Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Кремълският режим, начело с кагебиста Владимир Путин, не се посвени пред очите на целия свят да поднесе отрова и на Алексей Навални.
За пореден път имаме отровен критик на режима. За пореден път опитът е неуспешен. За пореден път всички знаят кой и защо го е направил. Но за пореден път на Кремъл не му пука от това.
И знаете ли защо? Защото Кремъл за пореден път е невинен, света водица негазена, света ципа девствена.
Путин и ко, макар около тях да
вони на смърт като в чревото адово,
критично оглеждат оцапаните си гащи, вдигат рамене в дълбока почуда и викат искрено – ма не сме ний, бе, хора, някакъв неизвестен извършител ще да е, също като миналия път…..
Да, точно като миналия път. И по-миналия. И още по-назад, да не се връщаме от ГРУ и ФСБ сега, чак до началото - ЧК на Дзержински.
Преди сто години ЧК бележи нова ера в света на специалните служби, то е доста различно от жалката царска Охранка в Русия преди него, която все пак се съобразява със закона - например като най-демократично лови „революционери“, побийва ги малко за акъл и ги пуска.
За ЧК обаче закон изобщо няма, освен един – законно е да извършим всяко престъпление, щом е необходимо за световната победа на комунизма. С вариации – необходимо на „партията“, на другаря Сталин, на светлото социалистическо бъдеще и прочие.
Такива са си те, тъй наречените „рицари на плаща и кинжала“. Е, някои критици смятат, че изобщо не са рицари, защото не играят по никакви правила. Нито имат плащове, за да се крият – що да се крият, като са официална власт, макар често да действат неофициално. А кинжали пък срещу противниците си ползват наистина рядко, предпочитат по-подли оръжия като отрова, далечен снайпер или изстрел в тила – защото внимават да не са лице в лице с жертвата, че да не прихванат нещо човешко.
Вече цял век тези реални убийци, независимо че името на организацията им често се мени, нрава и принципите си не менят. Те шестват по света и у тях, като подкрепят всяка стъпка на господарите си,
политическите убийци от Кремъл,
независимо дали там царува НЕП-овският социализъм на Ленин, световният социализъм на Сталин, реалният социализъм на Брежнев, перестроечният социализъм на Горбачов или олигархично-диктаторският социализъм на Путин.
Някой ще ме поправи, че при Путин в Русия няма социализъм, а чист капитализъм, макар от най-лошия вид.
Така де, ами точно най-лошият капитализъм е най-добрият социализъм, онзи истинският, при който социалистическата диктатура се реализира напълно, без изобщо да се хабят средства и усилия за пропаганда на тъпите социалистически лозунги.
Върнах малко лентата назад, за да припомня на забравилите, че руският вълк наистина козината си мени, но нрава – не. И да попитам - кога най-после ние, всички останали, ще спрем изобщо да вярваме на Кремъл и ще направим всичко, за да бъде притиснат режимът до стената, докато не разбере, че, след като живееш сред хора, трябва да се държиш човешки.
Ето и сега в историята с Навални. Канцлерът Меркел и външният министър на Германия Маас в официално изявление призовават руските власти за „прозрачно и всеобхватно разследване на обстоятелствата около влошаването на здравето на Алексей Навални“. Много хубав призив. Но и много наивен, въпреки че идва в резултат на изследванията в Германия, които категорично доказват, че Навални е отровен.
„Необходимо е да се установят и накажат отговорните“ – настояват висшите немски политици. Малко сякаш сега откриват Америка – щото нали точно това си е целта при всяко извършено престъпление от памтивека, та досега…..
И покрай подобни безсмислени призиви обаче, всички сякаш се успокояваме, че сме си свършили работата, настояли сме, значи, извършили сме необходимото, съвестта ни е чиста и - започваме да чакаме.
А всъщност прекрасно знаем, че чакаме от умрял - писмо.
Същите и други важни политици по света по същия начин „настояваха“ и в случаите с Борис Немцов и Ана Политковская, но всичко потъна в дълбока забрава, след разиграни от руска страна простички следствени и съдебни фарсове.
Голямо настояване падна и около сваления от руснаците над Украйна малайзийски граждански самолет, при което загинаха стотици невинни. Добре обаче, че холандските власти навреме спряха да настояват и подеха конкретно разследване, иначе и досега щяхме да клечим на руската порта с протегната за истината ръка.
Да припомням ли още как Западът „настояваше“ за истината около Скрипал, Литвиненко, Березовски, Магнитски, далеч преди това - за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори или отровения Георги Марков…..
Е, във всички тези и още много други случаи
дочакахме точно онова, каквото заслужаваме
заради нерешителните си думи, неподплатени с каквито и да е действия – дочакахме пълно мълчание за истината от руска страна.
А зад него – трескави руски ходове за прикриване или поне замазване на истината, за премахване на преките извършители, за потулване на конкретните обстоятелства около всеки случай, чрез пропагандна димна завеса и прочие елементарни, но ефективни хватки на Кремъл, без значение кой е на власт там и как определяме режима му.
В историята с отравянето на Навални, пък и на всички други преди него обаче, има много въпроси, на които няма как да отговори дори най-щателното независимо разследване, а за мен поне те са доста интересни. Например – защо руските убийци са така настойчиви в използване точно на отрова?
Отровата изисква не само сложно производство и съхранение, но и сложна организация за прилагане, тя винаги оставя следи и с модерните технологии в повечето случаи се засича дори къде точно е произведена. На всичкото отгоре се видя, че руските полеви агенти работят с отровите така некадърно, та всичко завонява до Бога и плащът на тайната бързо се отмята от лицата и имената им.
Другият важен въпрос е - не разбра ли най-после руската върхушка, след толкова години усърдна практика, че убийството на политически противници не решава, а задълбочава проблемите на самия режим. Това е вселенски принцип, не човешка измислица, така че трябва да си много тъп, за да го правиш пак и пак.
И третият важен въпрос се отнася не до отровителите, а до най-масово отровените.
Да,
всички сме отровени от руската политика,
но най-вече – тъй наречените „обикновени руснаци“. Още колко време им трябва на тях да разберат, че тях ги работят, както казваше покойният Иван Динков – „и на литър, и на килограм“. И да вземат собствената си съдба в собствените си ръце, вместо 80 на сто да подкрепят самоотвержено всеки кремълски режим, без значение от престъпленията, които върши.
Основният въпрос обаче е – докога демократичният, нормален и цивилизован свят ще търпи наглото, подло, животинско отношение на Русия, което трови живота на цялата човешка общност.
Няма ли най-после да се предприемат стъпки за по-сериозна изолация на кремълските престъпници – да се прекратят официалните срещи с тях, включително на най-високо политическо ниво, да се ограничи наистина сериозно достъпът им до западния свят изобщо и специално до западни банки, технологии и стоки, да се реализира координирана и мощна контрапропагандна кампания срещу руските информационни попълзновения и прочие.
Да, подобни решения не са лесни нито за взимане, нито за реализация, но като отлагаме навременното им прилагане, само ги правим още по-трудни в бъдеще, когато наистина ще ни се наложи.