Изгубят ли Вапцаров, комунистите губят и монопола за прилагане на измислената им марксическа теза за революционното начало на българската литература
Митът за автора на „Моторни песни” не е плод на гузното подсъзнание на комунистите, а на ненаситната им алчност за златния телец, казва пред Faktor.bg писателят, осветил първи терористичната му дейност
Марин Георгиев е автор на повече от 20 книги – поезия, проза, документалистика, литературна критика, преводи. Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: ,,Про Култура Хунгарика" (2001), ордена на президента на Унгария (2016), Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“(2018) и е първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“(2019). Негови стихове са превеждани в антологии на българската поезия в Русия, САЩ, Унгария и Македония. 2015 в изд. ,,Напкут“, Будапеща, излиза сборник с негова избрана поезия "Ни Бог, ни Дявол“, а 2019 в издателството на Съюза на унгарските писатели ,,Мадяр Напло - сборник избрана проза ,,Някой винаги гледа“, подбор, превод и следговор Дьордь Арато, предговор проф. Золтан Яноши. 2016 година получава почетния знак на Великотърновския университет ,,Св. Св. Кирил и Методий” за съществен принос в академичния му живот и издигането на авторитета му.
Интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Георгиев, на 7 декември, по време на честванията от рождението на Никола Вапцаров Румен Радев с нескрита жлъч акцентира в словото си, че поетът „надживя всички опити на посредствеността да ревизира неговото място в нашата литература”. Как тълкувате думите му, кои са посредствените ревизионисти, които визира държавният глава?
- Това са тези, които му е нашепнала Мая Вапцарова или подобни ней по мислене и манталитет. Неслучайно тъкмо президентът ѝ връчи наскоро орден „Стара планина”. Интересно за какво?! Нито е ярък режисьор на игрални или пък документални филми, нито е осъществен поет, има две стихосбирки, дебютната с предговор на Блага Димитрова, но и тя не ѝ помогна да се утвърди. Може би заради ,,откритията“ ѝ на поредните неизвестни стихове на Вапцаров щом се зададе кръгла годишнина, които се оказват поредната мистификация. Или пък защото е хлевоуста лаладжийка… (Е, как да не е, като винаги ѝ е било широко около врата).
А-а-а-а – сетих се. Трябва да е за скудоумната ѝ фраза:"Българската интелигенция е задължена на Вапцаров“. Може би защото не е загинала и той я е отменил… На фона на нейните ,,заслуги“ Петьо Блъсков направо е онеправдан, че не му дадоха орден, въпреки перфектно изпълняваните от него политически поръчки, като вестникар той създаде нов модел и стил на ежедневниците, все едно приеман или неприеман.
Радев явно е бил отличник по научен комунизъм щом нагазва на терена на литературата, в който е бос, употребява любимия марксически термин, синоним на враг – ревизионист. И той притури съчка за елея на алхимичното злато на прекомерната слава на Вапцарова и Вапцарови. А борбата на Мая е поетът да бъде честван за сметка на държавата, както преди и да се възстанови Международната награда за поезия Никола Вапцаров. Всезнайно е, че брат ѝ е успешен търговец на бронирани автомобили. Що не се бръкне и я направи частна?
Време е роднините да оставят работата по случая „Вапцаров” на изследователи, писатели, историци, така диктуват почтените правила на скръбта и доброто възпитание; намесата се нарича конфликт на интереси, зад които стои ползата. А тъкмо това повече от половин век те не прикриват: брат и сестра Никола и Мая Вапцарови, внук Никола Николов Вапцаров. Засега ползват, както и преди, държавния бонус: медии, тържества, почетни роти, слова на държавни глави…
А преразглеждането на място на поета Вапцаров в литературата тепърва предстои. Той е талантлив поет, поет пластик, но е идеологически преднамерен, твърде социален, за да бъде екзистенциален. За мен е и основоположник на социалистическия реализъм без да има социалистическа реалност.
- Злоупотреба с власт ли е присъствието на почетната гвардейска рота по искане на Радев пред паметника на Вапцаров, след като четири години подред отказва да окаже такава почит за жертвите на комунизма на 1 февруари?
- Не познавам закона, но при всички случаи тук се действа избирателно. Ако в България е имало фашизъм, защо само Вапцаров да е антифашист?
В случаят Радев показва, че или е зависим, или има лоши съветници, или и той самият е матрициран от комунизма. Той сам издаде четата на партийната си принадлежност и може би това слово, и този букет ще му изядат главата за втори мандат. Дори не се поучи от опита на Мая Манолова: тя тества обществото доколко е жив примерът на Никола Вапцаров като сложи начело на инициативния си комитет правнука му Никола Н. Вапцаров и се видя докъде я докара. Клишетата „поет-революционер”, „борец срещу фашизма”, „антифашист”, даже и паметникът на Шмиргела, пред който положи цветя президентът, са следствие от решение № 60 на Политбюро на ЦК на БКП, от 17 април 1952, достигнали непокътнати до нас на 7.12.2020 чрез действията и словото на Румен Радев. Това е стартът на канонизацията на Вапцаров по съветски образец, ала Маяковски. По тази схема са канонизирани много наши писатели, най-очевадните са Хайтов и Антон Дончев.
- Ревизионизъм и посредственост ли е да търсиш истината, да се противопоставяш на лъжата и митовете около живота на Вапцаров? Питам ви, защото бяхте първия, който още през 1993 година освети живота му с разследването „Третия разстрел”.
- Първият… Първите паднаха в кърви… И досега пускат фейка, че ми било платено, възложено. Не, беше предложено на вестник „Литературен форум” да публикува следственото дело. С това започва книгата ми. Ама другите от вестника като се разбягаха… Така за зло/добро си сложих таралежа. Не го вземайте за нескромност, но всички следващи книги – на Мария Радонова, на Йордан Каменов, на Катя Кузмова-Зографова и филмът на К. Бонев и Ив. Александрова, са за да замажат работата.
Защо да е ревизионизъм осъществяването на библейската повеля ,,и тайното ще стане явно“. Вече 30 години най-явно: скритите и явни комунисти не са се отказали от лъжите и демагогията. Изгубят ли Вапцаров – губят и монопола за прилагане на измислената им марксическа теза за революционното начало на българската литература и тезата на Живков от 1977, че гръбнакът на българската литература е политически.
- Дали Румен Радев е заблуден и непросветен човек от времето на соца, или играе опасна роля пред червения електорат?
- Вероятно всичко заедно, но допускам и външна зависимост, както и глупав съвет на някой хардлайнер от екипа му. Така, заедно с цветята Радев наля и вода в мелницата на Борисов. Лошото е, че десните и левите у нас в същността си са болшевики по манталитет и действия; едни и същи лица, с различни табели.
Начинът да се съживи интересът към спорните личности е периодическо подновяване на дебата за тях. Струва ми се, че имиджът на поета Вапцаров доста е спаднал заради делата на конспиратора Вапцаров. Реанимират го всяка година в деня на разстрела и рождението му, а благодарение на шумливата и несменяема повече от 10 години директорка на музея Вапцаров, на всички директори на НЛМ след 1990 г., не секват новоизмислените поводи като: годишнина от издаването на ,,Моторни песни“, преиздаване на ,,гениалните“ му стихове за деца. Така изкуствено се поддържа интересът към поета, особено със схизмата – преведен на 90 езика.
Ето какво ми пише носителя на Хердеровата награда, най-добрият преводач на ,,Фауст“ Димитър Статков: Бохум, 23.11.1995:,,Изпращам списанието „Остойропа“ с рецензията – както казах при разговора ни по телефона: бях приятно изненадан, когато получих броя. Бях очаквал рецензията (Б.м. – за ,,Тертия разстрел“) да излезе през декември или януари. Радвам се, че по този начин въпросът получава известност и тук. При всички мои разговори с познати, които би трябвало да „знаят“ (слависти или специалисти по източно-европейски въпроси), установявам все едно и също: че не са чули нищо, дори името на Вапцаров не им е известно...“
Не е важно преведен ли си, а вписал ли си се в тамошната литература, каква е оценката за теб.
Тази инерция на превеждане започва от посоченото по-горе Решение № 60 на Политбюро и продължава и днес. Тогава за преводи са похарчени над два милиона лева. През 1993 Валентин Пламенов, който бе директор на културния ни център в Делхи, ми сподели, че Министерството на културата е отпуснало 5000 долара за превеждане на Вапцаров. Сума за преводи е отпускана от същото министерство в периода 2001 – 2007 за превод на френски. Поне за тези знам.
- До колко осребрен е идеализмът на Вапцаров и неговата „Вера”, може ли да се отдели поетичният му талант от високо платената му дейност против собствената му държава?
- Може! Но донякъде. Обтекаемото е ,,и да, и не“. 1994, в средата на април, бях 12 дни във Финландия. Изнесох лекция в катедрата по славистика в университета в Хелзинки – темата Вапцаров според следственото дело. Допълвах биографията му с неизвестното, което бе повече от известното. Заключението-обобщение на оглавяващият катедрата бе: – Чак сега разбрах защо почти всяко стихотворение на Вапцаров е дидактично, плакатно и има агитационен финал.
В ,,История“, една от безспорните му поетически творби, той поставя една съществена дилема:
Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Историята въобще, а и неговата лична история, показват че правите са бащите. В дома на българската литература царува Бащата – сиреч наместникът на Бога. Вапцаров го е заменил с комунистическата химера. В нашата литература, пък и в световната, устойчивото е еволюционно-консервативното, а не революционно-лявото. У нас то е внедрено от СССР, но не е било водещо, а маргинално – и като изкуство, и като социална прослойка, било е, и е, инфантилно и незряло. Предпочитано и ценено е от незрелия литературен вкус и образованост. Водещо го направи марксическото литературознание след 1944. Живо е и досега и затова така яростно го бранят.
Във Вапцаров партията-държава е инвестирала милиони, за да го превърне в кумир; той е най-подходящият случай и като тема, и като поетика, и като лична съдба; чрез него бранят и измислената си ценностна система за революционното начало в българската литература, за да потискат медитативното, философско-метафизичното; въздигат в образец идейното, тенденциозното изкуство над художественото. Въвеждането на художественото като мярка за литература ще изключи над 80% от симулиращите литература и литературен живот.
Как да не бранят тогава Вапцаров?!
- Антифашист или терорист е Никола?
- Като съучастник в платена и въоръжена агентурна мрежа на чужда държава, имаща завоевателни цели спрямо нашата, и то във време на война: Да – терорист е!
В ,,Третият разстрел“ не го казах пряко, защото в 1992 г., обществото не бе подготвено да понесе такова директно определение, използвах по-мекото: ,,а някои казват дори терорист“. Но… такива са фактите. Комунистът винаги ще остане сляп за тях. (Върхът на комунистическото инакомислене е дисиденството).
Ето едно писмо, което винаги бе замитано под чергата, за да не би да бъдат засенчени комунистическите ,,герои“; да не бъдат допуснати представители на други слоеве да са с принос в ,,антифашистката борба“. То е от 7 октомври 1940 г. Група български писатели са отправили до министър-председателя и председателя на Народното Събрание молба да не се приема дискриминационният закон срещу евреите.
Подписали са го Т. Г. Влайков, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Константин Константинов, Христо Цанков Дерижан, Людмил Стоянов, Владимир Русалиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна, Ана Каменова, Д. Б. Митов, Трифон Кунев, Григор Чешмеджиев, Николай Лилиев, Илийчо Волен, Никола Джеров.
Ако в България е имало фашизъм, тези творци не са ли антифашисти?
Ами Никола Петков, Райко Алексиев, Цвети Иванов, Илия Бешков и колко още…
Къде са по това време антифашистите Вапцаров и подобните нему вапцаровци?
Отговорил е големият ни историк Николай Генчев:,, Когато през март 1941 г., България влезе в Тристранния пакт, т.е. стана съюзник на Хитлер, БКП не направи дори и един жест на съпротива, защото по това време Хитлер беше съюзник на Сталин и руските интереси налагаха да се мълчи.(.....) Но щом Хитлер нападна Съветския съюз, БКП още на другия ден побърза да призове към съпротива, за да докаже за пореден път, че нея България не я интересува, интересува я само съдбата на болшевиките, от които очаква власт и слава“ (Спомени, Гутенберг 2005, стр. 134–135)
Пак по това време в позив на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва ,,Искаме съюз със СССР“ и ,,Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия“, ,,Да живеят др. Сталин и др. Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа“. Обяснението на тези действия на комунистите е просто – по същото време все още действа пактът "Рибентроп–Молотов" от 1939 г. за ненападение между Германия и СССР.
Кога нашите комунисти стават антифашисти? Личи още в началото на показанията на Вапцаров: ,,Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде: в случай на война със Съветския съюз те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове, да подпалват вагони с цистерни, маслени резервоари и шлепове с горива муниции“.
Е, ако толкова е имало фашизъм в България - защо не са се борили срещу него и преди 22 юни 1941?
- От гледна точка на проблемите, с които България се сблъсква днес заради приемането на Северна Македония в ЕС, в каква светлина трябва да познаваме Вапцаров?
- Историческата истина не е на негова страна, но македонизмът, който проповядваше, днес вече е реалност. България се сети да отстоява интересите си, но след дъжд качулка. Сегашният акт обслужва предстоящите избори и не може да изкупи българското непостоянство от 1878 г., до наши дни. За разлика от гръцката и сръбска последователност, която, въпреки насилията, е възнаградена.
А ако външната политика е израз на вътрешната, то сегашната криза е следствие тъкмо на втората. Ако България беше привлекателна икономически и правово, македонците сами щяха да се избиват да са българи. Като станахме членове на ЕС дойдоха ли сами?
За мен решението е модерна и просперираща България. Което уви не можем да постигнем, поради морални и управленски увреди.
- Какъв е отговорът на тежкия въпрос: Кой уби Вапцаров?
- Другарите му. В ,,Третият разстрел“ съм го казал просто и ясно на няколко места. В едно световно военно стълкновение не може без жертви, важно е кои да бъдат и кои да оцелеят. Възславата на Вапцаров дори не е плод на гузното им подсъзнание, както мислех и писах 1992 , а на ненаситната им алчност за златния телец, иззет с лъжи и насилие от постигналите го с труд. Доказа го станалото след 1944 и след 1989 години. За телеца продават майка си и баща си.
Заради това по иде Вапцаров да е герой на СССР, а не на НРБ, още по-малко на Република България. Употребен за цели на СССР, вместо там да си го честват, теслимиха ни го, за да поемем масрафа.
- Подготвяте допълнено издание на „Третия разстрел”, какви са новите моменти, кога ще се появи на книжния пазар?
- Не смея да кажа. Ще се откажа да кажа.
Но ще припомня думи на Мая Вапцарова, публикувани в русофилския сайт на СБЖ: ,,Все пак никой няма да го разстреля за това...“ – има предвид мен за написаното – 29.02.2020. (Сякаш Вапцаров е разстрелян за ,,смелото“ си слово?!) Но аз не им вярвам на Вапцаровите, при пръв удобен случай знам какво правят – пуцат.
,,Нанесените рани, особено върху младите, няма да се излекуват с агитация, а изискват дълго, планомерно и спокойно въздействие на образованието, научните кръгове и културната среда“ – казва в една от речите си мъдрият Аденауер, осъществил денацификацията. У нас, като изключим скорошния опит за изправяне лъжите в учебниците по история, декомунизация не беше извършена и то умишлено.
Спомням си стих на поета Константин Павлов: „Пантеонът не е проветряван скоро…”
Допълвам го: Националният пантеон не беше проветрен. Вапцаров е единственият български поет, за когото чуждата земя – Испания – е своя (,,участ, съдба“), а своята – чужда –стихотворението ,,Земя“,. В ,,Земя“ дори е очертал географските граници на македонските претенции. Цензурата по негово време е разбирала от поезия толкова, колкото днешният ни президент и стихотворението не само е минало през нея, но и е включено в ,,Моторни песни“. Който познава максимите на големите ни възрожденци и политици по темата България – Русия, България – СССР и Вапцаровото ,,Съюз със СССР!“ ще види, че неговото място не е в този пантеон. В представителното си стихотворение ,,История“ той се заиграва с историята. Заиграването с нея обикновено свършва зле за заиграващите.
Вапцаров обича груби, наричани народни, думи; употребява ги неведнъж; една от тях е ,,мутра“: ,,на историята кървавата мутра“. В негов стил ще завърша: Историята понякога се изплюва на сурата ни: дори и националният предател става национален герой.