Тревожно дередже - етикетите „православен християнин“ и „патриот“ все по-често пораждат асоциации с русофилия 

Д-р Евлоги Станчев

“За един неправославен християнин би било най-лесно да подмине неспиращите сътресения и скандали около Българската православна църква (БПЦ). Да си каже, че не е негова работа да взема отношение спрямо проблемите на деноминация, към която не принадлежи.

БПЦ обаче е далеч повече от просто една от многото религиозни организации, вписани в официалния списък с изповедания в България. Нейната важност се определя не само от обстоятелството, че представлява най-многобройната по численост религиозна общност в страната, нито от факта, че е институция с повече от хилядолетна история и неизмерим принос в културното развитие на българския народ. Това е институцията, която днес носи фундаменталната отговорност пред няколко милиона български граждани да бъде живо свидетелство за вярата, да приобщава тези хора към Божието слово, да бъде близо до тях и да полага постоянни грижи за тяхното духовно израстване.

Ето защо всеки, който възприема себе си като отговорен български гражданин – независимо дали е православен, неправославен, атеист или каквото друго поиска – трябва да бъде наясно със случващото се в БПЦ и съответно с 

рисковете, произтичащи от процесите там

А там, на високите етажи в БПЦ, се случват не просто нелицеприятни неща. Случват се опасни неща. Неща, които отдавна мнозина сред нас назовават, но е съмнително доколко наистина разбират. Скорошната отвратителна разправа с архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, е само повърхността на един дълбок процес с дългогодишна давност. Процес, който не просто взема жертви в лицето на достойни и благочестиви хора като него – бъдете сигурни, вярата на този човек няма да бъде пречупена. Истинската 

жертва на пленената българска Църква

 е духовността на православните българи, тяхната близост до Христос и Неговото учение. От години се извършва добре планиран и целенасочен опит тази духовност да бъде подменена с една изкривена представа за православието и за християнските ценности, имаща подчертано руски привкус. От избора на Даниил за български патриарх преди две години тази тенденция вече има силно централизиран характер.

Българският патриарх и голяма част от висшия клир на БПЦ днес все по-често демонстрират поведение не на православни духовници, а на представители на политическа организация, в основата на която стои възпроизвеждането на руските имперски пропагандни послания. Нито веднъж от началото на войната срещу Украйна тези хора не назоваха Истината, въпреки че в Ефесяни 4:25 е казано: „Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина“. Нито веднъж Даниил и хората около него не си направиха устата дори наполовина 

да призоват за мир и покаяние

 онзи, който единствен е отговорен за кръвопролитията в Украйна – русия на владимир путин. Нито веднъж БПЦ като институция не прояви очакваното от всеки християнин състрадание, обръщайки поглед и сърце към агонизиращия народ на Украйна. Християнството винаги е било въпрос на вяра, засвидетелствана чрез дела и носена в сърцето, а не на външна показност и куха реторика.

Напротив, с погнуса виждаме и чуваме как българският патриарх нееднократно преповтаря манипулативните и категорично неверни тези на руската диктатура. Даниил напълно уверено заявява: „Да не прибързваме да нарочваме за агресор единствено и само едната страна в конфликта, а другата да се представя за невинна жертва. [...] Нещата не са така“. Трудно е да се осмисли как един духовник, още повече човек със святото призвание да бъде пастир на своя народ, може убедено да твърди подобни неща. Но дори да приемем за „нормално“ човек да споделя подобна „гледна точка“, крайно недопустимо е тя да идва от предстоятеля на БПЦ. На патриаршеския престол прилягат смирение, въздържаност и преди всичко грижа за страдащия – послание, което да просветли сърцата на вярващите и да бъде пример за тях. Вместо това Даниил директно 

възпроизвежда руски пропагандни внушения

 и уотабаутизми и принизява един от стълбовете на българската идентичност до още един канал за руско влияние в обществото.

Никанор назова тези истини по начин, по който да бъдат чути. Този човек знае отлично какъв е рискът за него, но въпреки това не се отказва да следва евангелския си дълг да проповядва Истината без страх. И съвсем очаквано върху него се изля цялата тежест на пленената Църква. Забелязахте ли как централизираната атака срещу Никанор следва до най-малкия детайл познатия модел на руските трол атаки в интернет пространството – същите послания, същата агресия, същите канали за разпространение? Това говори напълно достатъчно за силите, обгърнали високите етажи на БПЦ днес. Нали сред вас няма някой, който да си мисли, че разправата с Никанор в действителност е за някакви неизяснени финансови отчети, както се твърди в отправеното към него обвинение от Софийската митрополия? Всичко започва и се изчерпва с неговата публична подкрепа за Украйна, с несъгласието му с варварската руска война срещу украинците, с критиките му срещу путинистките изказвания на настоящото ръководство на БПЦ, с „кощунството“ да покани украински дечица да посетят Църногорския манастир.

Разбира се, не би било нито вярно, нито справедливо да представяме проруското крило в Православната църква като единствено. В БПЦ има немалко достойни духовници – хора, които всекидневно показват със сърце и дела, че Църквата не може да бъде друго освен Тялото Христово и че е светотатство тя да служи на политически или идеологически интереси. Убеден съм, че Църквата има своето бъдеще именно в тези хора. Днес те също страдат заради овладяните от путинофилия, ченгесарщина и политически клиентелизъм високи етажи на БПЦ.

Със съжаление и тревога обаче трябва да признаем очевидното – достойните и честни духовници рядко имат думата. Те са умишлено заглушавани, а онези сред тях, които се осмеляват да посочат открито болестите в БПЦ, мигновено биват 

нарочени за „разколници“

 Именно това се случи с Никанор.

Докато Даниил продължава да бъде патриарх, дума в Църквата ще продължават да имат хора, които разбират православието през оптиката на политическата русофилия. На преден план ще бъдат „духовници“, които принизяват православната вяра до покланянето пред току-що написалия книга за „ползите“ от войната срещу Украйна руски патриарх и агент от КГБ кирил (гундяев). 

Би било наивно да мислим, че този процес е случаен. Агентите на руско влияние знаят отлично, че техните пропагандни внушения ще пуснат най-дълбоки и трайни корени там, където са съсредоточени най-силните емоции на дадена общност. Както съм казвал и по други поводи, в българския контекст тези пространства несъмнено са православието и патриотизмът. Тъкмо духовната и особено националната идентичност са онези форми на принадлежност, които изпълняват силно мобилизиращи функции за дадена общност, осигуряват ѝ стабилност и устойчивост дори във времена на изпитания и кризи. Това е обяснението защо проруските кръгове от години инвестират огромни ресурси именно в тази насока. И ще продължат да го правят. Даниил е важна част от този процес. А „плодовете“ вече са налице – стигнали сме до парадоксалното и не по-малко тревожно дередже, в което етикетите „православен християнин“ и „патриот“ все по-често пораждат асоциации с русофилия. Това е търсен ефект.

В този смисъл онези български граждани, които се нуждаят от своята Църква, са изправени пред един ясен, но 

фундаментален избор:

(1) Да отвоюват своята Църква от овладялата я лъжеправославна клика, сляпо ориентирана към московския религиозен милитаризъм и неговата джихадистка сакрализация на войната;

Или

(2) Процесът на обществено отчуждаване от Църквата да продължи до такава степен, че в недалечно бъдеще тя да бъде напусната и от останалите си достойни свещенослужители, да се изолира още повече и в крайна сметка да се превърне в същинска проруска секта. Да стане траен символ на обществено разделение.

Вторият сценарий би имал катастрофални последствия за всеки от нас, без значение какво е отношението ви към религията. Всяко общество, всяка човешка общност има нужда от духовни ориентири. Тяхната липса неизбежно води до драматични нравствени последици – цинизъм, фанатизъм, омраза. Това се отнася дори за днешната космополитна епоха, в която на религията сякаш се отрежда все по-маргинално място. А всъщност космополитизмът, човешката свобода и плурализмът съвсем не са несъвместими с Христовата вяра, противно на русофилските внушения. Свободната, истинна, близка до хората Църква има място в душите на българите. Те я заслужават.

Вън рашистите от Българската православна църква!”