81 години от рождението на Георги Заркин, забравен от българите
Мая Георгиева
Един от най-подлите и токсични комунистически митове е, че сме най-покорната робска нация, вярна на БКП и болшевиките в Кремъл. Тази лъжа е толкова устойчива, налагана през годините с кръв и терор, че и до днес разяжда българската плът и замъглява порива на младите към истина. Противоотрова на тази фалшификация е истината на дълго укриваното Горянско движение – първата организирана съпротива срещу комунизма в Европа и в рамките на цялата социалистическа общност. Светла диря е и трагичната съдба на личности като поета и фоторепортер от „Земеделско знаме” Георги Заркин. Днес, на 3 март, той щеше да навърши 81 години, но през август на далечната 1977 година е зверски удушен с възглавница, а преди това жестоко пребит с гумен маркуч в килията си в Пазарджишкия затвор.
Бунтът
и цялата му осъзната съпротива срещу тоталитаризма преминават в килиите на Софийския, Старозагорския и Пазарджишкия затвор, където прекарва почти единадесет години. Но днес за делото и саможертвата на Георги Заркин почти не се говори, малко се знае. В учебниците по история няма нито дума за тази светла личност. Новите демократи не се интересуват от автентичните антикомунисти, а в Самоковския край, откъдето е родът на Георги Заркин, синът му Лъчезар продължава да се чувства трета категория човек и оцелява като емигрант в Германия, защото в Самоков и сега
на власт са децата и внуците на червените мародери
В памет на Георги Заркин ще разкажа една малко позната история от неговия живот, която за късмет на изследователите и младите поколения е подплатена с автентични документи, запазени в оперативното му досие, което съдържа осем тома.(Виж прикачения файл)
През есента на 1968 година 28-годишният Заркин вече изтърпява в Старозагорския затвор първата си присъда от 10 години за антидържавна дейност и участие в престъпна група, която искала да свали комунистическата власт. Макар и зад дебелите стени на затвора, до лишените от свобода достига страшната вест, че през август в Чехословакия са навлезли войските на Варшавския договор и са смазали с кръв и насилие опита да се създаде „социализъм с човешко лице”. Българската народна армия също взима активно участие в тайната операция „Дунав”, прегазвайки Пражката пролет.
Тежкият режим на политически затворник не успява да пречупи Георги Заркин - именно в Старозагорския той избира свободата като своя кауза, осъзнавайки, че бунтът е последното му човешко право, което никой не може да му отнеме. Така Заркин се оказва вероятно първият и може би единствен документиран случай на затворник, обявил протест срещу кървавото смазване на Пражката пролет.
На 2 ноември 1968 година Георги написва саморъчно два протеста, адресирани до „До гражданина, заместник началник по политическата власт” и до „До гражданина, началник на затвора в Стара Загора”. Словесният му бунт е предизвикан от кървавите събития в Чехословакия. Да предприемеш подобни крайни действия и то в комунистически затвор е равностойно на самоубийство, но Заркин е направил своя избор.
В протеста четем:
„По-възможно е да спре въртенето на Земята, отколкото провокациите тук. За да ви задоволя апетита, пиша тези редове:
Питате ме ще работя ли? Да! Когато се освободи България, а сега мога да работя само за нейното освобождение. Не забравяйте, че аз съм истински българин и ако ми се отдаде възможност 100 пъти да живея, то и стотния път не бих се поколебал да сложа костите пред светлия олтар на Отечеството си.
Но когато се касае въпрос сега да изляза да работя, да правя щайги, с които ще бъдат изнасяне плодовете на българския народ, то аз отказвам най-категорично. Не! И не! Първо аз съм политически затворник, второ – българин, и трето – имам съвест, която не ще ми позволи и не ще ми прости.
Всяка щайга тук е куршум срещу чехословашкия народ
Карцер, инквизиции, терор, глад, смърт. Да! Но патрон никога.
Пиша тези редове, когато над българския народ са надвиснали буреносни облаци. Всяка малка искра може да стане причина и да се разрасне в огромен пожар. Тогава България ще изгори като барутен погреб”.
Зарки използва остри и ясни думи, които съчетава в един безпощаден анализ за действителността в България, фалшивия социалистически свят, руския болшевизъм, представен като освободител:
„Докато в социалистическите страни подложени на проследявания и гонения са истинските родолюбци и огънят е съсредоточен върху национализма, то само на противоположната страна болшевизмът проповядва и помага за национална независимост, дотогава, докато паднат в мрежите им. Болшевизмът се яви с образа на Янус. Ако трябва да вярвам, че Русия е „освободител“ на България, то все едно е да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте Варшавски армия Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата. Духът на Ботев и Левски бил ги окрилял в Чехословакия! Ако те чуеха това, сигурно щяха да вземат ковчезите си мъртви и да тръгнат натам, където очите им видят.
Спомням си думите на един български журналист за събитията в Чехословакия, пише: „Нека да дойдат господата от Запада и да видят какво яде българският войник“. Няма съмнение, че жандармите навсякъде ги хранят добре, но уважаемият журналист трябваше да ги покани да дойдат и да видят какво яде простосмъртният граждани”.
Протестът на затворника завършва с ясното предчувствие за очакваната саморазправа: „Когато прочетете тези редове бихте ме помислили за луд заради моята откровеност. Да, такъв съм, защото само лудият днес е нормален. По-добре гроб, отколкото роб!
Написал саморъчно своите самопризнания: Георги Заркин
Очаквам вашите наказания.”
Реакцията срещу самотния бунт на Георги Заркин не закъснява. На 14 ноември 1968 г. Антон Колев, обвинител при Окръжна прокуратура Стара Загора, издава постановление за образуване на следствие срещу Георги Атанасов Заркин за разпространяване на клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй. Престъплението е по чл.108 от НК, определено е и „задържане под стража“. Докато е изолиран в карцера Георги Заркин
започва и гладна стачка
срещу навлизането на българските войски и танкове на територията на Чехословакия. Тя продължава 28 дни, записано е в архивите на затвора.
Само два месеца по-късно, на 16 януари 1969 година прокурорът Антонов внася в съда Обвинителен акт по следствено дело № 439/68 година. Срещу Заркин са скалъпени един куп обвинения: „... отправя клевети по адрес на обществения и държавен строй в нашата Родина. Целта е била да изложи реакционните си убеждения и отправи най-различни неверни клеветнически твърдения по адрес на народната власт. Заслепен от ненавист и омраза към социалистическия строй, той твърди: „Зад фасадата на демокрация в България е изграден един диктаторски режим, със система от закони и съдилища, задушаващи 8-милионния народ…В България е характерно, че съдилищата са повече от културните домове, а затворите и лагерите – повече от почивните станции и санаториумите. Петилетките се градят върху костите на ударниците. България се превърна в експериментална база на Русия”.
На Заркин не му е спестен и етикетът, че насажда в затвора „фашистка идеология”. Всички тези грехове са обобщени като престъпление по чл.108 от НК.
На 20 февруари 1969 г. Окръжният съд в Стара Загора признава Заркин за виновен по всички повдигнати обвинения. Председателят на съдебния състав Др. Драгиев и членовете М. Сиванов и Мл. Чакъров отсъждат наказание - още пет години лишаване от свобода.
Няколко години по-късно следва втора вътрешна присъда. Георги Заркин от политически е квалифициран като рецидивист и преместен в затвора в Пазарджик, който се оказва лобното му място.
Всъщност убийството му не е случайност – поръчано е от най-високо място. В архива на затвора години по-късно синът му Лъчезар открива заповед на Григор Шопов – несменяемият зам.- министър на МВР, която е директна присъда срещу поета Заркин?
Върху характеристика на затворника Григор Шопов е сложил резолюция:
„Гад, да бъде убит”
Тези думи казват всичко за системата на Държавна сигурност. И докато в тоталитарна България обществото няма ни най-малка представа за съпротивата и саможертвата на поета Георги Заркин, в системата на ДС години наред младите чекисти са обучавани на семинари как да се борят с идеологическия враг, като за пример са им давали как са се справили с поета Заркин и бунтовете му срещу комунизма.
Преди четири години президентът на Словакия Андрей Киска награди трима български студенти от специалност „История" на Софийския университет – Едуард Генов (посмъртно), Валентин Радев (посмъртно) и Александър Димитров, които през есента на 1968 г. организират протести и разпръскват позиви в София и Пловдив срещу българското участие в окупацията на Чехословакия. Тримата антикомунисти са разкрити и арестувани от ДС. Получават порицание, изключване от Комсомола, изключване от Софийския университет и са осъдени различни срокове затвор. Но
Георги Заркин отново остана забравен
В случая не става дума за съизмерване на заслуги, а за елементарна справедливост, която България, Словакия и Чехия дължат на личности като Заркин. Длъжник е и Столична община, която ревниво се грижи за руски, съветски и партизански паметници, но вече 12 година отказва да изпълни решение на Столичния общински съвет – улица в района „Витоша” да носи името на поета антикомунист Георги Заркин.