Още през 2008-2010 г. хората в Кремъл сами се навиваха, хипнотизираха и убеждаваха, че Третата световна война е неизбежна
Русия трябва да бъде държана на една ръка разстояние през цялото време, за да не се отскубне от куката и не реши да бомбардира Лондон с ядрени ракети, казва анализаторът
Интервю на Сергей Медведев за „Радио Свобода“
- Владимир Пастухов, бих искал да разговарям с вас не за текущите събития от войната, а да разгледаме ситуацията от стратегическа гледна точка: какво като цяло се случва със света в резултат на тази война. Това Трета световна война ли е? Войната, която беше дългоочаквана, в Кремъл четяха книгата на Михаил Юриев "Третата империя" ... Сега всъщност в Трета световна война ли сме, която се готвеше от 10-15 години.
- И да, и не. Няма еднозначен отговор на този въпрос. Трета световна война в тесния смисъл на думата, като мащабен конфликт на основните световни сили със или без включване на ядрени оръжия, слава Богу, все още не се води. Но в същото време разбираме, че концепцията за войната се е променила сега, в постмодерните времена. В този смисъл е напълно възможно Третата световна война да представлява комбинация от Втората световна война и Студената война. Това е безкрайно дълго протичащ процес във времето. И е въпрос на голям късмет да мине без гореща фаза, а по-скоро да протича както войните при павианите: при тях много рядко се стига до истинско клане, просто самците се гледат в очите и този, който не устои на погледа на другия мъжки и погледне встрани, губи правото да получи храна и женски. Напълно възможно е, но това е въпрос на късмет, Третата световна война да се проведе само под формата на локални периферни сблъсъци.
- Но сега се водят глобални войни, каквито не са се случвали от много десетилетия. Какво се случва със световните пазари за храни! Може би се очаква глад за десетки милиони хора в Северна Африка. Близкия изток... Какво става с енергийните пазари, какви са цените на петрола, каква е инфлацията в Америка! Кой можеше да предположи за всичко това в началото на годината?
- Нека се опитаме да отделим глобалния проблем от останалите (котлетите от мухите – бел.ред.). Очевидно светът преминава през глобален преход от една доста продължителна, стабилна епоха към друга, вероятно също продължителна стабилна епоха, и ние се намираме в самата повратна точка на този преход. Повечето от тези катастрофални събития, които изброихте, от моя гледна точка назряваха и назряваха независимо от конфликта между Русия и Украйна, те щяха да се случат година по-рано, година по-късно.
Според мен трябва да правим разлика между причина и отключващ фактор. От моя гледна точка причините за всички тези диспропорции, сътресения, включително глад, много сериозни миграционни кризи, предизвикателствата пред западната цивилизация от периферния свят изобщо не са в Русия, защото самата Русия е следствие от тези процеси. Ние сме периферията на световната капиталистическа система. По периферията всичко се усеща много по-силно, по-драматично. В този смисъл нищо ново не се случва в сравнение с това, което се е случило в началото на 20-ти век, когато по чудо Русия се оказа в същата тази периферия на същата капиталистическа европейска система, която тогава се намираше също във фаза на преход, тоест там имаше сътресения.
- Според мен стратегията на Путин бе да улови неизбежността на този преход, Русия съзнателно влезе в ролята на такъв спойлер, заедно с Турция, Венецуела, Иран, Северна Корея.
- Когато бях млад, гледах един филм за хора, които през Втората световна война са превозвали конвои с динамит по планинските пътища. Там един опитен шофьор обяснява на друг, че когато трябва да премине през участък с такъв път, има два начина за решаване на проблема: или да пълзи много бавно и внимателно, плавно да се спуска и катери, или да премине през този участък с голяма скорост.
Аз имам чувството, че се случиха две неща. Първо: ние с вас бяхме свидетели как хората в Кремъл сами се навиваха, хипнотизираха (един такъв вариант на самохипноза) и се убеждаваха, и то не сега, а още през 2008-2010 г., че Третата световна война е неизбежна, колапсът на долара, както и цялата парична система за разплащане, базирана на него е неизбежна. И тогава те сами решиха за себе си, при това независимо от техните егоистични интереси, да запазят властта си, с нейните корупционните компоненти - всичко това се случи, но реално се оказа, че това беше един напълно неточно направен идеологически разчет. Те сами избраха каква да бъде реакцията им и решиха, че най-добре е не да ударят спирачка, а да натиснат газта в добрия смисъл на думата. И не просто да стоят настрана, а да форсират този процес, тоест рушете, колкото можете рушете, тласкайте, натикайте вражеската система в тази криза, или както биха казали британците, хвърлете я под автобуса.
Тъй като системата вече е разклатена, това означава, че трябва да я съборим, да я хвърлим под автобуса и в същото време да се държим като Сталин през 1929 г., в онази криза, по време на Голямата депресия, когато страната ни по различни причини, също се оказа изолирана. Заради изолацията си от световните пазари, които се тресяха и всичко гърмеше, тук тази криза сякаш я нямаше. Но реално кризата я имаше. Цялата тази ера на големия сталински терор е косвен отговор на тази глобална криза, на Голямата депресия, независимо дали този факт ни харесва или не. Но няма пряк отговор. Тоест тогава те са решили, че по принцип всичко е наред, изолацията е нашият отговор и нека враговете горят в огъня и летят в ада. Но причината не е в Русия, самата днешна Русия е следствие на всичко това. Друг е въпросът, че тя реагира по най-абсурдния начин, тоест вместо да приеме реалността, тя реши да налее бензин в огъня.
- Забелязахте ли по телевизията, че Путин се е променил. Още на Петербургския икономически форум видяхме един доволен, уверен в себе си човек: чувстваше се, че е преодолял тримесечната криза от началото на войната. Нека бъда адвокат на дявола. Разбирам, че в дългосрочен план войната е срещу Русия. Но в краткосрочен план, гледайки през очите на хората в Кремъл, може би всичко върви по техния план?
- Самият Путин е сложна личност. Сега, разбира се, е представен в някакъв карикатурен образ и това е естествено след всичко, което е направил. Но подценяването на врага е една от най-сериозните стратегически грешки. Способността да поема удар никога не е била неговата слаба страна, напротив – винаги е била негова силна страна. Той прави напълно безумни грешки, но се е хванал за рогата, удържа този удар, въпреки че изглежда, че всяка грешка може да бъде лесно коригирана. Но тъй като на него много му върви с противниците, се оказва, че тази тактика - да стисне зъби и да понесе удара – работи.
От друга гледна точка, в Кремъл разбират, че нещата не вървят по план. Това не е този театърът, за който са мечтали. По чисто обективни показатели, по числеността на военния контингент, съсредоточен на границата, по натрупаните боеприпаси, по тиловата инфраструктура беше ясно, че войната е разчетена за две седмици. Имаше малък шок след провала на операцията за превземане на Киев, но това не означава, че няма да има нови операции. Това е първата част.
Между другото, в този момент Украйна имаше известен прозорец от възможности - от първите две седмици до месец от началото на войната, включително възможности за преговори, но това е моето субективно мнение. След това извърши удар и това доведе част от ръководството на Кремъл до състоянието, в което Сталин изпада в първите 10-15 дни на войната: нещата очевидно не вървяха по план. Тогава всичко беше преустроено по руски начин, който се състои в това, че "животът не струва нищо“, „всички ще ги смачкаме“. Трябваха им само тези два-три месеца, за да се пренастрои по-нататъшното отношение към войната към принципа - "жените раждат", а ние имаме достатъчно ресурси и ще ги надживеем, ще ги преживеем, ще ги погребем, в Хрушчовски смисъл. Така той (Владимир Путин – бел.ред.) влезе в Кремъл вече с концепцията за вечна война.
- Според вас какви са крайните цели на Русия?
- Тежестта на тази война е, че това е безцелна война. Русия няма цели в тази война, така че тя няма как да завърши по нормален цивилизован начин. Целта на тази война е война. Тази част от ръководството на Русия, която е доста рационална, която ние наричаме технократска, тези, които се обявяват за методолозите, говорят вече за това. Тази част, която не е малофеевско-дугинистка, и се опитва да рационализира стратегията за оцеляване на Русия в дългосрочен план, има добре установена концепция, чийто смисъл е, че войната е нормална, здравословна и полезна за държава като Русия. Тази война трябва постоянно да се поддържа, както бавен огън от горелка. Има храни, които се готвят на силен огън, но има бульони, които трябва да се варят с часове на слаб огън. Сега за тях войната е такъв тих огън, на който искат да сложат Русия и да я варят, за да се получи след 25 години съвсем друг културен бульон. Те разчитат, че докато бавно на слаб огън варят Русия, същата тази Европа ще изгори и ще отиде по дяволите.
- Каква според вас е стратегията на Запада сега? Мисля, че има две стратегии. Едната е да победим Русия - световно зло, империята на злото, която направи фатална грешка и има шанс най-накрая да я разруши, за да изградим нов световен ред с много по-приятелска и сговорлива Русия. И втората стратегия - да не докосваме злото докрай, да го ограничим колкото е възможно повече и да се опитаме да запазим това, което е останало от предишния свят. С други думи - от една страна стратегията на САЩ и страните от Източна Европа, от друга страна - стратегията Макрон-Шолц, европейската стратегия. Коя от тези стратегии според вас най-добре описва реалността?
- Мисля, че нито една от тези стратегии не описва реалността. Самият аз се опитах да разбера този въпрос като опиша стратегията на едно село, което живее близо до гората и иска да направи нещо с вълка, който има навик да ходи при хората там. Има две стратегии: едната е на тези, които живеят до самия край на гората и този вълк ги напада почти всеки ден, а другата на онези, които живеят далеч отвъд реката, и изобщо не им пука от него. За тези, които живеят в средата на селото, положението е по-сложно, защото вълкът не стига до тях толкова често: говорим за Франция, Германия, Италия, и жителите на средноевропейското село – спохожда ги веднъж на сто години. Да, разбира се, неприятно е, но малко хора си спомнят това.
Тогава им се казва: момчета, трябва да организираме лов с кучета, по десет кучета от всеки един от вас, впряг и за две седмици да напуснем домовете си. Всички си мислят: дали всичко това е заради един вълк? Нека му направим леговище, да му направим проход, ограда, да си живее там, а ние не само ще го оставим да гладува, но ще го уморим от глад и след 10-15 години, когато той напълно изпосталее и изпълзи нещастен от своето леговище, ще го довършим.
Сега, според мен, няма нито една адекватна позиция, има само теоретични схеми. Европа все още е в процес на осъзнаване в каква неприятна каша се е забъркала. След 1991 г., когато според Вадим Цимбурски Русия се е откъснала от Европа, всички решиха, че Русия е престанала да съществува като европейски играч, като масивна козирка, която винаги е била надвиснала над Европа, застрашавайки я. И сега изведнъж Русия е изскочила като дявол от табакера и то по най-неприятния начин. Остава усещането, че сякаш последните двеста години не са се случили. И ето го сега Аракчеев, заедно с Александър и неговия Свещен съюз, са станали от ковчезите след като са лежали замразени цели двеста години, и бързат да подпишат с тази Европа своя Свещен съюз, предлагайки им го като лек.
Има различни концепции, които са продиктувани основно от вътрешнополитическата обстановка. Имаме един Борис Джонсън, когото няма нужда да слагаме в един кюп с Джо Байдън. Той няма как и да влезе в една кошница с американския президент, за когото вътрешнополитическа ситуация в САЩ е такава, че всяка война в Европа е просто радост, спасение за него….Второ, добра причина е Великобритания, въпреки Брекзит, да се върне в Европа и да изиграе ролята си там. И трето, напълно разумно мнение, че стратегически това е война за изчерпване и на последните руски ресурси, ако не се стигне до размяна на ядрени удари.
- Тоест, говорите за някаква средна аритметичност на тези стратегии - за безкрайната Курска дъга, за война на изтощение на Русия, но Украйна също играе роля - прочетох някъде вашата метафора – тя е мелница, вълнолом, в който се разбиват руските ресурси, руската военна мощ.
- Тази стратегия най-малкото изглежда по-логично завършен продукт в сравнение със стратегията на миротворците, защото тази стратегия не трябва да отчита мнението на другата страна. Русия си каза думата, тя вече се хвърли в тази война. Освен това е необходимо разумно да я държите на една ръка разстояние през цялото време, за да не се отскубне от куката и не й влезе в главата да реши да бомбардира Лондон с ядрени ракети. За да не направи това, тя трябва да разбере, че щом една ядрена ракета излети от Русия, тогава съвсем не на шега десетки ще полетят към Кремъл. Ако Кремъл не знае това, тогава ще прави каквото си иска, ще продължи да хулиганства колкото си иска.
Едно нещо може да възпре сега руснаците - това е осъзнаването на момента, след който идващите ракети ще излетят от подводниците. Ако осъзнаят, че са стигнали дотук, те ще спрат. Ако обаче почувстват, че тези срещу тях блъфират и играят покер, Кремъл има най-добрия покер отбор в света в момента. Безсмислено е да играете покер с него, ще загубите. Просто трябва твърдо да бъде взето решението, че отвъд тази точка ракетите излитат и политат към Русия.
Тази концепция не се интересува от мнението на Москва. Всичко, което италиано-германско-френският съюз предлага не изпълнява известното правило на монтьора Мечников - договорът е продукт на съгласието, на неоспорване на страните, които се договарят. В крайна сметка, когато говорят за някакъв вид компромис, те винаги забравят да попитат дали Русия е готова за каквито и да било преговори. А Русия няма да бъде готова за никакви преговори, докато не се сблъска с обстоятелството, което току-що описах.
- Какъв според вас е най-вероятният сценарий за тази война?
- Най-вероятният сценарий е изостряне на ситуацията през юли-август, в началото на есента. Русия прави всичко възможно за постигане на целите си в Донбас, очевидно скоро ще достигне границите на Луганска, отчасти Донецка област и ще опре до втория, новосъздаден ешелон на отбраната на Украйна. От тук нататък ще започне временно оказване на натиск, ще е необходимо по някакъв начин да се стимулира ситуацията. Очаквам, че ще бъде извършен и опит за организиран натиск, но вече в друга точка и прехвърляне на ресурси на друго място.
- Имате предвид друго място в Украйна или очаквате да се развие някакъв сценарий с Молдова, със Сувалкския коридор, с Литва?
- Мисля, че другото място, най-вероятно все още ще е в Украйна, но в някаква връзка с Беларус, която ще бъде използвана като пушечно месо (съжалявам за асоциацията, трудно е за вярване, но е така). Ясно е, че основните загуби в тази война понесе не само самата руска армия, но и руската армия, в която успяха да мобилизират жителите на Донецка и Луганска област и да ги използват като пушечно месо. Мисля, че мъжкото население на тези райони е претърпяло огромни загуба от 50%.
*Владимир Пастухов, преподавател в Университетския колеж в Лондон
Превод: Faktor.bg