Падне ли от власт Нинова, до месеци БСП ще има ново партийно ръководство, казва пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Стефанов
- Доц. Гълъбов, много ваши колеги вещаеха правителството да се задържи до есента. Защо краят му дойде преждевременно?
- Предисторията е много показателна, както и начинът, по който беше съставена коалицията. Начинът на разпределение на министерствата и работата, която видяхме, предполагаха краткия срок на съществуване на кабинета. Искам само да припомня, че не говорим за четворна коалиция, а за три споразумения с формация, която още не съществува като партия. Меморандумът за управление беше наречен „коалиционно споразумение“, но това не е така. Коалиционното споразумение трябваше да покаже как се взимат решения и кой носи отговорност за тях. Липсата на управленска програма, затварянето на диалога с гражданите и със социалните партньори, както и противопоставянето на местната и съдебната власт, нямаше как да не доведе до много тежко вътрешно сътресение. Актуализацията на бюджета беше политическата тема, а не войната в Украйна или началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това, което се случи, беше очаквано, поне от мен, и има тежки последици за страната.
- Ще успее ли Асен Василев да състави работещ кабинет?
- Кирил Петков и Асен Василев са съпредседатели на тази формация. По-важното е друго. Стилът на управление на този кабинет беше зададен от Асен Василев, а не от Кирил Петков. Финансовият министър на практика беше премиер в сянка. Той затвори диалога и се противопостави на местната власт, докато опитваше да налага собствените си решения, без да ги обсъжда. При Кирил Петков проблемите са други. Василев е самонадеян и отказващ всякакъв тип диалог и именно той наложи този стил на затворено управление. Беше министър на финансите повече от година. През това време бюджетната структура на България беше тотално разрушена. Актуализацията на бюджета, която беше направена през 46-то НС, генерира проинфлационни очаквания. Не е вярно, че инфлацията в България е толкова висока само заради международните фактори. Поне 1/3 от нея се дължи на некомпетентното управление. За първи път през 1997 г. правителството на Иван Костов трябваше да актуализира бюджет, защото бяхме в изключително тежка финансова криза във всички измерения. Миналата година страната ни не се намираше в подобна ситуация. Нямаше никакъв смисъл от актуализацията на бюджета, както и страната ни да влезе в 2022 г. без основния финансов закон. Последната актуализация най-вероятно ни води към нова до края на годината. Всичко това е благодарение на „заслугите“ на Асен Василев. Когато казваме, че някой е професионалист, говори добре и е образован, трябва да погледнем какво прави. В крайна сметка българските публични финанси никога не са били в такъв риск, в какъвто ги постави Асен Василев. Тук дори не става въпрос за „още от същото“, а за „много повече от същото“. България е на път да загуби втора година оперативните програми от Европейския съюз и никой не говори за това. Рамката на ЕС е 2021-2027 г., а ние все още нямаме подписано споразумение с Европейската комисия. И не е вярно това, че се е работило много по Плана възстановяване и устойчивост. Просто имаше борба на лобита – да бъдат извадени едни проекти за сметка на други, в резултат на което страната ни пропусна възможността да получи пари по плана. Ако политическата криза продължи, по всичко изглежда, че ние отново ще изгубим още възможности. Междувременно ЕК коригира сумата за България, както и за всички останали страни, в зависимост от степента на трудностите, през които са преминали по време на пандемията. Сумата за страната ни вече е намалена. Всичко това дължим на „заслугите“ на г-н Василев. Отвъд очевидното – че страната ни трябва да има редовно правителство, нека да се вгледаме в приноса, който този човек има към страната.
- Имаше идея Никола Минчев или дори Драгомир Заков да бъдат кандидати за премиер. При подобна ситуация щеше ли да се промени ситуацията?
- Аз нямам илюзии в това отношение, защото тандемът „Петков-Василев“ работи по свой начин. Те по никакъв начин не биха допуснали и най-малката възможност да задържат властта. Повтаряхме много пъти, че е нужна конкретна, ангажирана със срокове управленска програма. Осемте приоритета, които Кирил Петков ни съобщи, бяха подбрани така, че само да успокоят потенциалните партньори на „Продължаваме промяната“. Абсолютно несериозно беше извеждането на първата цел Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. Още първият приоритет говори, че няма сериозно усилие да се търси парламентарно съгласие около програма с краткосрочен хоризонт. Не виждам аргументите на Кирил Петков за възможността да постигне някакъв резултат, ако не става дума за отявлената търговия за влияние, която всъщност е политическа корупция за намиране на „честни и достойни депутати, които да работят за България“. Това най-после трябва да се разбере. В парламентарната демокрация има правила – не се преговаря и не обаждаш по телефона като лобист, който иска да му мине законът. Преговаря се публично, а не сепаративно с народни представители, на които се обещават постове и пари. Ние имаме кристални примери за политическа корупция, които остават някъде встрани.
- Изненада ли ви обрата при Корнелия Нинова, която „анатемоса“ Кирил Петков, а след това отиде да преговаря за нов кабинет с Асен Василев, до когото седеше премиерът в оставка?
- При Корнелия Нинова има опит за оцеляване в политиката и тук няма нищо изненадващо. Ясно е, че БСП устойчиво губи подкрепа и доверието на електората си, но попадна във властта. В крайна сметка това е и аргументът на партийното ръководство, с който настоява да продължи да остане в управлението. Ако БСП загуби тази възможност, най-вероятно смяната на ръководството в „столетницата“ е въпрос на месеци. В конкретния случай Корнелия Нинова има един сериозен опонент в лицето на Крум Зарков, който определено е харесван в левицата и има ясна физиономия и позиции. За Нинова е въпрос на оцеляване в БСП, а и на самата партия, защото след нейното управление тя не загуби само подкрепа, а и много от разпознаваемите си фигури.
- Каква е ролята на Румен Радев и иска ли точно в този момент да вземе цялата власт?
- Румен Радев е една от основните причини за тежката политическа криза. Амбициите на президента да налага политиката в държавата не са престанали. Именно той реши, че неговите бивши служебни министри ще следват указанията му. Оказа се обаче, че това не е така, защото те имаха коренно различни намерения. Едновременно с това Румен Радев носи отговорност за неспособността си, както да овладее властовите си амбиции, така и да насърчи нещо работещо като управление. Ако се провали първият мандат, то третият ще има значение само от гледна точка на дизайна на това мнозинство, към което Радев се стреми в следващия парламент. Време е вече да се насочи внимание и към действията на президента и той да започне да носи отговорност за това, в което се превърна политическият пейзаж. Президентът прекалено дълго и агресивно се опитва да се меси в политическия живот и продължава да е извън рамките на собствените си компетенции по конституция. В нито един момент не трябва да бъде изпуснат от внимание, което означава и търсене на отговорност.
- Социолози предупреждават за „Възраждане“ и партията на Стефан Янев, които набират скорост, според проучванията. Как виждате следващия парламент, ще успеят ли проруските формации да вземат властта?
- Със сигурност следващите избори няма да дадат отговор на политическата криза, защото не зависи само от партиите, а и от доверието на гражданите. Имаме изключително тревожни тенденции от гледна точка на загуба на доверие към политическата система изобщо. Поне засега ми се струва малко вероятно „Възраждане“, „Български възход“ и БСП да формират мнозинство в следващото Народно събрание. Засега подобна комбинация е по-скоро като плашило, което се използва за аргументиране на целта да се създаде на всяка цена правителство в рамките на този парламент. По-важното е на предстоящите избори да имаме гражданско участие, което да е по-сериозно. Още от сега трябва да се работи по този въпрос, защото в противен случай ще се изправим пред много тежка ситуация с под 2 млн. избиратели, а това ще задълбочи кризата в институциите.
- Защо в последния момент, вече при гласувана премиерска оставка, Кирил Петков изгони 70 руски шпиони?
- Това е закъсняло действие, което беше направено прибързано, колкото и парадоксално да звучи. България трябваше да се позове на принципа на реципрочност в началото на войната в Украйна, като намали още тогава дипломатическото представителство на Руската федерация до границите на приемливото. Не го направихме, твърдейки, че става въпрос за „военна операция“, а не за война. Търсеха се „дипломатически решения“. След като е имало наблюдение, както е официалната версия на Кирил Петков, през март, април и май, можеха да бъдат отзовавани онези, за които се приема, че представляват риск за българската национална сигурност, а не по този начин, който оставя съмнения. По-големият проблем за страната ни е да реши как вижда оттук нататък отношенията ни с Руската федерация. Ние получихме много ясна подкрепа и от ЕС, и от НАТО и не трябва да правим крачка назад. В противен случай рискуваме националната сигурност на България. Чисто в политически план все още имаме много несвършена работа.
- Смяната на Елеонора Митрофанова или експулсирането ѝ от страната ни ще промени ли политиката, която Русия води към нас?
- Не смятам, защото тя не случайно е избрана за посланик и е изпратена в България. Изборът на дипломат сам по себе си е послание и показва отношението на Руската федерация към страната ни. Близки до Елеонора Митрофанова са свързани с отчетливата пропаганда на Москва. Тя не е просто дипломат. Някои бяха впечатлени от това, как се облича и демонстрира присъствието си. Цялата тази арогантност, която е недопустима за един дипломат, е ясно послание към България. Време е най-накрая държавата ни да разпознае собствения си интерес. В този контекст обаче имаме шанс да намалим зависимостта си от Русия и да преразгледаме отношението си към тази държава. Ние сме в неравнопоставено положение спрямо Кремъл и финансираме по същество Руската федерация чрез енергийните ресурси, а в същото време износът ни е минимален. Ако оставим настрани туризма и някои специфични сфери, свързани с енергетиката и отбраната, българо-руските връзки нямат сериозно отношение към икономическото развитие на страната ни. В началото на войната руските туроператори предупредиха гражданите да забравят дестинацията България, което беше изключително агресивен акт.