Асен Василев сменя Кирил Петков като евентуален премиер, макар съставянето на такова правителство да е наистина малко вероятно. Независимо дали тази персонална замяна е самостоятелно решение на ПП или е заради поредния ултиматум на Корнелия Нинова, на мен ми изглежда като
по-добър вариант
И аргументите ми са няколко.
Първо, за 6 месеца управление, Петков направи доста обратни завои, като под натиск се отмяташе от уж вече взето решение. Да, не чак толкова често, колкото рекордьорът Бойко Борисов, способен да се отметне по три пъти на ден всеки ден, но все пак - податливостта и на Петков бе забележима.
Второ, с постигнатото вече като правителство в оставка - разкъсването на възела около ветото за Македония и изгонването на 70 руски дипломати, Петков наистина изчерпа лимита си другите политически играчи в правителството да го понесат още време начело. Визирам конкретно БСП и президента Румен Радев. Те трябваше да го махнат и заради собствената си нетърпимост /вече/ към Кирил Петков, и за да покажат на кремълските си господари, че не са изцяло бити карти, а думата им в България още се чува.
И трето, през последните 6 месеца аз поне чух от устата на Асен Василев някои реплики, от които ми се стори, че той доста по-бързо и правилно се ориентира в ситуацията и е доста по-твърд от Кирил Петков. Дано съм прав, защото мисля, че точно Василев работеше за няколко изключително важни неща - например еманципация на правителството от президента Румен Радев. Той, макар да не успя да надделее, беше и по-решителен за възможността да се даде българска военна помощ на Украйна, както и в намерението да бъде изгонена губернатор Митрофанова заради нейното нагло поведение и открито незачитане на българските държавни институции.
Казвам - дано да съм прав, защото очаквам, ако Василев все пак стане премиер, да се заеме с тези и други важни въпроси по-сериозно и последователно, отколкото досега.
Разбира се, големият проблем в евентуалното бъдещо правителство ще е БСП, както и отделни хора от отломките на ИТН, свързани с „бившите“ служби, с руски и/или други интереси. Изначално нестабилен беше кабинетът Петков, такъв ще е и кабинетът Василев - и това се залага в основата му още сега, при опита изобщо да бъде съставен. Правителството пак се гради като конгломерат от толкова полюсни идейни платформи, плюс толкова противоречиви лични интереси, че ако беше балетист, щяха да го изнесат от сцената на носилка, разчекнат при опит за шпагат.
Да, знам, да се вкара БСП в това управление, е единствената математическа опция, на фона на отдавна заявената взаимна нетърпимост между ПП, ГЕРБ и ДПС. Но знам и друго - че който се е заиграл с комунистите, при това не само сега в България, а когато и където да било по света, после
винаги се е хапал отпред и отзад
ИТН предадоха правителството и се оттеглиха, без да разрушат ПП. БСП - не казвам „ако“, а „когато“ - предадат правителството, ще го схрускат за закуска, ще го изкарат виновно за всичко, ще го очернят, ще го обвият в лъжи и манипулации така здраво, че няма да има измъкване и ПП вероятно ще потегли към политическото нищо.
Причините са две. Първо, макар БСП на моменти да се представя като системна българска партия на прехода, всъщност не е самостоятелна политическа сила, а основен проводник на кремълските интереси. Когато е нужно, комунистите загърбват дори своите лични и финансови интереси, за да реализират кремълските.
И второ - те имат огромен опит, почерпен пряко от техните руски господари и изпробван в практиката, по отношение на лъжите, манипулациите, черния ПР и гадните политическите игри, чрез които сами да оцелеят, а противника си да унищожат.
Искате пример? Ами спомнете си, граждани, 1997 година - когато, след катастрофалното управление на Жан Виденов, бе логично БСП да се разпадне и да премине в политическото небитие - как те се изсулиха от отговорност. Нещо повече, как само за 4 години в опозиция успяха да демонизират Иван Костов и правителството на СДС, да докарат тъй наречения „цар“ и да се впишат в неговия политически харем, плюс да качат на върха на властта Георги Първанов, когото западните ни партньори не искаха да докоснат и с дилафа, че да не се изцапат.
Да,
талантлив е комунистът-русофил да твори зло
Ако БСП показваше толкова талант и хвърляше толкова усилия, за да твори добро, щеше да бъде наистина незаменима.
И не вярвайте на Атанас Атанасов, че „БСП не пречи на депутинизацията на България“. Не знам дали това е проява на лековерие, което не му приляга на Наско, дали е политическа глупост или просто част от приказката от 1001 нощ, която трябва да успокои хората в ДБ, недоволни, че пак се отива на прегръдка с комунистите.
Да, вероятно точно в момента, по време на преговорите, БСП не казва официално - ние имаме червени линии и те са руските интереси в България.
Но нали знаем, че ако не беше хаосът около оставката на правителството, Нинова никога нямаше да позволи да бъдат изгонени 70 руски шпиони. Нито пък занапред ще се съгласи да се свършат ред полезни неща, за да се депутинизара - и дерусифицира - страната.
Тя категорично няма да подкрепи например изработването на законодателство, което да пресече наводняването на българските медии от черната руска пропаганда, най-малкото, защото под удара на такъв закон ще попадне и телевизията на самата БСП. Корнелия няма да подкрепи и изгонване на посланик Митрофанова, а ми е трудно да гадая какви точно червени бесове ще се развихрят, ако - дай, Боже - стане факт руската закана за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. За руските крепостни тук, независимо дали са цели партии или отделни хора, това ще затрудни както инструкциите за действие от Кремъл, така и движението на паричните потоци.
Какво да ви кажа, подобно скъсване дори може да постави БСП пред дилемата дали не е по-добре
да излезе в нелегалност и да поведе въоръжена борба,
а парите си да получава като обира мандри или чрез разни смели подводничари и парашутисти…..
Сигурно е също, че БСП и Нинова ще се противопоставят с всички сили на евентуално решение за изгребване и изхвърляне на боклука на тъй наречените „руски паметници“, както и смяната на имената на улици, наречени на масови убийци и хора, работили срещу българския национален интерес през последните близо 150 години.
Нищо такова няма да позволи Нинова, докато е в правителството, а Наско да си ги приказва приказките на нечия друго ушенце, не на моето.
Като краен резултат, макар понякога с различни мотиви, по подобен начин стои и темата за кооптирането към новото управление на депутатските единици, които се отделиха от ИТН. Да, както каза Кирил Петков, да се водят сега преговори със самата ИТН би било проява на глупост. Но същото важи и за преговорите с отлъчилите се от ИТН. Те участваха в бутането на правителството Петков. Със самото си записване и присъствие в партията на „Слави“ и дългото си безсловесно подчинение на „Тошко“, тези хора вече са доказали, че нито се интересуват, нито разбират от политика, а са в нея заради някакви интереси. И ако има пресичане с националния интерес, който ПП декларира, че защитава, те пак ще предадат управлението.
А какво пък да говорим за възможността бъдещият кабинет Василев да получи
подкрепа от лицето Елена Гунчева
Да не би тя да е преосмислила наглото си и безсрамно поведение от времето, когато беше във „Възраждане“? Да не би да е преживяла катарзис и вече да вопие за НАТО и българските интереси, вместо за Путин и руските. Да не би за една нощ да трансформирала искрената си любов към Русия в искрена любов към Украйна?
Не, граждани - чудеса стават, но не чак такива.
И още нещо важно - интересно ми е как, чрез кои хора и на кои постове, президентът Румен Радев би запазил някакъв контролен пакет акции в евентуалния втори кабинет на ПП. И кога ще настъпи големият разрив между него и Асен Василев, съпроводен с тежка правителствена криза.
Така или иначе, макар да не вярвам, че това ще се случи, принципно аз смятам, че опцията да не влезем точно сега в нов изборен цикъл, е по-добра, отколкото да влезем, тоест, че реализация на ново правителство на ПП е по-добър вариант, отколкото нови избори.
А с казаното дотук само искам да напомня да не си правим особени илюзии по отношение на това какво предстои. Дори ПП да измисли кабинет, в динамичната околно среда той може да се срути само след ден, седмица, месец. Управлението му ще бъде неефективна мъка да се заобикалят препятствията, вместо да се прескачат, няма да има възможност за истински сериозни и дълбоки реформи, политическото напрежение в страната ще остане факт, а оттам ще се задълбочава и несигурността в икономиката, финансовата система, социалната сфера.
Дано съм лош пророк!