De Profundis: Не преговори с Путин, а условия трябва да се поставят на Русия

Западът проспа Беслан, проспа Грузия, проспа Сирия, проспа Крим, страхувам се да не вземат сега да проспят и Украйна, ако Путин им замаже очите с някой хиенски ход за заблуда на врага

Авторът

Авторът

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Трябва, граждани, най-после да махнем от националния си календар „празникът“, който се пада на 3 март. И не само защото се използва от поклонници на Сталин и Путин като повод за показно веене на руски знамена в европейска България, тоест, за пряка руска пропаганда, чиста отрова за душата и разума човешки. Не, трябва да го махнем по най-логичната логика – защото на този ден през 1878 всъщност нищо не става.  
Подписан е някакъв договор, който, по Бисмарк, „за Русия струва по-малко от хартията си“. Но в случая струва точно толкова малко и за другите участници в забавлението - не само Турция и България, а и европейските велики сили.  
Като човек с диплома по абсурда и житейските следствия от него, мога да кажа, че народ, който празнува сътворяването на едното нищо, е обречен завинаги да ходи 

с празна глава и да бърка в празен джоб

Но да оставим мъртвите празници да погребат сами себе си и да поговорим за живите хора – например Путин и стадото му, които искат да погребат всички нас. Вече се разбра окончателно, че споменатото стадо всъщност не е от хора, а от животни. И нямам предвид – в езоповски смисъл, като животни от басня, а буквално. 
Сам Путин е заразена от бяс хиена. Той е подъл, страхлив и жалък. В КГБ е обучен да лъже откровено, докато те гледа открито с воднистите си очи. Научен е да напада, чак когато жертвата се изтощи, а преди това да я подвежда към по-бързото изтощение. Научен е да бъде търпелив и да чака своя момент. Научен е да се храни с мърша и да пие вода от най-отровни извори, но, въпреки това, да не се заразява от тежки болести като божия съвест, човешки срам, съчувствие към ближния и съобразяване с истината. 
На всичкото отгоре, това животно, макар грозно като смъртта, много харесва само себе си и, ако беше човек, можехме да кажем, че огромното му его е израснало до тежък Наполеонов комплекс. 

Онзи ден например някой, който в Русия още минава за журналист, попита вожда на кого трябва да вярва за това дали руските войници в Украйна са добре оборудвани, както твърди военното министерство, или зле, както твърдят самите войници. А Путин безцеремонно заяви – трябва да вярвате само на мен. По този начин не отговори на въпроса, просто използва случая, за да подчертае кой е единствената инстанция, от която низхожда върховната истина за простолюдието отдолу. 
Голям гений, няма що. Този комплекс явно е нагазил Путин твърде тежко, дори като за представите на руската психиатрия, която от край време лекува подобни наполеончета с глад, клизми три пъти на ден и ледена вода от маркуча на двора. Подозирам, че някои руски психиатри вече жаждат да излекуват самовлюбената хиена Путин по този високо професионален начин, но не могат да го докопат. Засега. Но ако един ден им падне в ръчичките, ще го излекуват, помнете ми думата. 
Освен ако преди това не го излекуват неговите хранени хора, пардон, хиени от стадото, което е далеч по-вероятен сценарий при очертаващата се руска катастрофа в Украйна. Тези мършояди също са

обладани от типичната руска бесовщина,

но дори на тях пораженията, нанесени на Русия от бясната хиена Путин, май им идват в повече. 

Не му идва в повече обаче на животното, маскирано като руски външен министър и наречено за кодош Сергей Лавров. Един вид – Сергей, увенчан с лавър. Или Лавърът на сергейщината – така също би могло да се тълкува. 
Така или иначе, този класически лъжец е истински тапир, ако съдим по дебелокожието на професионалните му изяви. Наскоро, по време на срещата на Г-20 в Индия, той съвсем сериозно тръгна да обяснява на колегите си от най-напредналите страни в света, че не Русия е започнала мръсната война в Украйна, а Западът, като използвал Украйна за маша, нападнал бил Русия. 
И последва гръмовен смях. С отделни остатъчни кикотения после. Да, колегите му външни министри се заляха от смях, буквално. Те иначе са сериозни и обучени на куртоазия мъже, подобно поведение от тяхна страна може да не е съвсем в крак с любезностите на дипломатическия етикет - но как да се въздържиш, като чуеш някакъв тапир да ти представя толкова откровени нелепици като светата истина. 
А Лавров какво, ще попита някой, смути ли се от предизвикания безпощаден присмех? Ами как ще се смути, бе, хора, нали затова казвам, че въпросното животно е обикновен дебелокож тапир. 

Напоследък все повече харесвам, граждани, кученцата от онези дребни породи, дето приличат повече на мишки, треперят като ходят и от сто метра те лаят пискливо, та чак се давят. Правят го, за да разбереш, че нарушаваш личното им пространство и той, звярът, може да те ухапе. А после, когато съвсем наближиш, млъкват, шмугват се в краката на господаря си, подвиват опашка и треперят два пъти по-силно. 
Е, познахте, става дума за животното Дмитрий Медведев, бивш руски президент, бивш руски премиер, сега зам.-шеф на Руския съвет за национална сигурност. Какво повече да кажа – кученце. Сладичко, служи на задни лапи, когато се поиска това от него и, ако няма пряка опасност - неистово лае наляво и надясно, за да се докаже като фактор. Макар всички да знаят, че не е, никога не е бил и никога няма да бъде. 
В московската менажерия обаче виждам и две други интересни животни, граждани – две 

смешни маймуни, мъжка и женска,

 от вида, познат като павиан. Имам предвид тандема „говорители“ на Кремъл и Външно министерство – Песков и Захарова. 
Сред най-смешните външни черти на тези павиани са забележителните им червени задници, които неизбежно лъсват и предават четата, дори когато е скрита в храстите на лъжливото си слово. 
Но има и още смешки с тях. И истини. Ето какво пише например в сайта miau.bg за характера на тези животни: „Наклонността на павианите към измама и лукавство е вродена. Те напълно се припокриват с човешкото поведение при такива черти на характера. Разбирането, че алфа-мъжкарят защитава първо групата, е мит. Много често той първи се скрива на сигурно място. Когато са недоволни, тези примати изливат гнева си отдолу нагоре – най-често страда онзи, който е най-малко виновен.“
Е, кое тук не се отнася пряко за Песков и Захарова? 
А какво да кажем за 

вълка Пригожин, 

който онзи ден каза, че цялата руска кампания в Украйна се крепи на неговата армия „Вагнер“ и ако тя се оттегли от Бахмут, следва паническо отстъпление на Красная, дето е и Непобедимая в сънищата си. 

Всъщност подозирам, че казаното от Пригожин е истина, въпросът е защо Свободният свят досега остави тази „армия“ - престъпна, чисто терористична организация,  да се развие толкова. Както и самият Путин защо я остави, след като знае, че един такъв неконтролируем вълк спокойно може да го захапе за вратлето и да стисне зъбки. Дори лекичко стига. 
Но, честно казано, цялата тази руска политическа менажерия, граждани, не е толкова смешна, а жалка. И опасна, разбира се, но преди всичко жалка. 

Има обаче един голям въпрос и той е свързан с плановете на Запада за развитието на нещата. Онзи ден германският канцлер Олаф Шолц ме хвърли в известен размисъл. От една страна, той правилно потвърди подкрепата за Украйна с финансови, хуманитарни и военни средства. Също правилно добави, че Западът няма да взима каквито и да е решения без Украйна, включително за евентуално започване на мирни преговори, както и че Путин трябва да се изтегли от Украйна, защото империалистическата му агресия няма да постигне успех. 
От друга страна обаче, накрая Шолц добави капката катран в кацата с мед - каза, че изтеглянето на Путин е „основата за преговори“.
Грешка, г-н Шолц! Какви ти тук преговори! С тези хора, пардон, с гореописаните животни, не може и не трябва да се преговаря, късно е, либе, за китка. Време е те да бъдат 

физически обуздани,

 изолирани в специални помещения, за да не сеят зарази и да им се диктуват условия, които да изпълняват безусловно. 
Какви ти преговори, това е все едно след ВСВ съюзниците да бяха преговаряли с Хитлер, за да се види как той гледа на възможността да остане на власт, като се съгласи занапред да заживее в мир и съгласие с околните народи.  
Изтеглянето на Путинската армия от Украйна е само първа стъпка от условията, които трябва да бъдат продиктувани отсега на Кремъл, за да знаят там как ще свърши всичко. Русия трябва да плати репарации за възстановяването на Украйна, да се изтегли от всички окупирани територии и на други съседни държави като Молдова или Грузия, да бъде ядрено разоръжена, а руската армия и военна промишленост да се поставят под дългосрочен пряк контрол. Руските военно-престъпници, начело с Путин, трябва да бъдат

 съдени от международен трибунал,

 а техните помощници на по-ниските нива – лустрирани. Трябва да бъде силно ограничен достъпът на руски граждани до западните държави и забранено руснаци да развиват какъвто и да било бизнес на Запад. 
Това са само малка част от мерките, с които Свободният свят отсега трябва да се подготви за следвоенния период. За съжаление, нашите политици продължават да не мислят в перспектива, а вървят след събитията. Те проспаха Беслан, проспаха Грузия, проспаха Сирия, проспаха Крим, страхувам се да не вземат сега да проспят и Украйна, ако Путин им замаже очите с някой хиенски ход за заблуда на врага. На такива работи ги учат в КГБ.