Има голям риск Пловдив да се превърне в новия Петрохан за т.нар. “демократична общност“

Калин Манолов

Зверското убийство на Георги Кузев в Пловдив имаше един, вероятно неочакван, за повечето българи ефект: възбуди спор дали случилото се може да бъде определено като фашистко/нацистко (в България, под съветско влияние никога не се е правила разлика между двете, а има доста разлики, както ще обясня след малко). Партиите преведоха този спор на „политически език“: 

имало ли е фашизъм в България

Развитието на този спор предстои, и първият пик вероятно ще е по време на кампанията за президентските избори през септември. Едната страна в спора ще ни замерва с терористични актове и убийства, другата - с отрязани партизански глави. Целта няма да е да стигнем най-после до истината: целта ще е да спечели правилният за русия кандидат-президент. 

Йотова, конечно

Има голям риск Пловдив да се превърне в новия Петрохан за т.нар. “демократична общност“. Вчера тон за това даде лично премиерът, и не случайно намеси МОЧА и Альоша. Изборът ЕС/НАТО или русия, който всъщност ще направим на 25 октомври, ще мине през историята. А тя на огромна част от гласоподавателите е разказвана по комунистически. На младите не е разказвана изобщо. И кандидат-президентът на демократчната общност трябва ВЕДНАГА да започне да запълва тази „празнина“ в образованието. Защото 

през историята ще се прокарат идеи

Идеите насочват действието. „Антифашистите“ ще „фърлят“ за Йотова. Привържениците на Гюров (ако е той), ще се окажат фашисти. Това ще бъде внушавано по всички възможни медийни канали на по традиция трудно ориентиращия се в идеологии избирател. А да си фашист е, меко казано, непрестижно. Ако „партиите от демократичната общност“ допуснат такава пропагандна кампания през следващите два месеца, Йотова ще спечели на първи тур.

За да предотвратят убедителната й победа, лидерите на въпросните партии трябва да имат поне бегла представа от историята на идеите, каквато, опасявам се, им липсва. Много вероятно и на избирателите им. Това само ще налее гласове в мелницата на проруския кандидат-президент. Може дори да превърне прозападния кандидат-президент в „манджурски“ - тоест, в неосъзнат помощник на своя противника. 

Каква е същността на -измите на ХХ век - фашизмът, нацизмът и комунизмът? Много проста: държавата взема от тези, които имат, и дава на тези, които нямат, като запазва голяма част от иззетото насила имущество за себе си. Тази обща и за трите -изми идеология се нарича „етатизъм“. Състои се в концентрацията на широк икономически, политически и т.н. контрол в ръцете на държавата - за сметка на индивидуалните свободи. От пазител на правата/правилата, държавата се превръща в главен разпределител на обществения ресурс. При това този ресурс се смята за неизчерпаем: държавата може да го използва отново и отново. И при комунизма, и при нацизма, и при фашизма, всяко ново насилие, прилагано над богатите, се оправдава с твърдението, че е справедливо те да бъдат притискани в полза на бедните. Собствеността бе истинската цел на насилието и на трите!

Оттам нататък разликите между комунизъм, нацизъм, и фашизъм, са в порядък, не по същество. И в никакъв случай не са в полза на комунизма. 

Безспорно, най-резултатен бе нацизмът – немският агресивен икономически национализъм. Той бе неразривно свързан с огромната намеса на държавата в икономиката, чиято цел бе икономиката на Германия да стане независима от международната търговия и да се самозадоволява. Това в икономическата теория се нарича „автаркия“. За тази цел държавата трябваше да инвестира в производството на заместители на вносните стоки, независимо дали това е икономически разумно. Това не можеше да стане без силен държавен контрол върху производството, защото свободният избор на отделните граждани може да попречи на плановете на властта. Но това не можеше да стане и в държава, бедна на природни ресурси. На Германия на Хитлер ѝ трябва Lebensraum - „жизнено пространство“, което в крайна сметка се наложи да бъде завоювано.

Нацизмът е 

ФОРМА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ,

 която се различава от съветския модел най-вече по това, че запазва част от езика и формите на частната икономика. Предприятията продължават да се наричат „частни“, но техният собственик вече не е свободен предприемач. Той е „ръководител“ (фюрер) на предприятието.

Държавата определя на всяко предприятие какво да произвежда, в какви количества, на кого да продава, на каква цена, откъде да купува суровини и колко да плаща за тях. Правителството определя и къде да работят работниците и какви заплати да получават. Ако дадено предприятие реализира печалба, неговият ръководител няма право просто да я вземе за себе си. Той получава определена сума, която по същество е заплата. Ако иска повече, трябва да поиска разрешение от по-висшата власт. С такъв всеобщ държавен контрол върху бизнеса, пазарната икономика фактически е заменена от социалистическо планиране.

Това е 

социализъм под външната маска на капитализъм

Същото беше и при комунизма. Само че при него, за разлика от нацизма и фашизма, контролът на държавата над икономиката бе тотален: частна собственост НЯМАШЕ ИЗОБЩО. Иначе обществото и в русия на Ленин и Сталин, и в Германия на Хитлер, беше организирано отгоре надолу от всемогъщата държавна власт. 

Фашизмът на Мусолини бе нещо трето. Той отхвърли марксизма, след като стана ясно, че работническата класа не може да бъде универсален революционен фактор. Затова класата бе заменена с нацията. Нацията бе обявена за „естествената основа на хармоничното фашистко общество, в което всички слоеве и класи ще бъдат свързани помежду си“. Тя трябваше да постигне морално единство, каквото според фашистите либерализмът и марксизмът не могат да осигурят. Затова фашизмът представяше себе си като последния, „трети път“ - алтернатива едновременно и на слабия либерализъм, и на комунистическите революции след Първата световна война.

Точно това прави и русия от началото на века. От 2013 г., след инвазията на русия в Донбас и намесата ѝ във войната в Сирия, путин стана международен лидер на „руския консерватизъм“. Според него държавите от ЕС съзнателно разрушават традиционните европейски ценности, националните обичаи и границите между етносите и културите. русия им противоставя „традиционните ценности“ - опора срещу размиването на моралните норми от западните елити. В рашистката пропаганда централно място заемат семейството, човешкия живот и свободата на вероизповеданията. Благодарение на тях русия се противопоставя на деморализацията от Запад.

Руският „консерватизъм“, наричан за краткост "рашизъм", 

е нов прочит на фашизма. Именно него изповядва „Прогресивна България“. Очаквам всеки момент да чуя, че прогресистите предлагат „трети път“ между капитализма и социализма като Мусолини и путин. 

Всъщност прочетох. Радев трасира "третия си път" в предизборната платформа и в обявената вчера управленска програма: социална корекция на пазарната икономика и борба с „олигархичния капитализъм“. Основното внушение в двата документа е: „Капиталът е необходим, но държавата трябва да предотвратява превръщането му във власт.“ Всеки момент пропагандата ще го завърти на пълни обороти. 

Историята показа, че „преразпределението“ на собственост няма как да стане без насилие. Без маршове, паради и униформи. Без замяна на дискусиите с песни и факли, плюс култ към физическата сила, насилието и бруталността. Докато политиката се превърне в своеобразна обществена литургия.

Всъщност не помага ли и БПЦ на Даниил на този "третопътен градеж"?

Накратко: ПП и ДБ имат пълното основание да наричат "Прогресивна България" про(то)фашистка партия, а себе си антифашисти. 

Как би изглеждала България, ако Радев заяви като Мусолини, че „корпоративната система“ е предназначена да стане цивилизацията не на ХХ, а на ХХI век?

Държавата ще контролира жизненоважните индустрии.

Всички профсъюзи и предприятия - съответно всички работници и собственици от даден сектор, ще се обединяват в една корпорация. Например всички, свързани с енергетиката, ще се включват в една система, която контролира този сектор.

Властта постепенно ще се концентрира в ръцете на такива големи корпорации. През 1934 в Италия те са били 22.

През 1938 техните представители заменят парламента с „Палатата на корпорациите“. А властта продължава да се концентрира във Великия фашистки съвет - управляващия орган на движението.

Предотвратяването на такава дистопия би било силно предизборно послание на кандидат-президента на „демократичната общност“ и на нейната широка периферия. Стига да има кой да го формулира максимално разбираемо и убедително. И кой да го използва като предизборен аргумент.