И през юни месец видяхме в тригодишна бюджетна прогноза във всяка една от годините, включително и тази да се залага дефицит. Дефицит, който е в границата, но горната граница на допустимия въобще дефицит от 4% от брутния вътрешен продукт. В този смисъл, аз лично не съм изненадан от това, че българския бюджет има необходимост от привлечен ресурс под формата на заем. Това каза за "Фокус" бившият финансов министър Владислав Горанов.

"Разбира се, от тук напред, след голямото увеличение на социалните разходи, основно в предходните години и разбалансирането на системата на данъка върху добавената стойност беше ясно, че държавата ще бъде устойчива в дефицит. Колко устойчиво е да си в дефицит е друг въпрос. Но следващите няколко години нас ни чака теглене на дългове, защото когато сметката е с отрицателно салдо, то трябва да бъде запълнено отнякъде и инструментът за това е поемането на нови дългове, били те за финансиране на дефицита и в допълнение за погасяване на стари подобни дългове. В този смисъл, пак казвам, изненада няма", добави Горанов.

Според него, за пореден път Министерството на финансите може би няма да уцели най-добрия момент за това.

"Беше ясно още с приемането на Закона за държавния бюджет за тази година, че подобно финансиране ще е необходимо и ако има нещо, което е изненадващо, то е това, че подобно намерение се анонсира извън контекста на бюджетната процедура за 2024 г. и в може би неподходящ момент", каза бившият финансов министър и поясни, че когато сте наясно, че трябва да поемете нов дълг, трябва максимално бързо да се подготвите да използвате най-добрия прозорец на пазарите. Безспорно е, че през месец август, през отпускарски сезон, пазарите не работят, но вече сме втората половина на октомври, ако тепърва започва подготовката, вероятността да се уцелят по-лоши и по-неблагоприятни пазарни условия за поемането на дълг е много голяма.

"И ако има някъде упрек към финансовото министерство в това отношение, то е че беше ясно отдавна, че подобен дълг ще трябва да бъде поет. Ясно е, че показателите на бюджета го предполагат, приходната част също не е в много добра кондиция и в този смисъл трябваше по-рано да се подготви подобна емисия и по-добре да се изкомуникира. Така или иначе, няма изненада в това, че тази и в следващите години темата за поемането на дълговете ще е на дневен ред, докато не видим или ако не стигнем в състояние, в което бюджетът се балансира", каза още Владислав Горанов.

Според него, в последните месеци, повече от година, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв увеличават лихвените проценти, като монетарна мярка за борба с инфлацията. Това неминуемо довежда до увеличение цената на дълговете, т.е. всеки новоемитиран дълг е по-скъп от предходния. И тук е упрекът отново, дали не можеше подобни планове да се реализират на един по-ранен етап, след като е ясно, че подобен дълг ще бъде необходим.