Милан Панич,  премиер на остатъчна Югославия, е първият сръбски държавник, който призна, че Македония има правото да бъде независима държава 

Ще покажат ли Кирил Петков, Асен Василев, Лорер и останалите характер, или ще се оставят да бъдат разигравани като циркови мулета от Радев, пита бившият журналист в Радио „Свободна Европа“ и съветник  в първото демократично българско правителство

Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Мишев, след КСНС при президента вместо очакваната зелена светлина за Северна Македония към ЕС, ветото остава – каква е тази "българска любов"?

-  Абе Стойко, остави тези консултативни съвети. Нещата са съвсем прости. Или по-добре да кажа - съвсем човешки. Ако имаш брат, който се порумънчи и се нарече Стоянеску - по-малко брат ли ще ти бъде? Или ако се погърчи и стане Стоянидис? Или ако се потурчи и името му е Стояноглу? Или се посръбчи и вече се нарича Стоянович? Става дума за една и съща кръв. И брат ти няма да стане по-малко твой брат, ако си промени името. Дори, ако се отрече от теб. Може да не ти е много приятно, но ти е брат. И ако го обичаш, както и да се казва и каквото и да говори, това няма да помрачи братските ти чувства. Нали една и съща майка ви е раждала...

Но сега по темата...какви претенции може да има България към македонските тези за "български фашистки окупатори", след като България е осена с паметници на "антифашисти"? Ами в Скопие наистина издигнаха комични антични монументи, но там не стърчи толкова висок паметник на Червената армия, както в София. А тази съветска армия кое правителство свали? Ами едно от най-демократичните -  правителството на Муравиев, Мушанов и Буров. В Македония имаше град Титов Велес. Но върнаха старото име Велес и махнаха Тито. А в България има Димитровград. В чест на най-големия национален предател Георги Димитров. Същият, който убиваше хора в Пиринска Македония, защото не искат да се откажат от  българския си произход. Същият Георги Димитров, който изпрати костите на Гоце Делчев в Скопие. 

Когато ние изясним истината за нашата близка история и тези паметници отидат в музея на тоталитарното изкуство, и измием срама да има град на името на Георги Димитров - тогава бих приел  правото ни да претендираме.

Аз съм омерзен от решението да се наложи вето на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Това е политиката на Москва, а не на братска България!

Бих искал да поздравя бившия премиер и сега конституционен съдия Филип Димитров и бившия президент Петър Стоянов за позициите им, изразени преди няколко дни в телевизионни интервюта.

Но каквото и да кажем ние човеците,  Христос го е казал най-добре: "Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си".

-  Основателни ли са коментарите, че на съвета в президентството Долна Митрополия направи на пух и прах Харвард, а Кирил Петков губи важна пешка в центъра и темпо?

-  Пак за Консултатовния съвет - изобщо не го разглеждам като съвет, а като инструмент на Радев да наложи едноличната си власт. Без Конституцията да му позволява! 

Единодушното решение за ветото е удар срещу нашите братя и сестри от другата страна на границата. Няма как с вето да се постигне любов. Няма любов насила. В същия ден земетресение порази един друг град, населен някога с българи. Лерин в Гърция. Някой от тези наши държавни мъже и жени да се сетиха за това свято за история ни селище? Не!

Но какво всъщност се случи на този съвет? Написах го онзи ден във "Фейсбук": Видяхме унизяването на един министър-председател, каквото не помни историята ни след Освобождението. И властният княз, а по-късно цар Фердинанд не си е позволявал подобно нещо с български премиер. 

Кирил Петков публично беше направен за смях от президента. Само дето не му изтегли ухото като на ученик в трето отделение. Въпреки, че не питая особено добри чувства към г-н Петков, ми стана мъчно за него. Все пак България е парламентарна република и премиерът има или би трябвало да има, повече тежест от церемониалния държавен глава. Но още ли сме парламентарна република или се превърнахме в президентска диктатура? 

Ще покажат ли Кирил Петков, Асен Василев, Лорер и останалите характер, или ще се оставят да бъдат разигравани като циркови мулета от Радев? 

Да видим. След президентската плесница бузите им са зачервени. Все още ги боли. Но често след като отмине физическата болка идва желанието да бъде показано човешко достойнство. Не политическо, не министерско, а човешко достойнство. 

-  На 15 януари се навършват 30 години от решението на премиера Филип Димитров светкавично да признае независимостта на Македония. Този акт се свързва и с вас - като негов съветник, имаше ли и тогава задкулисни сценарии, как се взе важното решението?

-  Как стана? Ами стана. Това беше въпрос на дълг и на родова памет.  Филип Димитров често цитира думите на тогавашния посланик на Обединеното Кралство в България:   "Ако признаете Македония - няма  да ви подкрепим, ако не я признаете - няма да ви разберем".

Няколко души в тогавашния Министерски съвет бяха против. Външният министър Стоян Ганев не беше в страната, но беше крайно негативно настроен към признаването на Македония. И също  така наречените Велики сили. Или поне техните дипломати в София. Но такива са дипломатите...страх ги е от бурни събития. А още нямаха ясни указания от техните столици. В общи линии го решихме трима души. И когато Филип постави този въпрос на обсъждане двама от министрите - Никола Василев на здравеопазването и Иван Костов на финансите, както и изключително почтеният шеф на канцеларията на министерския съвет Константин Муховски също бяха категорично за признаването. Ако правилно си спомням и министър Лучников. Соколов се колебаеше. Но в историята с право това трябва да бъде присъдено като огромно постижение на Филип Димитров. Той беше министър-председател тогава и му се полага славата за най-българското решение след Съединението през 1885 година. Филип заслужава!
Кръвта е по-гъста от водата...

-  Каква беше реално ролята на президента Желев, някои политици смятат, че заслугата е основно негова?

-  В някакъв смисъл аз нося вина, че признаването на Македония се приписваше и все още се приписва на президента Желев. Той нямаше подобни правомощия. Но Желю също смяташе за правилно да бъдат признати четирите югославски републики. Съвсем категорично подкрепяше този акт на правителството. И след като беше взето решението България първа да признае Македония му казах на Филип, че не бива да се протака обявяването на българската позиция, тъй като ми трябва това да влезе във вечерните новини и след това Желю да направи изявление. Имаше вариант решението да се забави с един ден или поне с няколко часа. В онзи период имах  много особен статут. Хем бях специален съветник на министър-председателя, хем поех ръководството на президентската кампания на Желев за втория тур, с участието на Евгений Михайлов и Боян Папазов. А оставаха часове до изборите. Да бъда точен - това стана в сряда следобед, а изборите бяха насрочени за неделя. Предстоеше и предизборният дебат между Желю Желев и кандидата на БСП Велко Вълканов в петък. Признаването на независимостта на Македония трябваше да бъде основен коз на Желю Желев, който не беше успял да спечели на първи тур.

Филип тръгна към Народното събрание, за да обяви правителственото решение, а аз взех черновата и изтичах отсреща при Желю. Той трябваше да подготви на запис телевизионното си обръщение към народа. Евгений Михайлов му направи четири дубъла, докато Желю не започна да звучи убедително.

-  Тогава нямаше негативни реакции от Сърбия и Русия, как ги неотрализирахте?

-  Нямаше остра сръбска реакция. Но тук бих искал да припомня кога за първи път сръбски държавник заяви публично, че Македония има правото да бъде независима държава.  Милан Панич,  премиер на остатъчна Югославия (тогава все още Сърбия и Черна гора бяха една държава) стори това на срещата си с Филип Димитров в София. Това стана по времето на светкавична четиричасова визита в българския Министерски съвет. Панич беше истински сръбски патриот, а не патриотар, който за разлика от Милошевич и обкръжението му, смяташе, че неговият народ би трябвало да стане част от цивилизования свят. Той беше емигрирал от комунистическия режим на Тито през 50-те години и беше създал своя успешна фармацевтична компания в Калифорния. Кратка беше политическата му кариера на Балканите.

Но да разкажа нещо, което почти никой не знае. При мен дойде тогавашният посланик на Югославия, черногорец, за да сондира мнение дали е възможно Панич да дойде в София и да се срещне с Филип Димитров. Без предварителен дневен ред. Панич искаше да покаже едно ново лице на своята страна. Казах му, че ако това може да стане преди визитата на руския президент в София и да не бъдат уведомявани външните министерства на двете държави, ще бъде добре. И да не се обявява до последната минута. Той ми каза да изчакам. Уведомих българският министър-председател и той се съгласи. Не бяха минали и два часа и посланикът поиска нова среща. Панич е съгласен. 
И така...за огромна изненада на цялото КГБ-истко войнство Милан Панич пристигна със специален самолет в България. Това стана ден или два преди визитата на Елцин.

-  Покрай признаването на Македония за независима държава вас продължават да ви свързват с македонска оръжейна афера. Каква е истината – нашите ченгета ли ви скроиха шапка?

-  Няма никаква македонска афера. Няма сделка. Дори няма преговори за сделка. Аз отидох в Македония само за да се убедя, че действително македонското Министерство на вътрешните работи би искало да закупи леко стрелково оръжие за нуждите на тамошната полиция. Тогава генерал Ратко  Младич, който по-късно беше съден като военнопрестъпник в Хага, беше изнесъл в Сърбия голяма част от оръжието на тръгналата по пътя на независимостта Македония.
Но нека за това да разкажа в друго интервю.. 30 години мълчах.