• Евгений Дикий e ветеран от руско-украинската война, публицист.
• Участва в руско-чеченската война през 1995 г. като доброволец и ръководител на хуманитарна мисия.
•  През 2014 г. е заместник-командир на взвод в 24-ти батальон на териториалната отбрана „Айдар“. Демобилизиран през лятото на 2014 г. поради бойна травма.
• От февруари 2018 г. ръководи Националния антарктически научен център и украинската научна станция „Академик Вернадски“ в Антарктида.

УНИАН разговаря с бившия военен Евгений Дикий, който разказа за трите възможни пътя за развитие на ситуацията в Украйна и очерта „спасителния“, според него, вариант, който предвижда мащабни вътрешни реформи и смяна на стратегията, способна да обърне хода на конфликта.

– В интернет се разпространява видео, в което подчертавате необходимостта от бързо прекратяване на войната и подписване на споразумение. Вашето основно послание е, че трябва колкото се може по-бързо да приключим тази война?

– Не. Посланието изобщо не беше това. Проблемът е, че когато кажеш определено твърдение и после видиш как от него изваждат част, която придобива съвсем противоположно значение от това, което си казал, не можеш да влияеш на това. Всъщност моето послание беше много просто: пред нас сега има избор между три възможни варианта. От които два са, според мен, абсолютно неприемливи, и само третият е спасителен.

Първият неприемлив вариант е да подпишем капитулация, която ни се предлага. Това, което някак си наричат мирен план, е всъщност ултиматум за капитулация. И дори ако там останат не 28 точки, а 24 или 19, същността на документа няма да се промени. Освен това това е ултиматум, който вече фактически описва всички условия, при които Русия много скоро ще наруши дори този временен, много позорен за нас мир и просто ще ни „довърши“.

В тези точки вече е предвидено как трябва да се разоръжим, как да се подготвим за следващата агресия така, че да не можем да се съпротивляваме, и дори са посочени основанията, по които Русия ще наруши споразумението (точка, която казва, че дори една ракета от територията на Украйна е повод за продължаване на войната – бел. ред.). Това е план, който ще ни даде пауза от няколко месеца, преди да ни довършат окончателно и без никакъв шанс.

Вторият вариант е гордо да не подпишем капитулацията, но същевременно да не променяме нищо у себе си и да продължим да воюваме така, както сега. И това е вторият неприемлив вариант, защото при него до пролетта тези 28 точки ще ни се струват сравнително меки условия. Именно това беше извадено от контекста. И както виждате, аз смятам и двата варианта за неприемливи – и да подпишем, и да не подпишем, но без промяна.

Спасителен за нас, според мен, е само третият вариант. Тоест да не се подписва и след това да се направят поне три неща:

Първо – да започнем най-сетне пълна, обмислена, мащабна мобилизация, сравнима по обем с тази от 2022 г. Второ – да мобилизираме финансите, да спрем да строим мостчета, цветни алеи, да копаем зелени линии на метрото и всички тези пари да вложим единствено в нашата отбранителна индустрия, именно в нашата, за да не зависим от капризите на сложните ни съюзници. И трето – да сменим ръководството на армията или стила на управление на армията. Тогава бихме могли до пролетта да обърнем хода на войната в наша полза. И да постигнем не просто някакъв мир, а да можем да победим. В перспектива от една-две години.

– По втория неприемлив вариант, който също споменахте, продължаването на войната в настоящия формат е път в нищото. Какво според вас трябва да се промени? Какво точно ни липсва сега?

– Казах бих, че първо ни липсват хора – това е 80–90% от проблема. Армията ни просто физически се изчерпва: не попълваме дори сегашните загуби – убити, ранени и военнослужещи на резерв. Армията фактически гласува с краката си против това, което се случва, и без решение за това не можем да говорим за нищо.

Също се надявам, че когато президентът даде команда за изготвяне на нов план за отбрана, говорим за едно и също. Стратегията „просто да устоим“ не е работеща схема. Това работи само за кратък период. В дълга война на изтощение стратегията „да устоим“ – за какво, устоим до кога?

Трябва да имаме стратегия, която да доведе Русия до състояние, при което тя ще бъде принудена да води мирни преговори – това е минималното изискване. Идеално би трябвало да имаме стратегия как да унищожим Русия.

Не изключвам, че в крайна сметка може да се стигне до компромисен мир. Но той се появява не просто така. Когато и двете страни се опитват да победят и унищожат другата, понякога възниква компромисен мир, когато разбират, че повече не могат да постигнат и че иначе ще е по-лошо.

А когато едната страна иска пълна победа и да ни унищожи, а другата иска просто да спре на постигнатото, това не спира врага, а го стимулира да напредва колкото може, защото нищо не губи – такъв компромисен мир не се постига.

–  Ако ни липсват хора, но същевременно имаме висок процент на военни на резерв и „гласуване с краката“, как според вас може да се реши това?

– Двете ключови неща са: първо – да се въведе максимален срок на служба. Не само за новите, но и за тези, които служат от 2022 г. Хората трябва да знаят, че ще служат определено време и ще се върнат, а някой ще ги замени.

Второ – наказателна отговорност за укриване от военен отчет, не административна глоба. Ясният избор: или пет години на фронта и се връщаш герой, или в затвора – такъв избор е много по-ефективен.

Например по въпроса с връщането на резервистите – амнистията беше направена малко криво. Аз я подкрепях, но трябва да е ограничена, а не да влизаш в резерв и да се разхождаш две години, после да се връщаш. Трябва да има срок, в който човек трябва да се върне, или наказателна отговорност.

Другият аспект за намаляване на броя на резервистите е да се даде възможност за прехвърляне. В момента е почти невъзможно, абсурдно е. Такъв механизъм би намалил резервистите и би създал естествен подбор: ефективните части растат, неефективните се разформироват.

– Какви промени в стратегията на украинската страна биха променили хода на войната?

– На кратък срок – да се заемат с поръчки всички капацитети на нашите отбранителни предприятия. Те не са натоварени заради липса на средства.

– Има ли реална надежда за приемлив мирен план за Украйна?

– Русия ще се съгласи само на решение, което означава пълна капитулация – с гаранции, че ще може да ни довърши. Всичко, което е малко по-добро от това унизително предаване, Кремъл няма да подпише. За нас няма смисъл да приемаме такава капитулация.

– Дори и при някакъв натиск от САЩ?

– Виждате как реално се държат САЩ. Президентът Доналд Тръмп е де факто съюзник на Путин. Това е кривата реалност, но трябва да я признаем и да градим стратегията си спрямо нея, а не спрямо фантазии. Най-голямата ядрена сила и икономика в света се ръководят от психически нестабилен човек.

Затова след разговора им САЩ отказаха да предоставят „Томахоук“ на Украйна?

– Разбира се, не предоставиха. Едно обаждане и много месеци работа се анулират.

– Какво мислите за мирния план на Европа? Жизнеспособен ли е?

– Планът, който подготвя Европа, Москва никога няма да подпише. Дори и да го направи, разликата е малка: 28 точки – „план за позорна капитулация“, 24 точки – „план за уважителна капитулация“, но пак капитулация.

Най-важното е да проведем вътрешни реформи веднага, преди Нова година. Тогава напролет ще видим резултата. Ако не ги направим сега, ще видим друг резултат – отрицателен.

С реформите можем да обърнем хода на войната в наша полза, а колко време ще отнеме, докато Русия осъзнае това и поиска реални преговори, ще покаже животът. Може да се постигне за година-две, но само ако сега се преструктурираме.

Русия не е станала непобедима. Нашите проблеми не означават, че тяхното положение е розово. Армията им се движи бавно, защото са ограничени в капацитета си, и това граница може да бъде изместена.

Въпреки липсата на цялостна стратегия, дълбоките удари, особено по нефтената инфраструктура, са успешни. Тяхната икономика се крепи на „свещената въглеводородица“. Трябва да я отнемем. Унищожаването на армията им и подкопаването на икономиката чрез нефтогазовия комплекс може да ни даде съвсем друга позиция за преговори.