Трагедията с войводата се е разиграла след като сражението е прекратено, на здрачаване, при лоша видимост, теренът е пресечен, а това прави малко възможна версията за точен  и смъртоносен изстрел от далечно разстояние

Нито сме нация от герои, нито сме нация от предатели, проблемът е, че се боим от истината, когато е нелицеприятна и позоряща народа ни, казва пред Faktor.bg духовникът

Презвитер Стефан Стефанов служи в храм „Св. Николай Чудотворец” – Русе. Роден е през 1952 г. Завършил е богословие в София. Един от най-просветените и достойни български духовници. Депутат от СДС в 36-то и 37-то Народно събрание. Председател на Комисията по жалби и петиции в парламента.

Интервю на Стойко Стоянов

- Отец Стефан,  този месец се навършват 150 години от убийството на Христо Ботев – 20 май по стар стил, а истината за смъртта му броди като призрак в нашата история – убит от вражески куршум или от свои. Наскоро в предаване на Крум Савов името ви бе споменато като свързан с тази мистерия, как се оказахте част от нея?

- Става дума за една отдавнашна история, разказвана ми от Проватския епископ Антоний, който дълги години живя в Русе и служеше в храма „Свети Николай Чудотворец“, в който и аз служа през целия си живот. Историята е следната: Дядо Антоний разказваше, че е чувал лично от Доросторски и Червенски митрополит  Михаил, че Ботев е убит от свои. В случая става дума за последната предсмъртна изповед на Никола Обретенов, четник на Ботев, която той прави пред митрополит Михаил. В сетните си мигове Обретенов е изповядал своята вина за смъртта на войводата, изповядал е своя грях. Признал е дълго таената истина, защото не е искал да се яви пред Бог с този тежък грях. Знаем и вярваме, че изповяданият грях очиства душата. Обретенов е признал, че е физическият убиец на Ботев. Години по-късно митрополит Михаил разказва тази изповед на епископ Антоний, с когото са били близки. Включително дядо Михаил е споделял тези факти и пред журналисти и в началото на минали век в русенски вестници историята е описана. По късно епископ Антоний лично ми е разказвал за тази изповед на Никола Обретенов.

- Става дума за самопризнание по време на изповед, но тя не е ли тайнство, което не трябва да бъде разгласявано?

- Да, тук големият проблем е тайната на изповедта. Освен църковно тайнство, изповедната е и тайна. Това, което свещеникът чуе от изповядващия се трябва да го пази в дълбока тайна, която отнася в гроба със смъртта си, независимо за какво става дума. 

- Защо митрополит Михаил е решил, че може да наруши това тайнство?

- Обяснението на дядо Антоний беше: първо, че Обретенов вече не е между живите, но свидетелството му касае голям публичен и обществен интерес. Темата за смъртта на Ботев е от национална важност. Михаил е пристъпил тайнството на изповедта в името на истината. Приел е разбирането, че истината е по-важна от тайната. Всички вече са покойници – Обретенов, митрополит Михаил, епископ Антаноий… Но тук става дума за препредаване на този разказ от няколко човека. Не можем с абсолютна категоричност да твърдим, че наистина така са се случили нещата във фаталния ден и час. Въпреки, че лично съм чувал този разказ, но със 100% увереност не мога да налагам тази теза за събитията. В интерес на истината трябва да се каже, че тази версия съществува и далеч преди митрополит Михаил да проговори за изповедта на Обретенов. В средите на ботевите четници и съратници тя е разпространена, никъде не е доказана, но съществува през тези 15 десетилетия.

- Познавате делата и на двамата духовници, а с Антоний сте имали лично и дълъг житейски контакт - те биха ли си позволили да излъжат или да манипулират историята за едно такова важно събитие?

-  Не мога да допусна това нещо, че са злоупотребили с истината. За лъжа и дума не може да става. Това са достойни, почтени хора, високообразовани, просветени, духовни хора. Те са исторически личности, немислимо е да се допуска някаква манипулация по темата от тяхна страна. Но ние сме хора, които вечно се съмняват. Възможно е да има и някакво макар и леко отклоняване от истината, дори неволно, или спестяване, или преекспониране на дума или обстоятелство. Така истината може и да се деформира. Затова когато търсим истината за смъртта на Ботев трябва да правим съпоставки и с други източници и свидетелства.

- Боян Ботйов, който е правнук на брата на Ботев, който е и негов четник, отхвърля подозренията, че Обретенов е убил войводата, обяснявайки, че фаталният изстрел идва от далечно разстояние от черкезина Джамболет.

- Да, чувал съм и тази версия. За да се търси истината не без значение е евентуална балистична експертиза, от какво разстояние идва куршумът, от каква посока, къде се е намирал Ботев, кои са били край него. Това съвсем не са излишни подробности. Знае се че трагедията се е разиграла след като сражението е прекратено, на здрачаване, при лоша видимост, теренът е пресечен, а това прави малко възможна версията за точен  и смъртоносен изстрел от далечно разстояние. Войводата е бил прострелян в гърдите и тези обстоятелства отново навеждат на мисълта за стрелба отблизо, от обкръжението на Ботев. В този момент там са били Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитрото, Георги Апостолов и Перо Херцеговинеца. Братът на поета е бил с четата, на далечно разстояние от лобното място. Но може би Боян Ботйов не е поддържал версията, че Обретенов е прекият убиец, за да не петни четата и нейния подвиг, да не петни фамилията Обретенови, дали толкова много за свободата на България, но това пак са хипотези. Съмненията за съпричастност към смъртта на Ботев от най-близкото му обкръжение остава и пак напомням, че това съмнение винаги е присъствало.

- Каква е отговорността на историците, не остава ли усещането, че не сме нация от герои, а от предатели?

- Това е една тежка дилема, която прозира в цялата ни освобожденска история. Това се отнася и за Левски, и за Бенковски и много други революционери. Усещането за предателството е пронизало като червена нишка и Записките на Захари Стоянов. Не трябва да абсолютизираме нещата – нито сме само нация от герои, нито сме нация от предатели. Има го и едното и другото. Проблемът е, че се боим от истината,  когато е нелицеприятна и позоряща народа ни. Всъщност голямото предателство към Ботев и неговата саможертва започва още със стъпването на четата на родна земя, с навлизането й в Балкана, след първите неуспехи, след първите разочарования, сблъсквайки се със студенината и равнодушието на местното население, когато хората захлопват портите си пред четниците и се крият по къщите си, а срещу тях е хвърлена турска войска и търпят загуби и поражения. В еуфорията си и в ентусиазма да освобождават Отечеството си Ботев и четниците не са си представяли, че така ще бъдат посрещнати. На този фон се случва и трагедията с войводата. Това е духовното убийство на войводата, то е пронизало сърцето му още от първите стъпки на българска земя.

- А дядо Антоний, дали се е съмнявал в думите на митрополит Михаил?

- Задавал съм му този въпрос. Той самият беше изкушен от историята, просветен беше в тази област. Но винаги отговаряше, че приема, че Обретенов е убиецът на Ботев, защото го е чувал от Михаил, на който безрезервно вярва.

Но не трябва да подценяваме и друг факт, че няма друг източник за твърденията на митрополит Михаил – нито в дневник, бележник или като  разказ пред други лица. Единственият свидетел е Дядо Антоний.