Изказах се против становище на „Шалом“ и ме обявиха за фашист

Евреите бързо разбраха, че в комунистическа България нищо хубаво не ги очаква, тук останаха комунистите евреи и техните деца, казва пред Faktor.bg известният юрист

Адвокат Рахамим Коен е роден в София през март 1939 г. Баща му е зъболекар. Учи в Френския колеж в София до 4-то отделение, след което  колежът е затворен от властите, прехвърлен е в основно училище „Константин Фотинов“. Напуска България заедно със семейството си през 1948 г., заминавайки за Израел. Работи като адвокат във военната юридическа служба на Израел, след това в частна кантора и накрая завършва трудовата си дейност като юрисконсулт на държавната водна компания на Израел. Всяка година посещава Родината си.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Коен, роден сте в София, какво си спомняте от България, как се е запечатало в детското ви съзнание заминаването от Родината?

- София е родният ми град, напуснах го през 1948 година, когато се изселих в Израел заедно с моите родители. Аз имам добри детски спомени от България, въпреки че те са от тежките години на Втората световна война. Като дете не осъзнавах тогава трудностите, които преживяваха моите родители и се наслаждавах на детските занимания и приятелските връзки и игри. Заминаването за Израел беше за мен едно радостно и вълнуващо събитие понеже моите родители бяха заклети ционисти и ме възпитаха да мечтая и да обичам еврейската държава още преди да се запозная с нея. (Израел не е моята родина, моята родина е България. Израел е моето Отечество). Естествено че ми беше трудно да се сбогувам с родното ми място и приятните детски спомени, но мечтата към еврейската държава и очакващото ни приключение свързано с емиграцията, за едно дете като мен си имаха своята привлекателност. Мога да кажа че напуснах България със смесени чувства. От една страна, тъга за раздялата от познатото и обичаното, а от друга страна - радост, че отиваме да живеем в нашата мечтана еврейска държава.

- Наскоро в Израел  бе публикувана книга  на  бившия шеф на архивите Моше Мосек – „Спасени или оцелели“, посветена на събития в България. Вие как се чувствате – спасен или оцелял в годините до 1944 година?

- Категорично отговарям, че се чувствам спасен, благодарение на цар Борис III, Петър Дънов и съвестните български личности - църковните митрополити, политици, общественици и интелектуалци.

- Част от еврейската общност, която живее в България, застъпва през последните години позиция, че страната ни не е спасила своите евреи, състоятелни ли са аргументите им?

- Въобще не са състоятелни. Тази фалшива позиция е плод на комунистическото становище да не се признава каквато и да е заслуга на царя и на неговото правителство, тъй като според тях те са били фашисти. Тази лъжлива теза се разпространява в Израел от хора като Шломо Шеалтиел и Моше Мосек, хора с "крайно червена" идеология.  

- Чували ли сте че български евреи, които не споделят вижданията на евреите - комунисти, които със сила превзеха Консисторията след 1944, са обиждани на фашисти, дискриминирани са в София от страна на тези евреи? Какъв е проблемът?

- Да, чувал съм. Това се отнася за организацията „Шалом“, която е наследничка на еврейската комунистическа организация, която беше основана след 9-ти септември по инициатива на тогавашното правителство. Те продължават комунистическата традиция - да квалифицират всеки, който не е съгласен с тях, като фашист. И аз лично имах "честа" да бъда назован като такъв от един техен активист, понеже си позволих да се изкажа против становище на „Шалом“.

- С основание можем да поставим и въпроса - защо евреите масово напуснаха България след идването на комунистическата власт през 1944 г., която по-късно скъса за дълги години дипломатически отношения с държавата Израел?

- Евреите напуснаха масово България и се заселиха в Израел поради две причини:    

Първо: Ционистическата организация имаше  много дълбоки и разпространени корени в българската еврейска общност, така че от дълги години евреите са мечтали да основат отново тяхната древна еврейска държава. Затова, когато им се даде възможност да реализират този национален идеал, те масово се втурнаха да се възползват от тази възможност, тоест да  се изселят в тяхната новородена държава Израел.

Второ: след тежките страдания и жестоката дискриминация, които евреите преживяха през годините на Втората световна война, те се надяваха, че след 9-ти септември ще настъпи съществено подобрение на живота им. Тази надежда се превърна много бързо в абсолютно разочарование. Настъпи тоталитарен режим, корумпиран и крадлив, който конфискува и национализира техните скромни магазини и работилници. Ясно им стана, че в комунистическа България нищо хубаво не ги очаква. При тази действителност Израел се очерта като държава спасител.

- Защо еврейската общност у нас мълчи за съпричастността и вината на евреи, членове на БКП към масовия терор след 9 септември 1944 година и тежките присъди на така наречения Народен съд, в чиито състави е имало много евреи?

- Днещната еврейска общност, доколкото въобще съществува („Шалом“ преувеличават числото на еврейското население, за да се представят като представители на голяма общност, б.а.) e съставена главно от наследници на малцинството евреи комунисти, които нямаха ционистическа мотивация и предпочетоха да останат в народната република според политическата им идеология. На кратко казано, днес повечето евреи в България са или комунисти или бивши комунисти или деца на такива. Какво може да се очаква от тях?

- Преди време вие написахте предговора към книгата на полковник Димитър Недялков, в която благодарите за своето спасение, получихте ли обвинения и атаки за тази позиция?

- И още как. Г-жа Леа Коен от най-влиятелните и гласни активисти на „Шалом“ ме обвини публично в фейсбук, че пишейки този предговор съм си продал съвестта за пари. 

- Как в Израел сега възприемат България и българските евреи?

- Общността на българските евреи в Израел запазва топли чувства към България и много израелски евреи я посещават редовно. И туристи от Израел, които нямат никакви български корени, посещавайки България, винаги се връщат с много добри впечатления, хем от страната, но и от хората. Освен при случаи на семейни връзки, израелските евреи обаче не проявяват интерес към сънародниците им, които живеят днес в България.