Димитър Иванов

Всяка публична поява на Ахмед Доган, потвърждава не само тежката политическа криза, в която е изпаднала формацията му, известна днес като ДПС – Москва. Тя показва нагледно и тоталната неадекватност и несъстоятелност на политика, философа и  самозвания пазител на скрижалите на етническия и религиозния мир в България. Навремето Сокола  обичаше често да казва в прав текст на опонентите си, за да ги унижи: „Не си в час“. А днес все по-отчетливо се вижда, че той самият се е превърнал в неделима част от онова вечно междучасие, което е незаменим рай за посредствените и самовлюбените. Живееш и вегетираш с усещането, че знаеш всичко, че виждаш всичко, че можеш всичко, че всички са длъжни да ти ръкопляскат и словославят.

Последната поява на Доган пред сградата на бившия ЦК на БКП в събота, по време на нагласен митинг в подкрепа на арестувания Джейхан Ибрямов е знакова в няколко посоки, които задължително трябва да бъдат разчетени. 

Доган си направи 

изключително лош пиар

Но още по-страшно става когато си избереш и възможно най-лошия пропагандист, който да реанимира и възкреси образа ти пред обществото. Тази чест Сокола остави на един много спорен журналист, политик, евродепутат и лобист. Да те легитимира Бареков - идеологът на Цензурата, пред обществото е не само проява на лош вкус, но и потвърждение, че морфичният резонанс, който някога е къркорел в неравноделен такт в съзнанието на Доган, днес е под тотална упойка.

Пропагандистът е свикнал на всякакви измами и фалшификации, а лъжата  се оказа отново оръжието, с което гражданите трябва да приемат образа на завръщащия се в политиката Доган.

Какво  ни каза Бареков:

- Доган е истински български национален герой.
- Единственият българин, който имаше смелостта да се противопостави на тоталитарния и безчовечен режим на Тодор Живков. 
- През далечната 1988 г., когато пропагандистът бил само на 16 години, западните станции "Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ говорили само за бореца за права и свободи  Доган. 
- Героят лежал в килия за смъртници.
- Доган  бил най-големият враг на комунизма и гътнал режима на Тодор Живков.
- Ние сме зад вас, ние сме зад гърба ви. Водете ни г-н Доган, напред към свободата - така звучеше последното заклинание на Бареков.

В нито едно от тези гръмки твърдения няма и грам истина, а само опашати лъжи за ошашавения и доверчив електорат от турци и мюсюлмани. Целта е поредно митологизиране на Сокола, фалшифициране на историята, за да има основание да иска отново Сокола да осребри важната си за демокрацията роля.

Истината е известна отдавна, но хората са податливи на забрава, а подлите пропагандисти знаят, че една лъжа повторена сто пъти,  се превръща в истина. Така учеше нацито Гьобелс.

В случая е изключително лесно да се обори пропагандистът, защото истината за Доган е документална, а все още има и стотици живи свидетели, които биха могли да я потвърдят.

Фактите:

- Доган не може да бъде никакъв национален герой, защото дейността му като агент на ДС „Ангелов“, „Сергей“ и „Сава“, работил срещу демокрацията, турци, мюсюлмани и Република Турция, го изхвърля моментално от пантеона на славата. По-скоро той е гавра с идеята за националните герои изобщо.

- Доган никога не е бил автентичен борец срещу комунизма и никога истински не се е противопоставял на тоталитарния режим на БКП и Тодор Живков. Той е измислен борец, легендиран като такъв от ДС, внедрен в комунистическите затвори, за да играе ролята на провокатор и информатор за настроенията сред турската и мюсюлманската общност. Няма как да си такъв борец, а пред водещите си офицери да декларираш писмено, че по-скоро ще се самоубиеш, отколкото да измениш на партията БКП.

- Лъжлива и фалшива е и тезата, че Доган бил единственият противник на режима – хиляди са, но имената на истинските борци останаха скрити умишлено за обществото. Само от турската и мюсюлманската общност в края на 1989 година лежат по затворите над 400 души. Почти толкова са етническите българи - заклети врагове на комунизма. Още толкова пък са набутани по лагери или принудително разселени от режима. Над стотина са платили с живота си по време на комунистическите репресии, отказвайки да се примирят със зловещия комунизъм.

- Тотално фалшива и лъжлива е и версията, че „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“ говорили непрекъснато за политзатворника Доган. Такива предавания, посветени на него, реално няма, а ако името му е споменавано, то е умишлено, за да се поддържа легендата, създадена от ДС. Истината е друга -  през 1985 година Доган прави специален анализ на вражеските станции „Свободна Европа“, „Дойче веле“, „Гласът на Америка“ и BBS, определяйки ги като манипулативни, промиващи с лъжите си съзнанието на социалистическия човек. Нещо повече, в анализа си настоява те да бъдат заглушавани.

- Лежал в килия за смъртници – поредната измама. Възможно е да е бил и в такава килия, но за да бъде представен на другите затворници като автентичен затворник. Съкилийниците му днес свидетелстват, че често изчезвал, а управата представяла липсата му с наказания в изолатора. Но и тук документите са неоспорими. От запазения архив на Пазарджишкия затвор става ясно, че „големият враг“ на комунизма е получавал отпуска и се прибирал в дома си. Съвсем нетипично за враговете на режима. Запазени са дори два парадоксални документа от края на октомври и началото на ноември 1989 година, открити от кинорежисьора Малина Петрова. Според единия директорът на затвора наказва Доган за 15 дни в изолатор, а според другия - му дава 15 дни отпуска. Няма как едновременно да си вкъщи и в килията, но под шапката на ДС стават и такива чудеса.

- Възвеличаването на Доган като основен враг на Живков и комунизма е също тотална измама. Как става така, че в края на декември 1989 г. Доган и малка група затворници са освободени от режима, а автентичните борци срещу Възродителния процес са държани още 8 месеца в килиите на затворите. Няма обяснение и фактът, че малко преди да бъде освободен от затвора жената, от която Доган има син, получава от партията жилище в София  с протекциите на Луканов.

- Най-голямата възможно утопия е, ако хората наистина решат да повярват, че Доган може да ги води към свободата. От предишния му "поход за свобода" стана ясно, че осребри ползите само за себе си и избрани дерибеи, а обикновенните турци и мюсюлмани и до днес живеят като крепостни в мизерия и забрава. Но такива избиратели са необходими на ДПС.

Пропагандистът Бареков обаче сякаш е поразен от амнезия и не дава отговор на най-важния въпрос в тази кризисна ситуация – защо след разцеплението в ДПС, комунистите, агентите на ДС и номенклатурата останаха при Доган. Защо точно тази група се обяви и като пазител на руските интереси у нас и обърна гръб на страдаща Украйна.

Бареков и менторът му не могат да дадат и отговор на най-сакралния за турци и мюсюлмани въпрос – защо за 34 години няма нито един осъден за престъпленията на Възродителния процес. Напротив, възродителите и виновниците бяха и са част от екипите на Доган през тези години. А самият той пи мазно кафе с домашния арестант Тодор Живков. Ходеше на свиждане в ареста когато Татарчев арестува  истинския създател на ДПС Андрей Луканов, а по-късно носеше банани и сокове в болницата на първия възродител – министър председателят Георги Атанасов, който извърши преименуването на турците, а после ги изгони от България, спретвайки така наречената Голяма екскурзия.

И Доган и Бареков и адептите имат интерес

да нямат памет

за тези събития, не искат и дума да се обелва за тях. 

Но появата на Доган под дъжда на протест в центъра на София ни казва и друго. Почетният Сокол не търси завръщане с нови тези и политики, а просто конфликт, опит за скандал, който отново да го легитимира като жертва.  Няма приемливо обяснение защо като Матросов брани търговеца на гласове Джейхан, а преди седмица, на 28 септември Доган се скри и не се появи в Кърджали, за да открие предизборната кампания в района, в който е водач на листа.

Дога всъщност никога не е имал истински идеи за политики и стратегия за реализирането им. През 1990 г. нещата му се случиха, защото дойде на гребена на отвращението от Възродителния процес, а неговото семейството от ДС и БКП му проправиха пътя. Днес от устата му се леят измислени фрази за демокрация и законност, а след това други стари ченгета, легендирани като анализатори и съветници, ги подемат за да държат жив мита за необходимостта от Доган и неговото ДПС.

Схемата, която ни пробутват, е проста – Доган няма друга визия за завръщане и реално присъствие в политическия живот, освен мерака му отново да търгува с етническия мир, рекетирайки гражданите да му плащат данък мълчание и съгласие, за да продължи да изнасилва демокрацията както му е угодно.

Най-тъжното в целия цирк със Сокола е, че той не иска честен диалог с обществото и електората, а си прави ала-бала с нас. Бомбардира ни с митове и легенди. Разграничава се от Пеевски, но не и от порочния модел на мафиотизиране на държавата, който наложи за 34 години, развращавайки политическия елит. 

Проблемът е пред тези, които днес го бранят и защитават. Лъжата обаче няма да ги направи свободни...А за Доган е дошло време да си плати сметките и вересиите!