Интервю на Дмитрий Гордон, gordonua.com

- Искам да започнем разговора с метежа на Пригожин, защото, според мен, той очертава някакви тенденции в Русия. Как мислите, какво беше това: театър, спонтанно действие или цирей, който така е загноил, че всеки момент ще се спука? 

- Разбира се, цирей. Истинските причина на това, което се случи, ние, разбира се, не знаем.
Аз предпочитам да не използвам термина „метеж“ за това, което извърши Пригожин, освен това трябва да сме наясно, че той от самото начало нямаше и най-малкото желание да завземе Москва или Кремъл или властта. 
Това беше опит за разчистване на сметки между тези, които разбират, че войната е изгубена и тези, които още не признават това.
Ако искаше, Пригожин можеше да влезе в Москва, можеше да влезе и в Кремъл. Но неговата цел беше да стигне до Путин посланието, че войната е изгубена, „давайте да се измъкваме оттук“.
Замислете се какъв е конкретният резултат от този „метеж“:  Изтеглиха се от Украйна“, а Пригожин запази една мощна военна сила – 25 хиляди тежко въоръжени обучени, минали през фронта, наемници. 
Мисля, че зад него стоят някакви сериозни сили от обкръжението на Путин, не мога да кажа конкретно какви и кои, но те разбират, че войната е изгубена. Те разбират, че Украйна ще победи, че ще си върне Крим, ще забие знамето си в Севастопол. 
Добре, но какво ще стане с тях? Какво ще стане, когато в Русия се завърнат няколкостотин хиляди озлобени и озверели войници от фронта? Те си задават този въпрос.
Войната за Путин обаче беше демонстрация пред света, че за него вече не съществуват ограничения: „Сега ще завладея Украйна, ще си сложа някоя марионетка да управлява, а после ще започна да ви диктувам условия на всички - на балтийските държави, на поляците, американците след Афганистан изобщо не ги броя“.
Но ситуацията не се разви според плана на Путин и на мен ми се струва, че акцията на Пригожин много точно фиксира момента на този разрив между тях и Путин. 
Нали не смятаме, че Пригожин е пацифист, не, но аз бих казал, че той е реалист: ако войната не може да бъде спечелена, значи трябва да се намери начин да се измъкнем някак си от нея.
Но доколкото мога да съдя от информацията, която ми е достъпна, оставам с впечатлението, че в обкръжението на Путин засега побеждават тези, които са против каквито и да било преговори, компромиси и, които искат войната да продължи до край. Те се надяват на Тръмп, на това, че Европа ще се умори, че на украинската армия ще и свършат мунициите или хората – и затова залагат на „ден да мине, друг да дойде“.

- Как оценявате настоящата ситуация във военно отношение? В момента нито една от страните не може да поеме отчетливо инициативата?

- Повече от видимо е, че цялата руска концепция на военните действия в Украйна в настоящия момент е построена върху отбраната, изградена е една от най-мощните в историята след ВСВ отбранителна линия. 
А Украйна, която сега трябва да настъпва, не разполага с главния компонент за настъпление – предимство във въздуха. Затова и за мен изказванията на американски представители, че контранастъплението на ВСУ „върви бавно“ е напълно цинично.
Бих искал да ги видя тези генерали, които правят подобни изказвания, как ще решат такава задача без превъзходство на самолети и артилерия.

- А защо те не дават самолети на Украйна?

- Как защо, защото не искат войната да свърши бързо. Войната трябва да свърши чак за следващите президентски избори, това е напълно очевидно. Това е единственият начин Байдън да бъде преизбран.
Така че войната няма да свърши по-рано от следващата година, така че всички да помнят, че президентът Байдън доведе Украйна до победата и над Русия.

- Това някакъв геополитически шахмат ли е?

- Не, това е просто политика, съвършено цинична политика. 
Освен това трябва да имате предвид, че ситуацията не е „линейна“, там има пластове, има част от администрацията, която смята, че с Русия трябва да се постигне споразумение. Може би не с Путин, с някакъв „добър Путин“, някой като Пригожин… 
Но след срещата във Вилнюс в американската политика се случиха някои важни промени. Джейк Съливан, съветникът по въпросите на националната сигурност и основната фигура в тази група на „преговарящите“, а зад него стои шефът на ЦРУ Бърнс (това е старата школа, хората, които от времената на Студената война живеят с мисълта, че в света всичко се решава от „големите момчета“). 
И за пръв път Съливан каза в прав текст, че въпросът за членството на Украйна в НАТО не подлежи на обсъждане. Това означава, че това повече няма да се мисли и използва като разменна монета в преговорите (потенциални) с Русия.
По някаква историческа ирония, НАТО беше създадено, за да спре СССР, ако реши да нападне някоя от страните. А сега НАТО е на страната на Украйна, която не е негов член, но изпълнява неговата роля - да спре агресията на Русия.
Но всичко в крайна сметка опира до това: изборите са през 2024 година, нужна ни е велика победа. 
Затова, според мен към март следващата година Украйна ще получи всичко, което и необходимо: самолети, танкове, артилерия, боеприпаси – всичко, което може да се произведе и даде през зимата. И тогава можем да предполагаме, че догодина, някъде юни или юли, войната ще свърши.

- И колко украинци ще загинат през това време?

- А това тях всъщност не ги интересува. 
Това е друга история. Въпросът как всъщност американската администрация разглежда Украйна е отделна история и тя отново не е линейна история. 
Всички данни, с които разполагаме, сочат, че според американската администрация войната е щяла да свърши много бързо, че Украйна би капитулирала и преговорите да се водят от позиция на слабия.
Даже трябва да кажа, че Украйна от гледна точка на отношенията на администрацията на Байдън с Путин беше «една от темите». Важна, но не най-важната, а една от темите.

Но картите се объркаха, защото Украйна не се предаде. Да не забравяме, че през март 2022 година, когато бяха най-страшните дни на войната за Украйна, САЩ не просто не изпрати оръжие, а блокира доставките на старите съветски самолети, които искаха да изпратят поляците, чехите, балтийците. 
Чак през април, благодарение на министъра на отбраната Лойд Остин тази линия се промени.
Америка сега се управлява от хора, които се издъниха в Афганистан, смятаха, че всичко е под контрол и за 4 дни изгубиха всичко. Смятаха, че Украйна ще падне за 4 дни, войната продължава втора година. Хората, които допуснаха тези груби грешки, управляват САЩ и до ден днешен.
Само преди седмица имаше слухове, че американците са готови към края на годината да сложат на масата такава сделка: което е останало под контрола на Украйна е на Украйна, а което е завзето от Русия, остава за Русия. 
Но такива преговори чисто политически е напълно невъзможно да се прокарат след Вилнюс, даже пред умерените европейски лидери.

Превод: Faktor.bg