Интервю на Витали Саенко, УНИАН

- Пане Игоре, според вас, защо лидерите на някои европейски държави напоследък толкова често започнаха да звънят на руския диктатор Владимир Путин? Това състезание за благосклонност ли е?

- Има няколко причини, които са различни за всеки отделен лидер. Но във всеки случай много от тях се опитва да използва тези обаждания, за да решат или поне да се опитат да решат  определени вътрешни проблеми. Може би да повишат своята авторитет и значимост, като използват темата за руско-украинската война. 

- Имате предвид германския канцлер Олаф Шолц, който е изправен пред избори и планира да разговаря с Путин за втори път, сякаш предишният безсмислен разговор не беше достатъчен?

- Много германци се интересуват от прекратяването на руско-украинската война. И Шолц се опитва по този начин да подобри имиджа си вътре в страната, което е важно за него от гледна точка на изборите. Освен това Шолц действа като своеобразен медиатор, комуникатор или пратеник от името на Европейския съюз. Тоест, той не говори само като канцлер на Германия. Той отчасти представлява и позицията на други европейски държави, които искат да разберат доколко Путин е готов да продължи конфликта, дали възнамерява или не да спре военните действия и какво трябва да се направи по този въпрос. И, разбира се, по този начин си спечелват името на миротворци. Възможно е дори да получи някакви допълнителни бонуси (не от гледна точка на подкрепа от Руската федерация, а по отношение на активната им дейност на международната сцена като цяло).

- Унгарският премиер Виктор Орбан, който напоследък е прекалено активен в медийното пространство, също преследва свои собствени цели. Какво мислите за неговата "миротворческа" мисия?

- Историята с Орбан е съвсем различна. Неговата активност е откровена спекулация, свързана с победата на Тръмп. И то доста цинична. Орбан има възможност да се обади на Путин и отново да завърти темата за прекратяване на войната, настоявайки, че тя трябва да приключи при всякакви условия. Основното е да приключи. По този начин той наистина може да си осигури определена подкрепа. Тоест, подходът на Орбан е циничен, насочен към получаване на конкретни икономически, а може би и политически дивиденти. Освен това, това е претенция за своеобразно лидерство. Но в сравнение с Шолц, това изглежда доста смешно, като се има предвид позицията на Унгария в Европейския съюз.

- Правилно ли разбирам: Орбан изопачава реалността относно мирните инициативи и по този начин играе в полза на Путин?

- Разбира се, че играе в полза на руския диктатор. И целта му не е просто да изопачава реалността. Целта е малко по-различна. Виждате ли, той никога не говори за Русия и Украйна като за агресор и жертва. Той говори за две страни в един конфликт. Разбирате ли? Това вече поставя Украйна и Русия на едно равнище, което съвсем не е позитивен сценарий.

Освен това самият факт, че той редовно се среща с Путин, а Петер Сиярто (министърът на външните работи на Унгария) често разговаря с Лавров, позволява на Русия да твърди, че "няма тотална изолация, дори комуникираме с някои страни от Европейския съюз".

Между другото, когато беше срещата с Орбан, руснаците го представят по следния начин -  "лидерът на страната, която председателства ЕС, се среща с нас". Те дори използват термина "европейски колеги". Това, разбира се, е откровена манипулация, на която Орбан приглася, въпреки че напълно осъзнава последствията. Той просто се надява, че това ще му бъде от полза в бъдеще и ще успее да извлече печалби за страната си и за себе си от Русия.

Орбан е фигура, която се възприема доста противоречиво в ЕС. И макар да може с голяма условност да бъде наречен представител на Тръмп (Тръмп едва ли би го избрал за човек, на когото да довери дори неформални преговори), Орбан наистина иска да бъде миротворец – просто да приключи войната. За него позицията на Украйна няма значение. Най-важното за него е нещата да се върнат както преди – бизнесът да продължава, той да получава пари и от ЕС, и от Путин.

- Може ли да се каже, че такива фигури реално са откровени предатели спрямо Украйна?

- Частично – да. Ще кажа нещо повече: неотдавнашното изявление на същия Орбан е откровено позорно. Той твърди, че е направил някакви предложения, но всъщност никой нищо не е предложил и това е ясно на всички. Изявлението му звучи като  богохулство, като танц върху костите на починал. От това ни стана ясно, че това е личност, която ще прокарва всеки сценарий, който удовлетворява САЩ и Русия. Той ще приеме всякакъв вариант за изход от конфликта, дори за сметка на интересите на Украйна.

- Не ви ли се струва, че това бързане да се представят пред Путин като миротворци прилича на историята с Чембърлейн и Даладие, които по същия начин предадоха Чехословакия на Хитлер?

- Ако говорим за Шолц – той определено не е Чембърлейн, въпреки всички аналогии. Той все пак разбира какво представлява Русия. И откровено заяви, че по време на телефонният му разговор с Путин руският президент отново е повторил някои неадекватни тези, но въпреки това трябва да се опитваме да говорим с него. За Орбан, бих казал, че дори не знае кой е Чембърлейн (в смисъла на негативните конотации около тази личност).

- От гледна точка на мирните усилия как оценявате изявлението на президента на Украйна Володимир Зеленски, че Украйна ще инициира провеждането на среща на водещите европейски държави – например Великобритания, Франция, Германия и Полша, през декември за изработване на общ вариант за прекратяване на войната?

- Смятам, че това е много правилна инициатива по две причини. Първо, наистина трябва да имаме такъв план, който да съгласуваме с нашите европейски партньори. И колкото по-голяма е тяхната подкрепа, толкова по-добре за нас. Това е очевидно.

Вторият важен момент е, че общата позиция с европейците ще ни позволи да си сътрудничим и взаимодействаме по-добре с американците. Тогава нашата позиция ще бъде по-силна.

Затова считам, че това е много правилен подход. Можеше всичко това да се случи и по-рано, да се разработи конкретно и по същество стратегия, която да постави Тръмп пред свършен факт, така щото той да води разговори не само с Украйна, но и с Европейския съюз. А тъй като Европейският съюз със сигурност  ще бъде на наша страна, това ще бъде един допълнителен бонус в подкрепа на Украйна.