Българинът е емигрирал или е с превит врат, кротко очакващ и мечтаещ реалният социализъм да се върне

Култивираната безпаметност на младите и идиотизираното съзнание на старите склеротични носталгици вършат добра работа на неосталинизма

Любомир Канов

Любомир Канов

Д-р Любомир Канов

Започва да става все по-ясно, че с превратът на гебистите през 2000 година и превземането на властта от Путин в Русия, започва бавно и все по-ускоряващо се 

реставриране на съветската империя,

 с елементите, които познаваме отдавна: бой, арести на протестиращи, цензура, беззаконие, ядрени шантажи и големи, боядисани в зелено, много опасни “изделия” за масово унищожение на човечеството, с единствено нелепо добавените към комунистическата доктрина елементи на месианското православие на “народ, който граничи с Бога”. Обичайният арсенал, който дори дебелото момче от Северна Корея се е научило да използва в борбата си срещу “империализма и капитализма”е добре познат още от времената на Червената Армия-“Освободителка”. 

Вижда се днес и в България нездравото оживление и надежда в очите и в думите на просъветските фантазьори от Радев, през Корнелия, Волен, Волгин, Шаренкова, Митьо Гестапото, до Целият Библиотекарски кадър, състоящ се от

 Петата Колона на Путин и Решетников,

 енергийната мафия, Румен Петков, Първанов и у всичките многобройни замогнали се ченгета милионери. Струва им, се че победата е близко, че българският народ е или емигрирал или е с превит врат, кротко очакващ и мечтаещ онези времена на реалният социализъм да се върнат. Да, но вече не с Политбюро начело, а с Ченгебюро и ЦК на ДС-Банк. Култивираната безпаметност на младите и идиотизираното съзнание на старите склеротични носталгици вършат добра работа на неосталинизма и на реставрационните планове на дизайнерите на прехода от ДС и КГБ. Всъщност, успехът им за съжаление зависи не от зрелостта на българският народ и от неговата 

ясна представа за злините на комунизма, 

които са го увредили дълбоко, а от процесите на разпад на уродливата постсъветска империя. Тези процеси изглеждат едновременно неизбежни и опасни. Нещо като радиоактивен разпад, нещо като Чернобил. Западът, за кой ли път, пропусна да забележи, че Русия не тръгна по пътя на очовечаване след 2000 година, а окуражена от парите добити от полезни изкопаеми и петрол, реши отново да бъде плашилището на света. Западът не се противопостави своевременно, може би смутен от терора на ислямизма и от емиграционните нашествия. Когато обаче това пост-комунистическо чудовище рухне, всички хора на планетата ще заживеят по-добре, включително и в България, защото много по-малко ще бъдат пречките и капаните заложени срещу развитието ѝ във всички сфери - от енергетиката до сигурността, индустрията, законността и дори трансграничната престъпност и каналите за нейното осъществяване, останали непокътнати още от съветско време. Но това рухване, което очакваме и което е неизбежно, е голямата угроза. Защото комунистите винаги са твърдяли, че 

взимат и дават власт само с много, много кръв

 И тя е обикновено чуждата, тя е кръвта на невинните. И защо тя бива пролята най-често? Защото невинните са и онези невежи, които никога не са пожелали нищо да проумеят или да променят своята съдба на жертвен добитък.