Путин убива децата - момчета на 18-19 години са пушечно месо за руснаците
Груба сила без култура е обречена, човечеството е на кръстопът
Българинът никога не би постъпил така със Северна Македония, сега не виждам как вече украинец ще потупа по рамото руснак за това, че е избил семейството му, казва пред Faktor.bg преподавателят в Богословския факултет на Софийския университет и църковен историк д-р Венцислав Каравълчев
Интервю на Васил Стефанов
- Д-р Каравълчев, знаем ли какво празнуваме на Трети март, при положение, че дори нямаме Санстефанския договор, който вече 144 г. Русия отказва да ни даде?
- Ние честваме един празник, за който, ако днес се направи анкета, хората ще кажат: „Празнуваме освобождението на България“. А всъщност, трети март е ден, в който се подписва един предварителен договор. В него България няма никакво участие. Това е договор между Русия и Османската империя, който урежда отношенията между двете сили, участващи в една от поредните войни между тях. Не мога дори да разбера идеята за превръщането на 3-ти март в някакъв празник за Освобождение на страната ни. Дълго време, дори при комунизма, тази дата не се отбелязваше. Тодор Живков реабилитира деня отново като официален празник с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. През 1991 г. 3-ти март става национален празник, което за българина е добре дошло, защото има един почивен ден повече. Не виждам обаче как датата може да бъде свързана с България.
- Вечният въпрос е кой да бъде националният ни празник, има куп предложения. Според вас, коя дата е най-важна за българите?
- 22-ри септември 1908 г. е празникът, на който ние не само обявяваме своята независимост, но и заплащаме на Русия за нейната война с Османската империя през 1877 -1878 г. Това е истинската дата на пълното ни освобождение от всякакви зависимости в новата ни история. До 1908 г. сме във васална зависимост по отношение на Османската империя. За обявяването на независимостта турците ни искат близо 150 млн. златни франка. Руснаците започват вътрешни преговори, тъй като Османската империя има да плаща репарации, които пък се прехвърлят към България. Така на практика ние плащаме на Русия за независимостта си близо 80 млн. златни франка, което е огромна за времето си сума. Ще ви дам пример – когато Русия продава на Америка Аляска през 1867 г. , сумата е 7.2 милиона златни долара, а територията на Аляска е колкото на 15 Българии. В същото време ние плащаме 80 млн. на руснаците за това, че през 1877-1878 г. войските й са минали през страната ни, за да търсят отново път към бленуваните проливи. Конюнктурата и някои историци са наложили да гледаме на княз Фердинанд не с добро око, защото е направил грешката да повярва в мечтата си, че може да влезе в Константинопол и да го присъедини към България. И сигурно щеше да го направи, ако не беше предателството на най-верните му хора, които спряха настъплението на армията ни, защото това не се харесваше на Русия. Но вместо да го съдим за авантюрата му, трябва да сме му особено благодарни, че въпреки съпротивата на Великите сили, се реши на обявяването на независимостта на България. Така както преди него княз Александър Батенберг на 6 септември 1885 г. се реши на този смел акт, да съедини умишлено разпокъсаните от нашите „благодетели“ части на България. Ето тези дати трябва да празнуваме по един много специален начин, а не да бъдат в сянката на Трети март. Какво правим на Трети март на Шипка, случило ли се е нещо там през месец март? Абсолютно нищо, там може да се празнува през август, може дори и септември, но не и март…
- Какво толкова страшно пише в Санстефанския договор?
- Най-страшното, което може да пише в този договор, е истината – че България в него въобще не е страна. Взимам повод и от ужаса в Украйна днес, който трябва да свърши час по-скоро. Обикновените войници идват в България с мисълта, че освобождават балканските народи от Османската империя. Руският генералитет обаче има съвсем други цели на Балканите. Защо например не бяхме освободени през 1829 – 1830 г., когато руснаците отново стигнаха до проливите, а се върнаха обратно и трябваше половината население на България да бяга с тях, за да се спаси от безчинствата на османците? Най-вероятно в Санстефанския договор ще видим истината, която не е никак лицеприятна за тези, които продължават мантрите, че Русия е наша „майка и баща“. Русия не може да ни бъде нито майка, нито баща, а само дете и е добре да го запомним това. Защото Средновековна България е майка и баща за всички славянски народи. Ние сме първата и дълго време единствената българо-славянска страна в света и ние учим всички славяни как да създадат държава, църква, даваме им писменост, учители. А Русия по отношение на България трябва да бъде особено благодарна, защото освен всичко друго, което сме им дали, един анхиалец (от гр. Анхиало - Поморие) ще ги издигне от княжество в царство, а друг анхиалец ще направи Руската църква – патриаршия.
- Много от политиците и анализаторите призоваха да се бойкотира Трети март заради агресията в Украйна. Правилен ли е подобен подход и може ли да се тълкува като обида към българските жертви в Руско-турската война?
- Политиците предполагам, че си имат добри съветници и знаят какво се случва. Проблемът е, че не се направи достатъчно народът ни да узнае какво се празнува на този ден. Много от хората си мислят, че са на ти с историята ни, но всъщност са обидно незапознати. Затова без този разяснителен момент, топката ще се върне в полето на политиците. Ще се разтълкува, че „под влиянието на САЩ, НАТО, международното положение, марсианците“ нашите отказват да честват 3-ти март. Пак питам, откъде накъде се ходи на тази дата на „Шипка“? Какво е станало там тогава? Шипченските боеве са приключили отдавна. Най-кървавите сражения са се водели през август. Нека тогава да се качат и да почетат паметта на жертвите на войната. 3-ти март няма нищо общо с Шипка. Ако искат нещо да отбележат, да ходят в Сан Стефано, който е на територията на Турция, до Истанбул. Ние изтървахме момента да обясним на народа историята си, докато комунизмът пълзи. 30 години всичко се казваше под сурдинка. Днес имаме едно поколение, което не знае много неща за комунизма и смята, че по това време страната ни е била една от великите сили в света. Заради това – ако тръгне кампания, много от населението ни ще каже, че заради Украйна се опитват да махнат 3-ти март като национален празник. У нас, за съжаление, всичко се прави на парче. Така се действа, когато гледаме да вържем бюджета си от днес за утре, а накрая на годината ще го прекрояваме. Накрая нищо не се получава, защото нямаме една визия накъде да върви България.
- Русофилите правят аналогия между Киев и Москва със Скопие и София. Допустимо ли е подобно сравнение?
- Всичко това е в исторически план. Все едно да отидем и да избием македонците и да вземем територията им. Това е пълен абсурд! Благодарение на Коминтерна Македония се посръбчи, докато в Украйна може би нещата не се промениха. Може ли обаче да реализираш претенциите си към хора, за които твърдиш, че сте един народ, с убийството им? Украинци и руснаци след тази война никога няма да са заедно. Не виждам как един украинец, след ужаса, който е преживял, ще отиде да тупа по гърба руския си брат и да му благодари, че е убил родителите и децата му. Подобни аналогии са политически ходове. Всяка една от воюващите страни има своята дезинформация, за да оправдае действията си. Българинът никога не би го направил. Той може да отиде и да защити Македония, но не и да я нападне. Политиците говорят на прекалено висок глас, който за съжаление увлича хората, но нищо не може да оправдае убийството.
- С кого от диктаторите може да сравните Владимир Путин?
- Не бих правил подобни аналогии. При всяко едно положение в 21 век завоевателните войни за нови територии, за Lebensraum, са анахронизъм и напълно неприемливи. Времената на завоевателите римски императори, Александър Македонски и т.н. вече са отминали. Владимир Путин беше в началото симпатичен на фона на всичко, което се случи при Борис Елцин. Войната в Украйна обаче унищожи всички надежди за един цивилизован път на Русия. Един политик никога не трябва да се поддава на емоциите, нито на комплексите си, колкото големи и предизвикателни да са те. Тази война носи страдание не само на украинците, защото ще се превърне във втори Афганистан за Русия. Виждаме до момента хиляди убити руски деца. Първите ешелони не са професионални войници, а пушечно месо – момчета на по 18-19 години. Върху тях Путин можеше да гради бъдещето на страната си, а не да се лишава от тях. Освен това, тази война струва милиарди всеки ден. Русия не е от най-големите икономики и може да се сравни с тази на Нидерландия, ако не е и по-зле в класациите. Но най-лошото е травмата върху националната психика на руснаците, които вече няма да могат да отговорят на въпроса в песента „Хотят ли русские войны“, което беше един от основните държавнически митове за миролюбието на руската политика. Сигурно една голяма част ще се втвърди в защитна реакция на националното достойнство, но друга, надявам се, значима част ще преосмисли посланията на пропагандата през последните години.
- Каква е крайната цел на Кремъл?
- Може би Владимир Путин иска да покаже на света, че отново трябва да се съобразява с Русия. Че страната му не е пешка на шахматната дъска, която може да бъде игнорирана, а е от втория ешелон – на офицерите, на кончета, на топовете, а защо не и на царя и царицата. Всички хора по света си дават ясна сметка, че Русия може да не е голяма икономика, но все пак е най-голямата страна с ресурсите си и една от двете най-мощни ядрени сили. Когато знаеш, че разполагаш с ядрено оръжие, суверенитетът ти е гарантиран. Никой няма да ти посегне, защото ще доведе до края на света. Все пак обаче груба сила без култура е обречена. А руската култура е в огромната си част европейска. В този смисъл сега Русия е на кръстопът, а може би и цялото човечество.