БСП ще мисли дали да подкрепи Румен Радев за втори президентски мандат, едва когато станат ясни резултатите от парламентарните избори – вика Корнелия Нинова.
Добре, де, няма лошо. Аз много обичам да гледам как БСП мисли, защото процедурата е твърде смешна – тя, партията любима, мисли много силно, напъва се като мисирка, та чак очите ѝ изскачат отпред и хемороидите отзад, твори вътрешни скандали, понякога дори се сбива помежду си. А накрая винаги колективно измисля точно онова, което лидерът сам е измислил още преди месеци, в момента, когато е казал, че тепърва ще му се мисли. В резултат на голямото партийно мислене обаче, половината БСП пие от радост, другата половина от мъка, после всички се прегръщат и играят хоро по свирката, която им свири. Къде ще ходят, та няма да играят…..
Засега обаче, докато дойде времето на чутовното БСП-мислене,
ситуацията си остава ни риба, ни рак
и коментаторите закъсват с прогнозите дали Радев има реален шанс да бъде преизбран и да ни тежи на шията още пет години или ще замине за бунището на историята веднага и напълно оправдано - като най-слабият президент в българската история.
Да, ще се съгласите, надявам се, че дори Георги Първанов, за когото навремето изтъкнах 40 аргументирани причини, заради които трябва да си ходи, беше красиво и умно цвете в сравнение с Господаря на размаханото партизанско юмруче.
В края на краищата обаче, опциите пред БСП по отношение на Румен Радев не са чак толкова много и могат да се анализират на бърза ръка. Ако червените веднага бяха заявили подкрепа за неговата изборна есен, още сега, през пролетта, щяха да берат плодове. Имам предвид, че не всички симпатизанти на президента са от БСП, но заради жеста на партията поне част от тях – независимо дали призовани от Радев или по своя воля - може би щяха да дадат едно рамо на парламентарния вот и да се появят като неочаквано широка периферия на социалистите. Сега това няма да стане.
Под въпрос обаче вече е и начинът, по който Румен Радев след парламентарните избори ще се отнесе към БСП при въртележката за съставяне на правителство. Той изглежда отмъстителна лисица и се питам ще им даде ли рамо или ще се отнесе към тях формално, за сметка на истинските свои хора – баядерката Мая, змийската Триада, певецът Слави, може би юристът Христо.
За евентуалното решение за подкрепа, което ще вземе след парламентарните избори обаче
пред БСП има точно три опции
Първата е червените да не го подкрепят изобщо и да издигнат собствен кандидат. Това изглежда възможно с оглед политическото честолюбие на Корнелия Нинова и необяснимата, но очевидна през годините нейна мания да губи избори. Но пък стои въпросът какво ще каже по темата руското посолство и дали то няма деликатно да подтикне БСП към правилния избор. В края на краищата, Румен Радев изначално е техният човек и това не знам да се е променило досега.
Така или иначе обаче, ако БСП реши да не подкрепя Радев, това би било добра новина за целокупния български народ – двамата леви кандидати ще се бият помежду си и ще загубят задължително.
Не, че онзи неизвестен трети, който ще спечели, ще бъде особено читав човек и умен политик, защото останалите български партии няма откъде да намерят такова чудо, а ако го изкопаят отнякъде, бързо ще го заровят обратно и няма да го издигнат, за да не вземе да подкопае статуквото.
Втората опция, която изглежда още по-вероятна, е БСП да каже нещо от сорта – ние ще имаме собствен кандидат, но ще останем приятели с Румен Радев и ще го подкрепим, ако стигне до балотаж. Това също би било добра новина за всички българи, защото номерът с приятелството по време на избори никога не се случва, хората се надъхват и най-често просто остават в къщи за балотажа. Пък и всички знаят, че прехвърлянето на гласове като партийна подкрепа не е нещо, което се случва автоматично, само с едно решение на върха.
Третата опция на БСП, най-реалистична според мен, е веднага, след като оближе новите рани, които ще получи на 4 април, партията да обяви безрезервна подкрепа за Радев. Каквито и дистанции да са се получили между тях през неговия първи мандат, във втория той може да се окаже тяхната единствена опора в новите дълги опозиционни години, които ги очакват.
Тук обаче въпросът е дали подобна подкрепа няма да дойде твърде късно за Радев. В момента той вече се намира дълбоко в предизборна ситуация, в която сам се постави с ранната кандидатура. А сега часовникът му бързо цъка, защото на тази политическа пътека бързо се прегаря, дори без да имаш реален противник насреща. Или пък точно защото нямаш реален противник, а всички гризат само твоите кокали.
Не знам, след половинчатото решение на Корнелия Нинова, ситуацията и за БСП, и за Радев не ми се струва много лека, но пък истината е, че на мен лично изобщо не ми пука нито за тази партия, нито за този човек.
В момента много по-интересно е например какво и как ще стане с върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел след пълния провал, който претърпя в Москва.
Не, не толкова съдбата на самия Борел ме вълнува, той трябва да подаде оставка, защото като дипломат очевидно за нищо не става. Не помня друг случай, когато някой да оплеска така нещата, че руснаците да му се подиграват открито. И няма предвид само Путин, който отказа на Борел среща, или Лавров, който не го допусна да се види с Навални и му се скара безцеремонно за политиката на ЕС спрямо Русия.
Подиграха се с Борел
дори жалки кремълски слуги като Мария Захарова и Дмитрий Песков, които иначе не са способни и да сънуват себе си, без санкция от началството.
Истински важният въпрос обаче е ще си вземе ли Евросъюзът реална бележка от случая, ще започнат ли тъй наречените политически върхове – в Брюксел, Берлин или Париж, да виждат истината, да казват, каквото виждат и да действат съответно или ще продължат с опитите да заглавичкват всички европейци, включително себе си, по темата за опасността и агресивността на Русия.
Проблемът е, че онова, което казва сега Жозеп Борел, след връщането си от Москва, е абсолютно правилно - „руските власти следват авторитарен път, което поражда безпокойство“, „Русия вижда екзистенциална заплаха в самите демократични ценности“, „Русия и Европа се движат в различни посоки“. С други думи, човекът вече откри топлата вода, нищо, че го направи, чак когато тя лично го опари по задника.
Не знам каква му е годишната заплата на Борел, но настоявам да получа поне 13 пъти по-голям хонорар за компенсация на мъките ми. Още преди 13 години, когато Русия нахлу в Грузия, започнах да пиша систематично за кремълската заплаха, сигурно са го правили и много други колеги - но за сметка на това пък целият европейски връх се правеше на разсеян, човъркаше си носа и съчиняваше утешения как ей сега като скръцнем със зъби на Путин, той ще се укроти, ще започне да зачита международните правила, ще се загрижи за икономическото състояние и демократичното развитие на руското общество.
Ами не става така, няма как от изначалното сатанинско зло да произлезе нещо добро. Няма как Путин да не анексира Крим, след бледата европейска реакция, която фактически се оказа подкрепа за войната му срещу Грузия. Няма как Кремъл да не направи за резил един висш европейски дипломат, след като дори анексирането на Крим не доведе до сериозни, дълбоки санкции, които да ударят кремълската върхушка. Вместо това се лигавим със списъци на хора, които уж няма да пуснем в Европа, нищо, че техните пари работят там необезпокоявани и същата тази Европа фактически финансира руската агресия.
И няма как ЕС да стане сериозен играч на световната политическа сцена, без бързо развитие на интеграционните процеси в самия Съюз. Брюксел трябва да намери механизмите, с които да запази меката дипломация само за вътрешна употреба, а в международен план да бъде компактен, твърд и последователен, в съответствие с все по-безумните предизвикателства, които дебнат отвсякъде.
Що се отнася до България, за нас историята с Жозеп Борел и неговото унижение в Москва трябва да стане наистина
обица на непослушното ни ухо
И колчем се спомене за Русия, обицата трябва да ни дърпа ухото и да ни напомня, че Кремъл е империя жестока и безмилостна към всеки, който проявява слабост - но има респект от всеки, който намери сили да се противопостави.