Въпреки привидната взаимна симпатия между двамата лидери, САЩ и Германия имат остри разногласия, начело с тези по руския газопровод. Има ли решение на този проблем?
Новият трансатлантически меден месец все още не е приключил. Германският канцлер Ангела Меркел, подобно на повечето европейски лидери, все още се радва на приятни спомени от встъпването в длъжност на Джо Байдън като 46-ти президент на САЩ. Разбира се, след номер 45 (Доналд Тръмп), тя е готова за топли чувства към всеки.
Но ще мине известно време (дни, седмици) и двамата лидери ще трябва да водят неприятен разговор. Темата на разговора ще бъде Русия. Отдавна има разногласия между САЩ и Германия относно почти завършения газопровод, по който ще тече руски газ през Балтийско море директно до Германия. Нарича се "Северен поток-2", защото ще удвои капацитета на газопровода, вече положен в тези води.
Има още една тръба, минаваща през Черно море, която се нарича "Турски поток". Тази нова система трябва да даде на руския президент Владимир Путин възможност да заобиколи почти всички източноевропейски страни, през които руският газ в момента се придвижва на запад.
Лош газопровод за Европа
"Северен поток-2" доведе до изолация на Германия в ЕС и НАТО. Само Русия е щастлива и това е лош знак.
Официалната позиция на правителството на Меркел остава непроменена. "Северен поток-2", твърди тя, е чисто търговски проект, в който политики не трябва да се намесват. Освен това ще е необходим евтин руски газ като временна мярка през периода, когато Германия ще премине от въглища и ядрена енергия към възобновяеми източници.
Позицията на САЩ също не се е променила. И двете партии във Вашингтон единодушно смятат, че "Северен поток-2" е геополитически проект, при това катастрофален. Това ще направи Източна Европа, в това число членовете на НАТО, икономически и енергийно уязвими, а Германия може да стане зависима от несъмнения враг на западния алианс.
Американската гледна точка се споделя от почти всички, от Украйна и Латвия до Литва, Естония и Полша. Последната толкова се ядоса, че наложи огромна глоба на „Газпром“, компанията майка на проекта „Северен поток-2“. Дори Франция, която се явява най-близкият партньор на Германия, се противопоставя на тръбопровода. Против е и Европейският парламент.
Тази съпротива стана особено ожесточена след отравянето, а след това и осъждането на лидера на руската опозиция Алексей Навални, както и след масовите арести на хора в Русия. В миналото санкциите на Запада не правеха особено впечатление на Путин. Но ако бъде спряно строителството на стратегическия газопровод, той определено ще обърне внимание на това.
В този контекст безчувственото упорство на Германия е тревожно. Проектът е непропорционално подкрепен от две партии: лявоцентристките социалдемократи и екстремистката Лява партия, чиято история може да се проследи от Комунистическата партия на Източна Германия. И двете партии традиционно се отличават със своя антиамериканизъм и симпатия към Русия.
Те обичат да дават вид, че според тях САЩ заемат цинична позиция, опитвайки се да улеснят износа на американски втечнен природен газ, което ще струва на германците повече от газа по руския газопровод. В действителност бизнес интересите на САЩ, които изиграха важна роля при предшественика на Байдън, Доналд Тръмп, нямат голямо значение за Вашингтон и изобщо нямат значение за другите съюзници на Германия.
Така че напрежението между САЩ и Германия продължава да ескалира. Вашингтон повече от година заплашва да накаже западни компании, участващи в изграждането на газопровода. Поради това повечето от тях се оттеглиха от проекта и той практически спря. Миналия месец Съединените щати наложиха първите санкции срещу компания-собственик на плавателен съд.
За да се противопостави на този „икономически империализъм“, както германците наричат действията на САЩ, провинция Мекленбург-Предна Померания, където "Северен поток-2" излиза от Балтийско море на сушата, е създала силно подозрителна структура. А това е избирателният район на Ангела Меркел. Но главният инициатор на тази конфронтация е министър-председателят на тази федерална провинция - социалдемократът Мануела Швезиг. Тя е с проруска позиция, защото е родена и израснала в Източна Германия.
Става дума за обществен фонд, чиято основна мисия (каква ирония!) е да защитава климата и околната среда. Но провинция Мекленбург-Предна Померания събра само 200 000 евро за този фонд, а останалите 20 милиона бяха отпуснати чрез газопроводни проект, тоест "Газпром". Съгласно устава на фонда, на „Северен поток-2“ е позволено да предлага кандидатура за управляващ директор и да избере двама членове на борда.
Нека не се заблуждаваме: всъщност фондът преследва такава съмнителна цел като преодоляване на американския натиск върху ФРГ. Използвайки правните средства за защита, предоставени от германското законодателство на такива организации, фондът може да закупува и складира материали и машини, необходими за завършване на строителството, въпреки санкциите на САЩ. И това е лошата новина.
Добрата новина е, че предизвика скандал в самата Германия. Екологичното лоби заведе няколко дела срещу фонда, наричайки неговите действия фарс и "зелен PR".
Още повече оптимизъм внушава факта, че третата лявоцентристка партия на Германия, Зелените, правилно е определила своите морални и геостратегически насоки. Нейните лидери Аналена Баербок и Роберт Хабек настояват да бъде спряно строителството на "Северен поток-2". Противопоставянето на строителството нараства и в редиците на ХДС на Меркел и Свободните демократи.
Но има едно неизвестно. Защо самата Меркел е толкова упорито ратува за газопровода? Тя далеч не е наивна и познава методите на Путин. И ако Навални е жив днес, това е главно благодарение на нейното решение да го транспортира до Германия за лечение след отравянето в Русия.
Предполагам, че тя държи на „Северен поток-2“, за да запази крехкия мир в коалицията си със социалдемократите. Но тя знае, че това партньорство ще продължи само до септември, когато в страната ще се проведат федерални избори. Тогава тя ще си отиде и на власт ще дойде ново правителство. Най-вероятно ХДС ще остане на власт, но този път в партньорство със Зелените.
Може би тази ситуация я устройва. Това е едновременно задънена улица и временна спирка. Това ще й помогне да държи Путин под контрол, тъй като той вероятно се притеснява, че проектът за 11,4 милиарда долара може просто да потъне в Балтийско море. Тази позиция също й позволява да разговаря с Байдън за възможни области на сътрудничество, от отказът въглищната енергия до отбраната, държейки газопровода като възможен коз в преговорите.
Но Меркел знае, че ще дойде моментът, когато новото правителство на консерваторите и Зелените ще обяви очевидното: газопроводът изобщо няма да се достроява и в него никога няма да има нищо друго, освен въздух, завършва коментарът на Андреас Клут, цитиран от БГНЕС.