за пример военният министър Димитър Стоянов. По темата Европа – България – снаряди за Украйна, онзи ден той се разгърна цял целеничък.
„Относно съвместното придобиване на 155 мм. снаряди, българската армия не разполага с такива системи на въоръжение, тоест, ние няма как да сключим договор за такова придобиване, нямаме нужда от тях в момента“ – заяви Стоянов и, ако съдя по съдържанието на казаното, предполагам, че не си е измил устата нито преди да говори, нито след това.
Нямало как…..така, де - ние иначе може би искаме, но няма как, това е обективна причина, не е нещо субективно, което ни идва отвътре – опитва се да ни внуши с изказването си този титан на разума и морала, сякаш прероден в наши дни от епохата на Просветлението.
Няколко елементарни уточнения обаче просветляват по-добре
истината за казаното
Първо, доколкото знам, в европейския план за подпомагане на Украйна с липсващите снаряди, става дума не само за 155, но и за 152 мм., каквито, пак доколкото знам, България има и разполага със системи, които ги използват. Така че в това можем да участваме, не ли?
Второ, дори наистина да не ни трябват 155 мм. снаряди изобщо, ВМЗ Сопот е един от големите им европейски производители, може заводите да получат едни европейски пари и произведените тук снаряди да вървят директно за Украйна, нищо, че няма да служат за подмяна на наличните в България.
Трето – като е казал „а“ по темата, военният министър да бъде така добър да каже и „б“, тоест – да отговори на важния въпрос кой и кога е взел решение да не се включва България в европейския механизъм за общо подпомагане на Киев. А после да стигне идо края на азбуката.
Ако е той лично героят, искам да разбера – как така и откъде накъде. Ако е кабинетът, искам да науча от коя дата, под кой номер, с какво мнозинство и с какви аргументи е взето решението. Ако е президентът Румен Радев, искам да знам с какво право той нарушава Конституцията и взима такова решение, с което задължава правителството да прави нещо, без като президент да има каквито и да било правомощия за това. А ако пък цялата работа е просто някакво прехвърляне на топката от едната страна на другата, с цел да стане публиката сандър и да се обърка непоправимо, искам да знам
къде спят останалите политици в държавата,
та точно сега, в предизборната кампания, не разобличат ярко двуличието на властта.
А, щях да забравя. Трябва да обясни също военният министър, независимо дали решението е взето от него, от кабинета като цяло или от президента еднолично, как така си позволяват тези типове, на които, както най-философски установихме, мозъкът дори не им липсва, а изцяло го няма, да решават нещо против волята на Народното събрание. То ясно е разписало, че българската военна помощ за Украйна не е еднократен, а многократен акт. И че правителството е отговорно за спазване на това парламентарно решение, а не, че има право да го неглижира и замита под килима.
Гиди наглеци руски, как се опитват да извъртят нещата, та да се представят пак като добрите, миролюбците, пазителите на националните ценности!
Също като тъй нареченият президент Румен Радев, който, между другото – да си ходи! – онзи ден в Брюксел се направи на истински древногръцки софист. „Само 17 страни са се включили в общия европейски механизъм за подпомагане на Украйна, но цели 9, сред които и България, не са се включили“ – изтъкна той.
Само 17 срещу цели 9? Да, добра математическа психология демонстрира Радев, освен за мир, може да получи Нобелова награда и разработки, свързани с този хипотетичен клон на медицината.
Ама сега нищо не казва Радев, мълчи, когато дори унгарският му еш Орбан подкрепи помощта за Украйна, а „цели 9“ за броени дни се превърнаха в „цели хич“ - или поне клонят натам. Накрая, помнете ми думата, ще остане само България да стърчи като някакъв безумен Альоша над хълма на европейското единство и да заплашва всички с безполезния си автомат от Втората световна война.
Ей, направо пощуряха тия типове в нашата мила родина, откак патронът им, Путин Вл. Вл., бе международно обявен за издирване като военнопрестъпник и то от най-лошия вид – такъв, който върши престъпления срещу деца.
Съществува обаче и много дълбокият въпрос, граждани – защо и как тези типове с толкова голяма и искрена страст са се хванали за пеша на руския император и го стискат със зъби и нокти,
защо милеят за руския интерес повече, отколкото за българския,
който всъщност са избрани и назначени да пазят.
Защото нали се сещате, че на ниво президент или военен министър не можем да говорим за чист процес на покупко-продажба, за извършването на някакви директни плащания от Московията или за прехвърляне и изпълнение на директни заповеди. Това не са кокошкарските нашенски „шпиони“, дето явно са толкова кадърни, че ги залови дори българската ДАНС, която по традиция мижи, щом става дума за москалите и техните попълзновения. Не са и някакви „бизнесмени“, готови да продадат на орките майка си, баща си и всички боклуци, които произвеждат, защото само в Московията могат да продадат боклуците си.
От друга страна, не можем да говорим и за искрена детска любов към дядо Иван, която владее сърцата на нашенските пишман политици, управляващи в момента. Хора като Радев, Стоянов, Гълъб и другите, знаят истината за отношенията между България и Русия. Поне би трябвало да я знаят, а ако не – значи веднага трябва
да подадат оставки и да ходят да се срамуват в ъгъла на историята
От трета страна, тези типове не могат да не си дават сметка за огромната пропаст, която зее между страните от Свободния свят и Московския свят на Путин. Различията са не само по отношение на икономиката, но и на човешките права, културата, морала, но всичко. Защо някой ще избере „ценностите“ на изостаналата в 19 век крепостна империя, вместо истината, свободата, просперитета и другите качества на Запада.
Виждаме ги прекрасно какво правят – държат се за руската императорска мантия и крачат в разфокусирано полусъзнание, точно както децата от детската градина, хванати за мантичката на другарчето отпред.
Правят го не, защото са тъпи, а защото нямат мозък. Да имаш мозък, който не работи добре и да нямаш мозък изобщо, а да използваш каквото имаш под ръка за заместител, са две съвсем различни човешки опции.
Тъпите могат да поумнеят, безмозъчните няма как да се снабдят с ценното сиво вещество. Тъпите понякога могат да измислят нещо умно, безмозъчните са предопределени от Съдбата винаги да се подчиняват на някого, за да поддържат у себе си поне привидното усещане, че съществуват.
И тук стигаме до истинското откритие, граждани. Тези нашенски типове не харесват ЕС и Свободния свят, защото Брюксел не им казва какво да правят, а ги кара да мислят и да решават. А те не могат сами, нищо не могат сами. Така са свикнали още от армията, където, впрочем, изначално са попаднали пак по същата причина – за да имат кой да ги командва.
А Москва, за разлика от Брюксел, командва.
Москва не иска от теб да мислиш,
тя цени не липсата, а точно пълното отсъствие на мозък, защото само така може да те използва – било като пушечно месо на фронта, било като кукла на конци, инсталирана на върха на дадена европейска държава, няма значение.
Москва обича слугите, а нас ни управляват московски слуги!
Как пък за толкова години „демокрация“ не успяхме поне веднъж да уцелим ваксата, като изберем нормални, прилични хора да управляват страната?
Питате ли? Ще ви кажа – няма откъде да ги вземем, ние сме такива като тях, те са ние, от нас произлизат и, както сме ги научили да се държат в живота, те така се държат и в политиката.
Много ми е интересно дали това ще се промени след сто години, така че, напук на всичко, смятам да доживея и да разбера.