Коронавирусът ще размести пластовете между държавата и гражданите, на прага сме на раждането на нови идеологии, казва пред Faktor.bg политологът
Проф. Татяна Дронзина е преподавател в катедра „Политически науки” в Софийския университет, лектор в редица университети от Европа и Централна Азия. Водещи теми в изследванията й са тероризмът, конфликтите и хибридните войни.
Интервю на Анелия Димитрова
- Проф. Дронзина, много анализатори приемат, че след пандемията ще започне кардинално разместване в баланса на силите и на световния ред, такъв, какъвто го познаваме. Хибридните войни ли ще бъдат решаващи в тези битки за надмощие?
- Не мисля така. Войните се печелят от тези, които имат пари и адекватни концепции. Хибридните не правят изключение. Те са средство, зад което трябва да стои определен потенциал. В същото време, не може да не се признае, че опитът също е част от потенциала. В това отношение Русия е с много дължини напред. Концепцията за хибридните войни принадлежи на руския царски офицер и яростен антикомунист Евгени Меснер, който по чудо се спасява от болшевишката революция и завършва живота си в Аржентина. По-нататък я развиват двама висши съветски офицери при сталинския режим, единият от които е разстрелян в Лубянка, а другият има малко повече късмет – оживява след лагерите. В по-ново време концепцията беше оформена от военно-граждански изследователи от Руската Федерация, в това число и Александър Дугин, много преди западните журналисти да я кръстят Доктрината „Герасимов” по името на началника на руски генерален щаб или преди на американците да им хрумне, че може да има такова нещо. Дезинформация, подкупи, психологически операции и специални операции, икономически натиск и заплахи, политически войни (за които говори още Джордж Кенан в така наречената „дълга телеграма“ през 1946 година), кибер атаки, използването на паравоенни образования – няма нещо, което Русия да не практикува от 1917 година до сега и то със забележителен успех.
Колкото до кардиналното разместване в баланса на силите, може и да се случи, само че още не знаем как точно ще изглежда, по простата причина, че пандемията не е завършила и е възможно да поднесе изненади, за които малцина са предполагали.
- Кой е най-вероятният сценарий?
- Най-често спряганият за момента сценарий е тоя за превръщането на Китай в неоспорим глобален хегемон. Професор от Лондонското училище за икономика заяви (между другото, като се съди по името и, тя е от китайски произход), че това е „шанса на века“ за огромната държава да възстанови международния си имидж и да изгради доверие към себе си сред международната общност. Това обаче едва ли ще се случи. Китай наистина се опита да използва дипломацията на маските, но тя не се оказа нито достатъчно резултатна, нито достатъчно дълго практикувана, за да промени позицията му в системата на международните отношения. Освен това, се сблъска с обвинения, които съвсем не са безпочвени и се отнасят главно до начина по който там се управляваше кризата с коронавируса: късно споделяне на информация, преследване на лица, които я нарушават; съществуването на пазари за диви животни са само част от тях. Коронавирусът извади наяве гигантска система на контрол, установена от управляващата Китайска комунистическа партия, която надминава и най-смелите ни фантазии. Нарастването на китайското икономическо могъщество е факт. И въпреки всичко, светът едва ли би приел лидерството на една комунистическа държава, която следи гражданите си като в „1984“, не се ползва с доверие на международната арена и продължава да бъде в много отношения „черна кутия“, в която нещо става, но не знаем точно какво.
Колкото до Русия, коронавирусът хем помага, хем вреди на Путин. Покрай пандемията пожизнените му претенции някак си минаха между капките, но от друга страна, не можаха да бъдат узаконени. Да видим до кога точно късметът му ще работи, защото Русия няма нито ресурсите, нито технологичния прогрес на Китай, за да овладее тази здравна криза. А и всички сме смъртни. Най-вероятно сведенията за развитието на болестта там са силно занижени, а превърне ли се Русия в най-голямото огнище на зараза, горко му на руския президент. И на света също. Коронавирусът сякаш заличи предишните дори и лоши дела в политиката и наложи дневен ред, който се изчерпва със самия него, така че на Кремъл няма да е толкова лесно да използва активите си от Крим, борбата срещу тероризма и т.н., за да изплува над водата, ако течението го повлече. Въпреки това режимът на Путин ще продължи да води хибридна война, която е най-напред война против собствения му народ, с цел да го убеди че по-добър „батюшка“ от него няма. Ще продължи да купува продажни европейски лидери от вида на Шрьодер (в миналото) и наивни „умници“ от вида на Макрон и Джузепе Конте (в настоящето), ако такива излизат на пазара. Ще продължи да се заиграва с политици като Ангела Меркел, които непрекъснато ни доказват, че ЕС няма обща външна политика и политика за сигурност. И, разбира се, ще продължи да използва петата си колона в страни като Унгария (в лицето на Орбан) и България (в лицето на редица парламентарно представени политически сили и плеяда медии).
- Пред какви предизвикателства е и изправен западният свят в тази ситуация?
- Западния свят, той е изправен пред две основни предизвикателства: това, че ЕС се занимава единствено със себе си, без да поема отговорността за собствената си защита, и вероятността Тръпм да бъде преизбран. Разцеплението между САЩ и ЕС създава отлични позиции за Русия и Китай в тяхната хибридна война срещу европейското и евроатлантическото единство.
- Ще се разместват ли някакви други пластове?
- Да – между държавата и гражданите. Корона вирусът ни постави в интересната ситуация хем да се доверяваме на държавата, защото единствено тя може да въведе общозадължителни мерки, които да защитят живота и здравето ни, хем да не и се доверяваме, защото лесно може да осъществи тотален контрол над нас не само по време на, но и след пандемията. Както показа опитът на Израел, изкушението да направи това е почти неустоимо. След като се уверихме, че притокът на повече капитали в една недемократична страна не означава с необходимост повече демокрация, остава да се уверим дали повече научен и технологичен прогрес ни превръща в роботи или в свободни хора. Струва ми се, че класическите политически идеологии нямат отговор на този въпрос, просто защото той надхвърля емпиричния им опит. Може би се намираме на прага на раждането на нови идеологии, базирани на нови политически парадигми и модели на разпределение на власт. А може би греша.
- В кои географски райони и в кои сфери на международните отношения смятате, че ще се появят нови "фронтови" линии?
- Смятам, че бъдещето на света след вируса ще се определя от отношенията между САЩ и Китай и САЩ и ЕС. Не бих се наела да прогнозирам, защото не знаем на кого за какво ще му стигнат силите в живота „после“.
Най-големите ми притеснения са насочени към възможните вътрешни разделителни линии в ЕС. Принудени сме да признаем, че десетилетията хибридна война, която Русия води срещу европейското единство, е дала резултат, безпогрешно уцелвайки кой „поддава“: Джузепе Конте, оглавяващ ляво ориентирано правителство в Италия, охотно приел полупропагандния-полуразузнавателния руски десант (не че крайно десните не са „подхранвани“ от Русия - Матео Салвини е разследван за това, че негов приближен е искал руски пари в помощ на партията „Лига“ – случаят нашумя особено след като американският сайт публикува аудиозапис от срещата); Орбан, който погази маса принципи на либералната демокрация; президентът на Чехия, който е откровен фен на Русия и Китай. Ако европейците не изживеят илюзиите си, че европейското единство е възможно без лоялни на европейската идея правителства, ЕС е осъден.
Как ще се развият отношенията между ЕС и САЩ зависи най-вече от следващия американски президент. Ако неговото име е Доналд Тръмп, нямаме основания за оптимизъм.
Един интересен казус е какво ще стане с връзките между Китай и Русия, ако Русия бъде поразена силно от короновируса. Най-вероятно техният брак по сметка ще продължи, но Китай едва ли ще бъде толкова лоялен на Русия колкото обратното, особено ако Русия се окаже изтощена от пандемията. Голямата илюзия на Путин е, че може да се справи сам с огромния си съсед. Всъщност не може – за това го предупреди още на времето Юлия Тимошенко. Пък и за какво му е на Китай една изтощена от болестта страна, чиято територия и без друго е наводнена от китайци, превърнали юана в официална валута на чужда територия?
- Променя ли се "арсеналът" на хибридните атаки и заплахи в периода на пандемията?
- Адаптира се към него. Руският и китайският хит в момента са как появата на коронавируса е биологична война на САЩ срещу двете комунистически държави. По този повод руската преса буквално „засипва“ читателите с фейк нюз. От нея научаваме, че САЩ разработват страшно биологично оръжие, което може би вече се прилага в Русия, наречено етническо биологично или биогенетично, целящо да порази хора с определени генотипове – разбира се, руснаци и китайци. Това доказвали някои документи – ама какви, кога, кои точно – няма нужна от тези досадни подробности. Наративът за биологичната война и корона вирусът като нейна репетиция се повтаря широко от публични личности като Жириновски и професионалисти като президента на Националната медицинска палата Леонид Рошал. След като Николас Мадуро изостави някогашните си руски другарчета, руските средства за масово осведомяване все по-често се позовават на една от малкото останали им приятелски страни – Сърбия. От руския новинарски сайт „Политнавигатор” научаваме, как сръбският външен министър е рекъл: „Мисля, че големите държави, и особено ООН и СС са длъжни да ни обяснят дали това е естествен или лабораторен вирус или биологична война. При това китайците твърдят, че коронавирусът не е възникнал в Ухан.“ Какви основания има въпросният сръбски политик да мисли така, разбира се не се посочва. Оставя се на читателят сам да си отговори: ако китайците твърдят, че вирусът не се е зародил при тях (без обяснения защо трябва да им вярваме), то естествено че се е родил някъде другаде. Казвам ти дъще, сещай се снахо. Как къде? В американските лаборатории на смъртта, с които, според руските медии, е покрита западна Европа и особено балтийските страни.
- Хибридните войни и битката на наративите и интерпретациите - това ли е същината на противопоставянето и това, кой ще излезе победител в тези войни?
- Лошото е, че точно в тая война може да няма победители. Но да, един талантлив украински журналист, Георгий Почепцов, нарича хибридната война „война на смислите“ или „война на значенията“. Тук няма нужда даже да се променят фактите – има нужда да се променят само техните интерпретации чрез промяна на културните схеми, залегнали в нашето съзнание. И тъкмо това се опитва да прави правителството на Путин. Още в началото на април групата Източен Стратком на ЕС, отговорна за разобличаване на фалшиви новини, произхождащи от Русия, заяви, че от края на януари има повече от 150 случая на прокремълска дезинформация, свързана с глобалната здравна криза. Един пример е фалшивата новина, разпространена от близките до президента Путин медии, че Полша е забранила на руския самолет с хуманитарна помощ за Италия да премине през нейното въздушно пространство. То, като погледнеш, май за Италия щеше да е по-добре да беше станало така. Да не говорим за опитите на Русия да прекара през ООН така наречената „Декларация за солидарност“ в борбата с корона вируса, която задължава страните-членки да се откажат от международни санкции, ако не са въведени под егидата на Съвета за сигурност на ООН. На 15 април Русия изпробва да го направи отново. Опитът да свали от себе си международните санкции и да предотврати нови е толкова прозрачен, та чак ти става неудобно. Между другото, първата страна, която блокира въпросната декларация, беше Украйна. Многозначително, нали? Но наративът се е родил - Русия, а не друг, е поборник за солидарност на света в условията на пандемия.
Обаче нещата не спират дотук. Всякакви блогери, хактивисти и просто близки до властта откровени тролове толкова се стремят да подкопаят единството на ЕС, че надминават даже себе си по демагогия и фалшификация. Ето какво пише Кристиана Денисенко, кореспондент на списанието „Експерт“: „Техните принципи, техния кодекс са само думи, които се заравят при първата опасност“ – удивително е как фразата на Джокера от филма „Тъмният рицар“ подхожда за описание на сегашната ситуация в Европа.“ И после продължава по пълната програма – как ЕС е зарязал умиращите си италиански братя; как диктатурата, установена от корона вируса е превърнала за броени седмици европейските страни в карикатура на полицейски държави и най-сетне, как европейците са загазили, щото искали да повторят китайския опит в справянето с корона вируса, ама забравили да отчетат многогодишния опит на управляващата Китайска комунистическа партия (може би в повсеместното следене на населението?). Увлечени да спасяват себе си, забравили и за самия Европейски съюз. И тук следва едно позоваване на авторитети – на първо място сред тях е сръбския президент. Другите може сами да си ги представите. Ама това, че ЕС отпуска огромни средства за борба с корона вируса, че взема мерки за подпомагане икономиката на своите членове, че, че, че…..какво значение има това в сравнение с пълния с военни и военна техника руски самолет за Италия, 90% от която се оказа не само безполезна, но и изцяло вредна?
- Фалшивите новини вписват ли се и как в хибридните заплахи за обществата?
- Преди десетина дни ЮНЕСКО формулира това, което всички чувстваме, но някак си се бояхме да изречем – по време на пандемията от корона вирус, фалшивите новини излагат на риск човешкия живот. При това имам предвид фалшиви новини в най-широкото разбиране на думата – заблуждаващо, изфабрикувано, изопачено, лъжливо или манипулирано съдържание, както и фалшив контекст. Няма нито едно от тези средства, които Русия да не е използвала – като се започне от конспиративните теории за неизвестния политически елит, който управлява света под тайната на тъмнината, та се стигне до златния милиард, който единствено щял да оцелее след пандемията. Да не забравяме обаче, че хибридните войни са хибридни, защото съчетават поне два елемента – в нашия случайна фалшиви новини с нещо друго – подкуп, заплаха, пета колона, законова война и използване на международните организации, православна църква (Руската православна църква има договор за сътрудничество в Министерството на външните работи), миграция и какво ли още не. Смятам, че Русия все повече ще залага на фалшивите новини и нейните кампании от опортюнистични, ще стават все по-планирани. Причината е, че фейк нюз са сравнително евтино оръжие, а натоварването на бюджета от болестта няма да подмине тази страна.
- Как ще се промени ролята на "петата колона" - носителите на хибридни заплахи и атаки у нас - партии, медии, бизнес интереси, прокарване на влияние? Може ли да се очаква тяхното активизиране?
- О, да, те вече го правят - най-стресиращо в лицето на баш русофила Волен Сидеров, когото не знам защо някои смятат за националист. Той проглуши ушите на публиката, че нямало да си крие лицето пред бога, като с това се писа за пореден път по-католик от папата и доказа, че тая привидна защита на православието е евтина, но вървежна уловка, която винаги работи. И второ, като похвали управляващите, че не са затворили храмовете, им лепна такава здрава целувка на смъртта – ефект, известен на всеки ПР специалист, според който, пази боже да те похвали компрометиран тип – че управляващите още дълго ще има да си трият следите от нея. И как иначе, след като става дума за човек, който стартира предизборното си рали от Москва с думите: "Когато у нас има правителство на "Атака" и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна." Именно. Особено когато плаща. Когато го освети и руските пари спряха, Сидеров преживя „катарзис“ и почна да философства как ще допринесе за качеството на българското европредседателство. Но има и далеч по-сериозни партии от Атака, които откровено защитават руските интереси. Пригласят им стадо новинарски сайтове, които буквално замърсяват българската комуникационна среда с фалшиви новини – примерите са толкова много, че изпитвам затруднение от изобилие. Обаче не ми излиза от главата друг въпрос: защо „нормалните“ медии пазят ненарушимо мълчание по повод на действията на ЕС за справяне с кризата и предимствата и помощта му за нашата страна? Дали пък руската агентурна мрежа не е по-плътна, от колкото предполагаме?
- Продължава ли подценяването на опасността от хибридните заплахи? Ролята на държавата, правителството, институциите - как я оценявате? Виждате ли субекти на прокарване на хибридни влияния сред тях?
- В момента темата не е в центъра на политическия дневен ред, въпреки че би трябвало да бъде. Но както казахме, коронавирусът формира свой собствена, самодостатъчен, самоизчерпващ се дневен ред. Присъствието на министър-председателя и кризисния щаб, заедно с новините за коронавируса доминират националната информационна среда и почти не оставят място за друго. Целесъобразните мерки на правителството вдигат рейтинга му, въпреки че икономиката скоро ще му изпрати своята фактура, и тогава не се знае какво точно ще се случи – ситуацията няма прецедент, не и в нашия живот. Все си мисля, че в страната ни трябва да има звено, аналогично на звеното в ЕС натоварено да разобличава руската пропаганда, насочена срещу съюза. Да не говорим, че по неизвестни за мене причини правителственият пиар е толкова слаб, та чак не е истина. Убедена съм, че повечето българи така и не разбраха, че НАТО ни оказва помощ чрез полети, които прекарват необходимите за борба с корона вируса материали. Огромната помощ на ЕС е представена с ограничен брой статии, като че ли това е една от многото новини. Сега е моментът правителството да помогне на българите да разбират, че независимо дали одобряват или критикуват действията на Европейския съюз за справяне с кризата, той не е нещо извън и съществуващо независимо от нас. Ние сме Европейския съюз.