Петър Богойески: В Македония може да се въведе и българският език като служебен

Част от българското общество не показва почит към нашата жертва, че сме оцелели като македонци, а не сме станали сърби след цял век под сръбско робство

Петър Богойески

Петър Богойески

Терминът "обща история" изключва възможността за кражба на история, младите да я учат от автентичните исторически доказателства и автори

Македонският и българският са два клона на едно и също стебло, наследници на един и същи, общ "Св. Климентов език", казва пред Faktor.bg политикът реформатор

Петар Богойески е политически и граждански активист, "атлантист" от 25 години, чийто идеал е съществуването на македонска държава, в която царят свободата и пълната демокрация. Републиканец по убеждения, с либерално-консервативни възгледи. Изповядва за свои ценности македонската национална и православна християнска религиозна идентичност.

Член е на политическа партия ВМРО ДПМНЕ, от реформаторския и прозападен блок, основател и активист на редица неправителствени организации.

Председател е на политическата организация УЕФМ, основател на иновативната политическа платформа „Македонски Концепт“. От малцината функционерите на ВМРО ДПМНЕ, които подкрепят Българския договор, който Богойески нарича "Илинденски договор". В тежък конфликт е с Никола Груевски и Християн Мицкоски. Борец против сърбизацията на Македония. Наскоро подкрепи Церногорската православна църква.

В момента работи върху докторския си труд по икономически науки в Университета в Скопие, специализирал е и в London School of PR. Работи като държавен съветник в администрацията на Република Македония. Собственик е на частна фирма. 

Интервю на Анелия Димитрова 

- Господин Богойески, какво представлява "новият македонизъм", каква е истината за него? 

- Македонизмът e най-силното оръжие против сърбизацията на Македония, а България отказва да види това. Затова аз изтъквам, че истината не е приятна за България, която е заклещена в живковизма и упорито повтаря същите стари тези, същите стари грешки, както в случая с Рамковата позиция или с изявлението на БАН за македонския език.

От друга страна, добре е, че най-накрая имаме официална позиция на държавата България, без значение, че е подобна на онази от времето на болшевишкото българско управление. Нещата не са блестящи и в Македония. Но  - не съществува нов македонизъм. Лансирането на какъвто и да било нов македонизъм би бил катастрофа за Македония. Съществуват само изгубени политици, които обявяват нов разцвет на "македонизма", а не разбират какво означава това. Не разбират това, което промотират. Това са болшевиките на политическата сцена на Македония, които в момента са най-силно концентрирани в "съветския блок" на ВМРО-ДПМНЕ, воден от Християн Мицковски, Силяновска – Давкова, Геровски и Неделковски. Разбира се, под зоркото око на почитаемия господин Груевски. Но и СДСМ не е имунизирана срещу това и там има твърде много болшевики. На много важни позиции в партията и на държавни позиции, лансирани от управляващата коалиция. Както и в "албанския блок" на политическите партии. 

Процесът на демократизация на обществото неизбежно ще се случи. Независимо дали старите партии искат това или не. За съжаление, тези структури са в директна връзка със старите структури в България и с общи усилия се опитват да попречат на тази демократизация, без която не е възможна толкова желаната обективизация на историята. Струва ми се, че определени кръгове в България, се вживяват в ролята да ни унизят нас, македонците от Македония, с желанието да избият собствените си комплекси от СССР и Югославия. Крайно нечестно е комплексите на българската нация да се лекуват на гърба на македонската. Ние в Македония сме жертви, а не палачи на миналото. А част от българското общество не показва почит към тази наша жертва и това, че сме оцелели като македонци, а не сме станали сърби, цел век под сръбско робство, по-тежко от онова на Османската империя. При това, разбира се, не се вживявам в ролята на жертва и не търся съжаление от България. Само напомням, че точно заради това, този процес изгуби златни години, а можеше да започне реалното надмогване на проблема на македонизма много по-рано.

Искам още да напомня, че македонизмът се разбира различно в Макодония и в България.

- Какви са разликите!

- При нас македонизмът е доказателство за съществуването на македонския етнос, при вас е наопаки - доказателство за "не-съществуването" на македонски етнос. Оттук и големите неразбирателства по въпроса за македонизма. По същество крайъгълният камък на македонизма, така както го разбирате вие, е в България, а не в Сърбия. Трябва да поемете вината си за това и да не я прехвърляте върху нас, в Македония. Ние само носим последиците от старите грешки и ненужната арогантност на някои политици в България към нас, македонците. Същата тази арогантност, която са усещали македонските възрожденци и революционери в миналото, чувствам и аз днес. Това е главната причина за появата и съществуването на македонизма, повтарям, по начина, по който се възприема в България.

За съжаление, не съм убеден, че арогантността ще изчезне, а с това ще изчезне и необходимостта от засилването, или, не дай Боже, реализацията на някакъв нов македонизъм. Сега е необходима демократична политическа платформа, която ще лансира и възстанови насилствено прекъснатия исторически континуитет в развитието на модерната политическа македонска нация. Насилствено, чрез жесток терор върху демократичните сили в Македония, които произхождат от историческото ВМРО и чиято идея за създаването на Демократична и независима Македония под протектората на САЩ и Англия беше забранена. 

- Как, според Вас, може да бъде проведен, и какво представлява процесът на  обективизиране на историята, виждаме че съвместната историческа комисия се проваля?

- Процесът на изграждане на съвременна гражданска нация трябва да се развива паралелно с процеса на обективизация на историята. Не промяна, рязане и лепене на исторически факти под натиск! Историята е наша и задължително трябва да я изучаваме такава, каквато е била. Това ще бъде един вътрешен процес в македонското общество, вътрешна дискусия за обективизация, с цел възраждане, събуждане на нашето истинско културно и историческо наследство. Вярно е, че това е болезнен процес, но това е единственият начин да победим вътрешната криза на идентичността и чрез ново раждане да се превърнем в камък, който си тежи на мястото".

В този смисъл македонската нация е политическа общност от всички граждани на македонската държава, като всеки от тях поотделно, но и като част от своята етническа общност, ще участват и ще дават всестранен принос за нейното изграждане като компактен политически организъм.

Темата за обективизирането на историята в нашата държава като вътрешна тема е започната от голям брой интелектуалци, много преди подписването на Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Но моето усещане е, че след подписването на Договора, политици, които имат амбицията да са историци, и историци с политически амбиции превърнаха темата "обща история" в междудържавен спор.

Гражданите на България трябва да разберат, че никой от Македония не им краде историята, защото тази история на България е и наша, македонска.
Затова говорим за "обща история", а не за македонска или българска. Ако искате да говорим по този начин - за това кое е македонско и кое е българско, с това директно изпълняваме желаното от Белград. Оттам идва тезата, че няма защо ние в Македония да изучаваме нещо, за което България твърди, че е само българско!!! Това е най-опасната теза и ни води към нови конфликти. Напротив, историята на Македония е македонска, за нея животът си са положили хиляди българи, а историята на България е българска, но и в нея са положили животът си хиляди македонци. Това е като изпредена вълна - не можеш да я разделиш. Ако се опиташ, ще я скъсаш. Ще направиш резил. Ето това правят днес неумелите политици - в опита си да станат историци се орезиляват.

Но не всичко е толкова черно. Често чета и слушам гласа на разума, който идва от България. Десетки журналисти, интелектуалци, автори, професори като Дечев и Минчев, много граждански активисти, разбират това, което говоря, дават сигнали за разум и разбиране. В Македония също имаме такива прояви на разум и разбиране. Това е мостът, чрез който ще се свържат македонското и българското общество. Това няма да са политиците или "историческите комисии". Интелектуалците от двете страни на границата ще завършат делото, интелектуалците със силен личен интегритет.

Аз и "Македонски Концепт" (Македонска концепция) твърдо подкрепяме Договора за добросъседство и сътрудничество. Самият термин "обща история" изключва възможността за кражба на историята и тя не може да бъде подменяна, защото е такава, каквато се е случила, независимо от нас.
Признаването на НАШАТА история трябва да бъде основано на факти и исторически доказателства без политизиране. Ако бяхме започнали по-рано този процес, нямаше да ни се случи безумната антиквизация и с голяма вероятност, използвайки историческите факти за нашия народ, нямаше да бъдем доведени до ситуацията да променим името на държавата. Задачата на нас, политиците, е само да подкрепяме и подтикваме този демократичен процес, защото от него ще излезе истината, към която се стремим всички.

Може би е добре да мислим в посока премахване на македонско-българската комисия, защото не виждам възможност за нейното съществуване в условия, при които българските представители очакват абсолютно да бъде приета "тяхната истина", без да се вземат предвид каквито и да било аргументи от "македонската истина". Всичко това да бъде заменено от публикуването на исторически факти в двете държави в оригинален вид, с което ще се избегне опитът за налагане на "държавните историографии", а младите поколения нека учат историята от автентичните исторически доказателства. По този начин от образователната система ще излизат младежи с критично мислене, които няма да се поддават на "авторитети" и ще се стремят към намирането на историческата истина чрез свидетелства и оригинални документи, които автентично ще покажат времето, в което са творили нашите исторически личности, както и идеите, които са защитавали. Това може да бъде направено и от сегашната комисия, но трябва да бъде променен мандатът и в тази посока. 

Много пъти са настоявали български политици да "призная" като какъв се е определял Гоце Делчев, защото от това зависело нашето бъдещо сътрудничество. Имайки предвид, че твърдо стоя зад реализацията на Договора за добросъседство и сътрудничество, но съм и против политизацията на този въпрос, разбира се, че не отговарям на това настояване. Не защото нямам своя позиция по този въпрос, а защото не искам да наливам вода в мелницата на силите, които работят против Договора и са против членството на Македония в ЕС и НАТО. 

Така че "Македонски Концепт" има решение за "Гоце Делчев", както и за другите исторически въпроси. Гоце Делчев е просто Гоце Делчев, това, което той самият е казвал за себе си и е направил през своя живот. Затова предлагаме в образователната система на Македония да бъде въведена Биографията на Гоце Делчев от чирпанеца Пейо Яворов. Като имаме предвид, че Яворов е най-близкият съратник на Гоце Делчев, голям поддръжник на историческото ВМРО, а по-късно и боен другар на Тодор Александров - бащата на идеята за Независима Македония, и той заслужава да бъде предложен за общо честване. Допълнително като задължителни лекции трябва да бъдат въведени "Автобиографията" на Григор Пърличев, цялата поезия на Райко Жинзифов, братята Миладинови, спомените на основателите и дейците на ВМРО, "Берлинския договор" от родения в Ресен Симеон Радев, Карнегиевата анкетна комисия за причините за балканските войни, но и "Македонската борба" от Каравангелис - идеологът на антиквизацията и други. 

Ето това е нашето решение. По този начин предлагаме едно европейско и демократично решение за спора, чрез който ще започне нормална дискусия в обществото без политизиране. И най-вече ще възпрем историческите амбиции на някои политици, които ще трябва да насочат своята енергия към конкретното сътрудничество между двете държави във всички сфери.

Това, което със сигурност ще представлява интерес за българското общество е фактът, че "Македонски Концепт" е подкрепен и от голям брой македонски българи. Мнозина от тях познавам лично. Те се изключителни македонски патриоти, професионално реализирани хора и съм сигурен, че те ще дадат своя принос в реализирането на "Македонски Концепт", а и в обективизацията на историята.

В едно демократично общество, в което има политици от различен етнически произход на нашата политическа сцена, е неприемливо игнорирането и недопускането на македонските българи да се изявяват политически. Те са македонци, както всеки друг гражданин на Македония. Със същите граждански права и задължения. Всички сме деца на Македония. Постепенно, терминът "македонски" трябва да започне да се разбира като политически, държавен идентитет. В миналото не сме имали държава и не сме имали възможността да развиваме държавна идентичност. Днес имаме държава и имаме тази възможност. Мокедонец е гражданин на Република Македония, без оглед на неговия етнически или религиозен произход.

Това е главната причина, поради която "Македонски концепт" е иновативен и получава широка подкрепа от македонските граждани. Че сме на прав път доказва и критиката на един от малцинствените лидери на македонските сърби, господин Иван Стоилкович, който е в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ. Именно той призова своя коалиционен партньор  – съветския блок във ВМРО - ДПМНЕ на борба против ВМРО (Македонски Концепт) с песента "Спремте се, спремте, четници". 

Очевидно господин Стоилкович припознава историческото ВМРО в "Македонски Концепт". А на господин Мицкоски очевидно не му пречи да е под знамето на Йован Бабунски и Мицко Крстич в битката против ВМРО.

- На кого служи поредното възкресяване на спора има ли македонски език?

- Не е нужна особена ученост, за да се направи анализ на появата на историческите спорове между България и Македония, включително и на "езиковия спор". Те винаги се появяват преди да се вземат решения за влизането на Македония в НАТО, за започването на преговори с ЕС или преди избори. 
На всички ни е добре известен центърът, който упорито работи против разширяването на евроатлантическото влияние на Балканите, така че и него можем да го добавим към спомената коалиция на Сърбия със "защитниците на националните интереси". Не е изключена и пълна координация между тях за възкресяването на тези спорове, ако се вземе предвид, че от тях политическа полза имат единствено тези, които се борят за запазването на статуквото в Македония, в опит да попречат на демократизацията на страната.

Решението на тези спорове, включително и езиковият спор, е в запазването на Договора за добросъседство и сътрудничество, подписан на български и македонски език, съгласно конституциите на двете държави. Ние, политиците от Скопие и София, имайки предвид казаното по-горе и националните интереси на България и Македония, не трябва да използваме речника "или-или", а да прокарваме политика, с която ще осигурим на нашите граждани и "обща история", и членство в ЕС.

За "Македонски Концепт" не съществува дилемата за съществуването на съвременен македонски език. Аз говоря на него, използвам го и на него Ви давам това интервю. Македонският и българският са два клона на едно и също стебло. Наследници на един и същи, общ "Светиклиментов език". Голям грях правим и ние и Вие пред паметта на Св. Климент Охридски. Трябва да изтъкна обаче едно нещо - македонските възрожденци не носят вина за решението на държавните органи на България да провъзгласят официалния литературен български език, цялостно базиран върху източната езикова норма, при цялостно и арогантно игнориране на западната норма. Това е същата арогантност, за която Ви говорих преди. Тази арогантност на тогавашните политици се плаща скъпо и до днес. Незастъпената западна езикова норма от "климентовия език" по-късно в историята става основа за създаването на македонския литературен език. Това е истината. Без значение колко силна "сърбизация" на езика сме понесли, днес македонският език е реалност.

Длъжен съм да припомня, че в комунистическа Югославия имаше по-малко сърбизация на македонското общество и език, от това, което се случва днес.
Сега имаме страшна промяна и замърсяване на този терен.  В Скопие, по-скоро не се употребява литературен македонски, а някакъв местен диалект със стотици сърбизми. Но това е действителността. Ще работим, за да го променим и да запазим оригиналността на македонската езикова норма.

Помислете обаче за редицата "учени" от България, които до такава степен проявяват нетърпимост и арогантност към нас, че публично твърдят, че македонският език е вулгарна, недодялана, необлагородена форма на благозвучния български език. Няма по-голям шовинизъм и демонстрация на омраза към нас, македонците, от това. Така в миналото говореха гърците за техния "мелозвучен", мелодичен гръцки и недодялания и вулгарен български език. 
Ако тогава сте се чувствали добре, тогава продължавайте днес със същото гръцко отношение към нас.

Ние от "Македонски Концепт" предлагаме ново решение за езиците в Македония. Наместо несполучливия Закон на Груевски и Заев, оспорен и от Венецианската комисия, ние предлагаме официални езици да бъдат езиците, които всички граждани припознават като майчин, плюс английски език.
По този начин, доколкото македонските българи декларират, че е необходимо, в Македония може да се въведе като служебен език и българския.
В образователната система задължително ще се изучават македонски, английски и един от останалите служебни езици по избор. Така албанците ще изучават майчиния си език без проблеми. Също и българин от Македония ще може да изучава майчиния си език. Македонците ще изучаваме македонски, английски и един от езиците на нашите съграждани, пак по избор.
Ние смятаме, че ако един гражданин се обърне към държавата на български е редно да получи отговор на български, плюс македонски, заради по-нататъшната административна употреба на отговора. Това се отнася за всички езици. Няма да има спор за официалния език на част от територията на Македония или в цялата държава.

- Натискът, който е оказван и продължава да се оказва в политиката, историята, общественото съзнание в Македония - как това рефлектира върху самосъзнанието, адекватността на разбирането за нация и нейната ценност? 

- Всеки натиск поражда обратен ефект. Вижте примера с гръцкия натиск за смяна на името Македония. Ние никога, ама наистина никога няма да приемем "Северна" за естествена добавка към името на Македония. Не защото не сме северна. Вярно е, че ние сме северната част от територията на Македония. А поради факта, че тази промяна беше направена под заплаха, под натиск, това никога няма да стане приятна и естествена формула за народа. Не вярвам България да иска същото, не вярвам, че България иска да копира Гърция по македонския въпрос.

Ние виждаме бъдещето на нашата страна и нация през призмата на македонската кауза, която идва от идеята на Организацията. В момента в Македония няма такава политическа сила. И лъжливата десница ВМРО ДПМНЕ, и лъжливата левица СДСМ, се опират на старите съветски теории за македонската държава и нация, с което нанасят огромна вреда на държавността на Македония. Каузата на ВМРО е решение за всички въпроси, свързани с Македония - и във вътрешен, и във външен план. Етноцентричната концепция предизвика етнизирането на нашето общество, което беше плодородна почва за инструментализация от външни центрове с цел да попречат на членството ни в НАТО и ЕС, а по този начин да провеждат чужди държавни интереси.

Тръгвайки от тази насъщна потребност - дълбока демократизация и осъществяването на европейското бъдеще на нашата страна, ние представяме "МАКЕДОНСКИ КОНЦЕПТ" (Македонска концепция). Ние тръгваме от идеала на революцията -  "Македония на македонците". Под македонци разбираме всички граждани на македонската Република, които искрено и недвусмислено подкрепят нейната държавност. Всички ние сме част от съвременната държавнотворна македонска нация. Първата жертва от всички нас трябва да бъде етнонационалният патриотизъм, който заменяме с държавен патриотизъм.
Така оставяме в миналото съветската концепция за народи и народности, вулгаризирана в македонската Конституция като "един народ и части от други народи". Това е дезинтеграционен фактор за македонското общество, който генерира вътрешни конфликти, признат е за антидържавен, а според нашата основна ценност – държавност, се отхвърля и заменя с държавен патриотизъм в гражданската държава на съвременната гражданска нация. 
По този начин максимата "Македония на македонците" постига своята същност. Ние сме оригинални и единствени в това отношение. Ако елитите в България не го признават, ще трябва да чакат следващите десетилетия на маргиналите на македонското общество.

- Надмогнато ли е в македонското общество и политика сътресението от смяната на името на държавата? Как това ще рефлектира във вътрешно-политически план в близкото бъдеще? 

- Промяната на името на държавата е отворена рана, която никога няма да оздравее. Винаги ще стои отворена и ще бъде причина за вътрешни раздори в обществото. Още по-голям проблем е това, че хората, които размениха името Македония срещу свободата си, днес играят ролята на патриоти и защитници на името.

Допълнителен проблем е, че политически манипулатори, предимно от върхушката на ВМРО ДПМНЕ манипулират истината и твърдят, че процесът за името е обратим и те ще върнат името Македония. Пред чуждите дипломати обаче говорят друго - че за тях "Северна Македония" е окончателно решение и по този начин допълнително сипват масло в огъня.

Днес темата за името е на втори план заради големите корупционни скандали, особено скандалът със Специализираната прокуратура. Но винаги и завинаги "Северна Македония" ще бъде предмет на политически злоупотреби и политически кампании. Най-големият дял от опозицонните гласоподаватели се мобилизират около този проблем и това е главният източник на гласове за корумпираната и нереформирана опозиция.

За нас от "Македонски Концепт" решението "Северна Македония" е прието под натиск и изнудване. Класическо изнудване. Но това е реалност, без която днес не можем да мислим за евроатлантическата интеграция на страната. Приоритети са НАТО и ЕС, а въпросът за името на държавата трябва да се върже встрани от политическите кампании и злоупотреба от определени криминални кръгове в политиката.

- Каква е идеологическата база и политическата цел на "Македонски концепт"?

- Не става дума за политическа партия, а за политическа платформа, за кауза, която има амбицията да обедини всички елементи от македонското гражданство, което не прави компромис с македонската държавност на никаква цена. Тя е свята за нас. Колкото ни е грижа за традицията и културното наследство на Македония, толкова сме и либерални и  отворени за световните тенденции в икономическото и технологично развитие. Имаме амбицията да бъдем "македонското начертание".

Постигнатата независимост от Сърбия през последните десетилетия не постигна необходимите размери. Ние не сме напълно независими, все още сме под цялостно робство в културен и интелектуален план от съседна Сърбия. Тук има много какво да се направи. Искаме да развием македонската традиция и култура, да изградим македонски интелектуални кръгове, които ще дишат в духа на макенодското "начертание". Които ще бъдат имунизирани срещу робствата от миналото. Които ще работят само и само за македонските национални интереси. Които ще разберат, че бъдещето на македонската Република не е тясно свързано с държавните интереси на Сърбия, напротив, ние си имаме наши, македонски държавни интереси. 

Македония на македонците в обединена Европа, е нашата максима.  Мисля, че с това е казано всичко.

- Какви са стратегическите заплахи пред Македония - вътрешни и външни? Виждат ли се те отвън - от София, от Брюксел, от Вашингтон? И какви са интересите на Москва, кои са проводниците им в Македония?

- Интеграцията на Македония в НАТО силно разтревожи Белград и Москва. И това е съвсем разбираемо. Но те трябва да разберат, че това е наша автономно македонско решение да бъдем в съюз с НАТО. Това не е натиск от НАТО върху нас, а наше желание и решение. За жалост това не се цени и перманентно се действа за провокирането на вътрешни кризи в Македония, с цел да и се попречи или поне да се отложи нашата интеграция.  

Но това влияние не минава през "сръбската връзка" в Македония, а през българската. За Москва е много важно да запази силното сръбско влияние в Македония, и да излага България на постоянни конфликти с нас, като по този начин намалява българското влияние. Точно оттук идват проблеми с Гоце Делчев, македонския език и много други случаи. Това е поръчано, а България само го изпълнява. Така България работи против България. Против българските интереси на Балканите, Европа, но и в Македония. 

Ние в Македония много почитаме България, но не харесваме болшевизма, който прониква от вас. Ние нямаме проруско традиционно възпитание. Сега сме свидетели за засилването на Русия в условията на "натовизация" на страната. Малко е иронично, но е така. Имам впечатление, че България е много повече русофилска, отколкото Македония сърбофилска. Западните съюзници не се особено заинтересовани от процеса на сближаване между нашите общества, дори само защото този процес се смята за опасност от допълнително разширяване на "руското влияние" в Македония. България трябва да разчисти болшевизма в своите редове, за да може да бъде припозната като фактор на демократизация на Балканите, а не фактор за болшевизация. 

Тъкмо в това е същината на нашето послание, когато говорим за деидеологизация на македонското общество. Политическата нация не може да бъде изградена в условията на толкова висока степен на идеологизация от миналото. Деидеологизацията на отношенията между България и Македония е условие, без което не може да се продължи.

Това, което предлагаме в стратегически план и е най-важното за запазване на македонската държавност е безкомпромисна интеграция в НАТО и ЕС в глобален план и "Балкански компромис" в локален план за Балканите. Това е балансираното влияние в Македония на коридорите 8 и 10. В момента ние сме под "робството" на коридор 10. Някои структури в България работят нещата да си останат така. 

Защо е така? Оставям вие в България да прецените. Ние в Македония имаме жизнена необходимост да работим за този компромис. Срещаме огромен отпор, тук Сърбия е абсолютен господар при вземането на решенията, което се видя и от позицията на Еманюел Макрон. В тази насока е и промотирането на така наречения "малък Шенген". Това е проект за връщането на силата на Белград върху "неспорните сръбски територии", съгласно Гарашининовото "Начертание": Македония, Албания, Черна гора и Босна. 

Като противотежест и в посока на нашата политика за Балкански компромис ние предлагаме Централно-балканската инициатива, за регионална интеграция на Македония с ЕС. Чрез границите с България и Гърция ние сме съседи с ЕС, там е нашият интерес за интеграция. НАТО е допълнителна причина за нашата цялостна координация с България, Гърция, Албания. 

Ние ви призоваваме да представите в медиите нашата инициатива в България и в Гърция, където ние македонците сме ограничени, за да се противопоставим на връщането на миналото на Балканите, и да вървим напред в 21 век. Ние не сме сърбофоби, искаме и Сърбия да бъде част от нормалните Балкани, но повече искаме македонската независимост.

- Как се вписва тук ролята на българския Евроатлантически център за сигурност?

- Мисля, че създаването му е добра новина, защото той, заедно с Атлантическия съвет на България ще работи в посоката, за която Ви говорих - за деболшевизацията на България, което е най-важното за развитието на македонско-българските отношения.

ЕАЦС привлече нашето внимание в Македония с техния анализ за "рамковата позиция" на Република България по македонския въпрос.  Изключително качествен анализ и същност за решаването на спора между нашите две държави. Запознах се с господин Цветанов и той показа силна подготвеност да действа в насока за нормализирането на македонско-българските отношения. Само по този начин нашите западни съюзници ще подкрепят процеса на сближаване на нашите две общества. По стария начин, това ще бъде припознато като опит за болшевизация на Македония и няма да успее. 
Македонски Концепт стои рамо до рамо със западните съюзници по този въпрос.

Накрая искам да честитя настъпилите Коледни и Новогодишни празниците на всички българи, да ви пожелая да сте живи и здрави, а следващата година да е много успешна в личен и национален план.