Преди 96 години на 12 септември е съставено второто правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев.
Ляпчев е български политик с корени от Македония, изявен участник в Демократическата партия. Неговото правителство е второто в България, което продължава политиката по националния въпрос. Заради бежанския заем държавният външен дълг на България нараства, кабинетът се нужда от втори заем, за да стабилизира лева. След настъпилото временно помирение в Демократическия сговор, в края на 1928 е сключен стабилизационен заем, с подкрепата на Обществото на народите (ОН).
Основната цел на заема е да рекапитализира Българска народна банка, като подготви условията за възстановяване на конвертируемостта на лева. В следствие на подписаните бежански и стабилизационен заем се засилва икономическата зависимост на България от чужд капитал. От друга страна, двата заема действително облекчават платежния баланс на държавата и положението на БНБ, въпреки че голяма част от парите отиват за погасяване на стари външни задължения на страната. В същата година правителството на Ляпчев възстановява свободната валутна търговия.
Освен икономически, стабилизационният заем има и политическа цел, а именно обвързване с антисъветската политика на Англия и САЩ.
В политическата история на България Ляпчев три пъти заема поста на министър-председател в трудни за страната моменти. Член-учредител е на Македонския научен институт, а през 1910 година става първият български политик, номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.
Следете с Фактор
Свят
"Некомпетентен глупак", изригна Мъск и призова Олаф Шолц да даде оставка
- 13:15, 21 Декември, 2024
Свят
Броят на загиналите и ранените в Магдебург расте, в града вече е Олаф Шолц
- 12:52, 21 Декември, 2024
Още от От редактора
Незабравимата Паша Христова преди 53 години отлетя завинаги в Отвъдното
В памет на популярната естрадна певица през 1972 г. се появява песента "Птицата", изпълнена от Лили Иванова
Преди 75 години комунистите обесват палача на опозицията - Трайчо Костов
Политикът е обвинен в антипартийна дейност, шпионаж в полза на британското разузнаване и заговорничество с Югославския вожд Тито
Султанът приема екзарх Йосиф I и връща правата на Българската екзархия
Екархът е бил призван в условията на действащия Берлински договор да бъде повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей