Добре, де, ако някой действително е смятал – или поне дълбоко в себе си се е надявал - че на вътрешните избори за председател на БСП Корнелия Нинова наистина ке падне, да отива да се срамува в ъгъла на кварталната политическа кръчма - повече на него думата няма да му се дава.
Председател е това, бе, ахмак! Не ти е лукова глава.
В БСП човекът, добрал се по една или друга прищявка на съдбата до червения пиедестал, се ползва с най-високо уважение, независимо кой е той, какви са идеите му, колко е умен или тъп. Не, той не е просто вдъхновител и организатор на политическото мислене, плюс координатор на политическото действие на партията, а сам по себе си е нещо като
икона, фетиш, символ,
независимо до какви беди докарва страната си.
Справка – питайте някой редови социалист за Тодор Живков, Андрей Луканов или Жан Виденов и веднага ще видите как носталгична сълза се прокрадва в големите влажни очи на събеседника ви.
Нещо повече, левите избиратели са така мъдри и предани на лявата идея, че на тях не им пука, дори ако председателят вреди най-вече на самата партия – да изгуби например всички възможни избори от всички възможни, както стори досега Нинова. Номерът обаче е да го прави с искрено чувство на любов към социализма, с несекваща вяра в правотата на партията и да държи докрай, дори когато вижда, че греши. А не като предателя Станишев, който, щом започна много да губи, изсули се към Брюксел да си играе на висш европейски социалист.
Ама пак не го изгониха, сам си тръгна, човекът, иначе щеше и досега да досажда тук.
Не, не ми разправяйте, че греша, защото Корнелия всъщност има победа - през 2016 е спечелила президентските избори за Румен Радев.
Радев го посочи отдалече който трябва в Москва, за кандидат на БСП го назначи лично Леонид Решетников, а фактически го избра Бойко Борисов, който нарочно издигна срещу него Цецка Цачева, невъобразимата и невъзможната.
Но аз май малко се отплеснах. Фактът е, че в БСП си обичат председателя и като правило си го подкрепят – включително с тоталитарен резултат в иначе най-демократичния и свободен пряк избор, на който станахме свидетели.
По този повод веднага се заплете поредната манипулация - че партията е единна и здраво сплотена около председателя, а ако има някакви противоречия, те са само на върха, в ръководните органи. Разбирай – дължат се на някакви си там лични амбиции, на нечисти помисли, на провокации от подставени отвън лица и каквото още се сетите.
Темата разви Александър Симов, който каза: „Няма разделение в БСП. Това е сбъркан медиен фокус и халюцинации. Има караници в левицата, но разделението е само в Националния съвет. БСП няма колебания в своя курс“.
Да беше казал поне и какъв е въпросният курс, та да нямаме и ние капка колебание, като отсвирваме БСП от плановете си за гласуване.
Истината за демонстрираното сега единство на левицата и причините за него обаче са съвършено различни, разбира се.
Категоричното преизбиране на Корнелия Нинова за председател се дължи на
силния тоталитарен рефлекс,
който съществува в партията и който никога не е напускал душите на редовите членове. Той е там през всички години на прехода, но не е роден от тях, не е роден дори по времето на Живков и „народната власт“. Там е от самото начало през 1919, когато от българската социалдемокрация се откъсват тъй наречените „тесни социалисти“ – червена секта, изцяло предана на Москва, готова на какви ли не престъпления в името на властта и парите, чиито правоприемник са днешните „социалисти“.
Неведнъж сме говорили за това, че те всъщност са си същински комунисти, няма пак да го повтарям.
Но истината е, че май преименуването от БКП на БСП продължава да работи - особено в комбинация с несекващите манипулации за единството на партията, за нейния талант да управлява, за нейната честност и принципност, за нейната девича чистота и пълна некорумпираност, за нейната загриженост за бедните и слабите. Точно това са истинските фантазии и халюцинации, свързани с левицата, те вече са се превърнали в някакви напевни мантри, които носят сладки сънища не само на редовите социалисти, а явно и на мнозина извън партията.
Иначе как да си обясним необяснимото – че БСП по сегашните списъци за вътрешния вот се оказа с малко над 80 хиляди членове, а на различните национални избори за тях гласуват между 5 и 10 пъти повече хора. Нормално би било, в зависимост от силата на кампанията, от тежестта на противника и много други фактори, привлеченият периферен електорат да е 2-3 пъти повече от редовите членове - но оттам нагоре вече нещата са извън всяка политическа логика.
Но е факт, в България вече 30 години манипулациите от страна на БСП срещат
широко отворени към нейните лъжи мозъци,
в резултат избухва любов необяснима и партията идва на власт.
Е, да, винаги за кратко, защото пък социалистите – именно защото са социалисти, щом докопат властта, веднага започват с магариите и скоро биват намразени и свалени. След което всичко се забравя и цикълът се завърта пак.
Така или иначе, изборът отмина, Корнелия остана и резонният въпрос в момента е – какво предстои с тази нова, но стара БСП в политиката.
Въпреки внушенията за демонстрирано партийно единство, то не е факт и си личи дори по първите оценки на висши социалисти. Противоречията между тях са значими и засягат наистина важни въпроси, например:
какво правим с протеста
Един от влиятелните леви, Антон Кутев, отговаря така: „Нормално е като опозиция партията ни да вдига резултатите си, но в момента това не се случва. Ние трябваше да поведем протеста.“
Друг влиятелен социалист обаче, Александър Симов, е на точно обратното мнение: „БСП правилно не оглави протеста, щяхме да изгоним някои хора от площада“ – казва той.
Друго сериозно противоречие е по темата за бъдещата власт и в какъв формат ще се управлява тя, тоест, с кого БСП ще трябва да дели плячката.
Пак Антон Кутев заявява, че направо е време на предстоящото заседание на партийния конгрес социалистите да хванат бика за рогата и да вземат официално решение с кого ще се коалират в следващия парламент.
Депутатът Красимир Янков обаче напомня, че само 53 на сто от червените членове са гласували за Корнелия Нинова, което изобщо не значи, че тя е обединител на партията. И също твърди, че Нинова не може да обединява, че не е визионер и, в края на краищата, тя като лидер е удобна за Борисов.
„Ако БСП ще идва на власт безпринципно, това е голям проблем. БСП, ако ще идва на власт, трябва да има доверие“ – настоява Янков.
Прав си, Янков, но не се възпалявай толкова! И огромно доверие да получи БСП, като дойде на власт, тя пак ще се държи възможно най-безпринципно. Това сочи опитът. Това сочи цялата партийна „философия“, която се свежда до пълен опортюнизъм. Това сочи и списъкът с „експерти“, с които БСП разполага, за да реализира халюцинацията, наречена „следващо управление“.