Русия само печели от ликвидирането на Солеймани, защото може да разшири влиянието си в Сирия и Иран
Конфликт между Вашингтон и Техеран е много по-опасен от това, което се вижда на повърхността, казва пред Faktor.bg журналистът
Интервю на Васил Василев
Руслан Трад e журналист на свободна практика, съосновател на журнала за военни конфликти De Re Militari и Форум за арабска култура, коментатор по теми, свързани с Близък изток и Северна Африка. Занимава се предимно с динамиката на радикални групи, конфликтни зони и миграция.
- Г-н Трад, какви са целите и причините на САЩ за ликвидирането на ген. Касем Солеймани?
- Ние първо трябва да разберем какви са истинските цели на САЩ в региона, защото те може да са различни от причината за ликвидирането на ген. Касел Солемани. Ген. Солемани е трябвало да бъде убит още през 2008 г., когато при удар срещу него, само че в Сирия, е убит военният лидер на Хизбула Имад Мугние. Това е била една американска операция, която обаче в последния момент е спряна от самите САЩ и така Солеймани остава жив. Тогава щатите вероятно са се притеснявали, че може да има ответен удар от страна на Иран. Днешната ситуация е много по-различна, защото Техеран не е в онази позиция отпреди 12 г. Освен това, в Белия дом явно има човек, който е решил да действа по-твърдо срещу хора, които счита за опасни за щатите. Все още обаче няма достатъчно детайли около случая, които вероятно тепърва ще научаваме и дали това ликвидиране на Солеймани не е свързано с готвен атентат срещу Американското посолство, или е имало много по-голям план. Защото, когато иранският генерал е убит в Багдад, е имало операция по същото време и срещу човек в Йемен, която е била неуспешна. Един от мотивите на САЩ за убийството може да бъде разрастването на влиянието на Иран в Близкия изток, което удря по американското. Освен това, Иран направи редица атаки срещу американските позиции и застрашава съюзници на САЩ. От повече от година в Персийския залив има сериозно напрежение, което ескалира в нападение на танкери, свален американски дрон и пр. Тогава САЩ не реагираха толкова сериозно, както и когато Иран се превърна в основна сила в Сирия и беше сред основните причини на власт да се задържи Башар Асад. Не че Сирия е толкова интересна за САЩ, но в страната все още има противопоставяне на проирански и проамерикаски части. Ирак също е едно много силно поле на сблъсък за влияние между двете страни. Да не забравяме, че Доналд Тръмп дойде и с тезата при своята предизборна кампания – че Иран е държава, на която не може да се довери.
- От Техеран заявиха, че след удара по американските бази в Ирак няма повече да отмъщават за ликвидирането на Солеймани. Успокоителна ли е подобна заявка?
- Ответният удар беше изключително добре калкулиран, защото американците са били предупредени за нападението по базите в Ирак два часа по-рано. Затова и не е много сигурно доколко самият Иран иска напрежението да ескалира. Мен по-скоро ме притеснява тази ескалация под радара на медиите и на политиците. Говори се за една сенчеста война между Иран и САЩ, която може да продължи десетилетия наред. Тази ескалация, под водата, е по-опасна. Конфликт между двете страни има отдавна и нека не забравяме, че не толкова много хора са нещастни от ликвидирането на Солеймани.
- Русофилите в България обаче оплакаха смъртта на иранския генерал. Как може да тълкуваме подобно поведение?
- Не се изненадвам по никакъв начин, защото Солеймани беше символ на т.нар. „ос на съпротивата“, в която Иран е основна сила. За мен е много интересно, че хора, които коментират ген. Солеймани, доскоро не бяха чували за него. Имаха големи пропуски, когато се говореше за биографията му и за това, което е направил. Тези хора реагират, когато загине някой генерал, но не и когато умират стотици хиляди души в Йемен и в Сирия. Изглежда подобни символи са много по-важни, отколкото битката срещу тоталитарните режими в Сирия и Иран.
- Росен Плевнелиев констатира, че не е чел в докладите за атентата в Сарафово да присъства името на ген. Солеймани. Възможно ли е да не е бил свързан с атаката в страната ни?
- Данните, които има за атентата, категорично показват, че е извършен от Хизбула. Подобен тип операции се надзирават от силите на „Ал Кудс“, а тогава лидер на организацията беше Касел Солеймани. Освен това, атаката в Сарафово беше символична за тези хора и за Хизбула, защото с нея се отбелязваше определена годишнина. Имаме всички причини на лице, включително и разузнавателна информация, потвърдена от няколко държави, както и от нашите служби, че Иран стои зад атентата в Сарафово. За съжаление все още имаме политици, които отказват да признаят какво се е случило и заставаме на страната на виновните, за да се изпълнят политически опорки. Това за мен е отвратително, особено на фона на информацията, че Хизбула има мрежа в страната ни, която е силно активна.
- В каква посока ще се развие конфликтът между Иран и САЩ?
- Със сигурност ще има провокации, нападки и размяна на заплахи от двете страни. Най-вероятно ще има засилване на прокси сили като проиранските бойци, които са в няколко държави. В Сирия и в Ирак ще има ескалация и тя дори вече се случва. Ще бъдат направени и още операции срещу хора, свързани с иранската революционна гвардия. Войната между САЩ и Иран никога не е приключвала от 1979 г. насам и върви на различни обороти. През 2015 г. имаше лек застой заради сделката, но и двете държави, парадоксално, винаги са търсили начин за деескалация на напрежението. Иранците знаят, че в един директен сблъсък нямат шанс срещу САЩ. Те са научили своя урок от войната срещу Ирак през 80-те години. Така че най-вероятно ще използват хакерски или терористични атаки, което се е случвало нееднократно. Двете държави имат голям набор от „оръжия“, които през годините са използвали една срещу друга.
- Печели ли Русия от ескалацията на напрежението между Иран и САЩ?
- Ролята на Русия в цялата ситуация е само да наблюдава, но и на страна, която обира точките, защото реално руснаците имаха много интересна позиция след убийството на Солеймани. Тя беше лаконична, което не беше особено изненадващо. Премахването на Солеймани разкрива пътища за много по-голямо руско влияние в Сирия и в Ирак, където руснаците имат няколко договора през последните години. От гледна точка на Кремъл, ситуацията е много добра. Да не забравяме, че руснаците публикуваха информация от официални лица в медии, според която за убийството на Солеймани са виновни вътрешни информатори, които са работили със САЩ. Тази информация по никакъв начин не беше пусната случайно, защото още когато излязоха новините за ликвидирането на иранския генерал, имаше такава версия. И изведнъж се оказва, че предателите в Иран са много повече, отколкото признават от Техеран. Тази игра ще продължава много време, защото това, което се случва, е изгодно за Москва. Има обаче и един минус за Русия, която не знае доколко хората, които Иран командва, биха взели едностранни решения или дали ще продължат политиката на Техеран. Руснаците са притеснени дали новият лидер на „Ал Кудс“ ще има същите сили, както Солеймани. Това тепърва ще разберем, но със сигурност милиции, наброяващи 200 000 души, са опасност за всяка страна в района.
- Хората в Иран отново излязоха на протести. Възможно ли е този път те да пометат лидерството в ислямската държава?
- Протестите в Иран не са спирали от две години. Те обаче ескалираха през 2019 г., когато през последните месеци загинаха над 1500 души, а 7000 бяха арестувани. Когато се случиха събитията със Солеймани около Нова година, Иран беше в много тежка вътрешнополитическа ситуация. Февруари месец има избори за парламент. Макар и те да не са толкова важни за външния свят, за страната те ще бъдат тест. Това всъщност е перфектната буря – много събития по едно и също време, на едно и също място, което може да се отрази върху иранското лидерство. Протестната вълна спря през ноември, но започна отново след признанието на иранската армия, че е свалила по погрешка украинския пътнически самолет, на който имаше много ирански граждани. Това предизвика недоволството на студентите, които излязоха в Техеран, а след това и в други градове. Да не забравяме, че през ноември 2019 г. в над 40 града имаше протести, което е много по-голям проблем за Иран, отколкото външният враг. Иранците изобщо не се интересуват вече от вечния сблъсъка между Техеран и Вашингтон, а от това, че лидерите им могат да бъдат толкова безотговорни, че да свалят пътнически самолет. Освен това, икономическата ситуация в страна продължава да е отвратителна заради действията на правителството. Президентът Хасан Рохани е в една доста незавидна позиция. Преди две години влезе в много силен сблъсък с ген. Касем Солеймани заради ролята на „Ал Кудс“ и революционната гвардия в икономиката на Иран. Нека не забравяме, че това не е просто една гвардия, а огромен конгломерат от компании, които държат голяма част от иранската икономика. И когато те са санкционирани, от това страда цялата държава. Преди две години това беше и основната теза на Рохани – че не може да се побеждава само с оръжие, при положение, че страната му внася основни хранителни продукти. Рохани едновременно трябва да пази синхрона в реториката си с народа, а в същото време и да търси решение за деескалация на напрежението със САЩ.
- В Техеран беше арестуван английският посланик. Ще отключи ли убийството на Солеймани вълна от преследвания и арести на европейски и американски граждани?
- Не знам дали в момента може да се има доверие на Иран, защото държавата е изпаднала в паника. В момента такива режими като иранския са най-опасни, защото могат да предприемат както арести, така и да не предприемат нищо. Съществуването на постоянна заплаха е също много тревожно, защото има редица западни граждани, които са в ирански затвори и има опасност те да останат и да излежат там пълните си присъди. Последният случай е с британка с двойно гражданство, която може да лежи 5 години в затвора заради ескалиралото напрежение. Неслучайно редица държави отмениха полетите си до Иран и това не е решение само заради сваления украински самолети. Подобни предложения имаше и преди това. Неслучайно Канада прекрати отношенията си с Иран преди няколко години заради проблеми със сигурността на гражданите си и намесата на службите за сигурност в личния им живот.
- Иракският парламент прие закон за оттегляне на американските сили от страната си. Ще настъпи ли хаос в Близкия Изток, ако това се случи?
- Да не забравяме, че това гласуване премина с половината от гласовете на депутатите. Имаше опозиция от страна на сунитите и на кюрдите. Щатите много добре знаят, че след интервенцията през 2003 г. немалко от политиците в Ирак разчитат на Вашингтон за подкрепа. Сегашният иракски премиер е в оставка, не се знае какви са правомощията му и какво ново правителство ще бъде съставено. В Ирак има огромни въпросителни, като например – дали ще застане на страната на Иран. Нещо, което не смятам, че може да се случи, както и че ще има оттегляне на американските сили. Ирак е буквално буфер между Иран и САЩ. Иракчаните сами се вкараха в този капан най-вече заради грешките на правителството си. Да не забравяме, че Ислямска държава също е активна и със сигурност ще търси пробиви.
- Как ще коментирате българската позиция по случая, защо страната ни избягва да се намесва по-категорично при подобни конфликти?
- Това не е първият, нито ще е последният път, в който, за мое съжаление, страната ни реагира по най-лекия начин. Предвид локацията ни до толкова конфликтни зони и сигналите, че сигурността ни е подложена на удари, международните новини получават 10 мин. на ден, в най-добрия случай. Нашите министерства са неактивни, освен ако „отгоре“ не им се спуснат някакви изявления. Те не заемат позиции по изключително важни въпроси. Гледаме да стоим отстрани, което се превръща в традиция, а това е само в наш ущърб. Сега имахме възможност да застанем с твърда позиция и да заявим, че на наша територия не може да стават такива атентати като в Сарафово, но ние не го направихме. Много хора дори са забравили за атаката на летището, което е опасно. Защото, нека не забравяме, че първите планове за атентата са били да се ударят Кипър или Румъния, но страната ни най-вероятно е избрана заради липсата на сигурност. Имаме редица сигнали за оръжейни пратки от България към държави, които не трябва да бъдат въоръжавани. Страната ни е обвинявана, че продава оръжие на Близкия Изток, но подобни въпроси са замитани под килима. България в момента е логистичен център за Хизбула. Дори Албания има основна позиция за подслоняване на представители на иранската опозиция. Стигна се дори до изгонването на ирански дипломат от Албания. България трябва да заеме много по-категорични позиции, които да са в наш интерес.