Българската парламентарна юрта

Можем ли да я напуснем и поемем на дълъг път към Европа със всичките рискове и надежди

Авторът

Авторът

Христо Слави Рачев

Неочаквана вълна плисна в Народното събрание, намокри задниците на избраниците, събори решетките и заля брюкселските жълти павета. Отлична среда за плодене на токсични плесени и български русофили. Време е да се съгласим, че те винаги са били 

въртоглави и зловредни хора

 В президентството, бизнеса, енергетиката прораснаха най-отбраните въртоглавци. Въртят далавери, лъжливите им холерични фрази, проблясват като змии в българската джунгла.
Контекстуално все още сме в Азия и юртите на Чингиз Хан. Като слушам и поглеждам с едно око изказванията в най-голямата българска юрта - Парламента, зимата ще се наложи да се отопляваме със сухи лайна от камили. Видях го в Монголия, местно, нелошо решение на енергийния проблем от три хиляди години насам. 
“Звездното небе над нас и моралът в мен…” са все още непонятна мисъл за българското съзнание и подсъзнание. 

В Европа не се предвижда благоденствие и щастие за народи, които видимо и слухово говорят един език, но упорито отричат това. Защото всеки народ се състои от звездни купове, клъстъри /струпване/ от разнообразни типове, а колективния интелект е, техен сбор. На такъв сбиреток се радваме и гневим в Парламента. Когато степните азиатци станат европейци, очите им се окрълят, разбират какво е милосърдие, почтеност, акуратност, трудолюбие и достоен живот под знака на закона. Така откриваме, че има белгийци, норвежци, шведи с техния специфичен стандарт и проблеми. Плюс десетократно по-високите им заплати. Не знам какво преследва еволюцията, накъде се е запътило човечеството и каква е крайната цел. От днешния крайъгълен камък и проповедите на елитите, идеалът на модерното човечество е, да потребява безкрай и се угоява като свини в луксозните си къщи и апартаменти. Да дъвче, лочи и живее все по-луксозно, заобиколено от последните чудесии на техниката. Ако се съди по плажната голота, има забележителни успехи и посока. 

Исторически и параболично отново имаме нужда от внос на царе и силни приятели да ни пазят от побойника под кодовото название СССР. В този измамен и подвеждащ код няма никакъв съюз, нито е съветски, още по-малко социалистически и не се забелязва нито една независима република. Днес Федерацията води война. Ако Путин се казваше Куропаткин /бездарен генерал от Руско-Японската война/ щяхме да търсим други сравнения и метафори. Да ме извинят дамите, освен прелестните гърди, сюжетно важния триъгълник с характерната ъглополовяща, винаги ще си останат доминанта в съзнанието на мъжете. Значи нищо сексистко.
 
Капитулира ли Украйна, червените мухоморки и орки ще получат масова и застрашителна ерекция. Не помня да ме е било така

 срам от днешната махленска крамола с македонските роднини,

 придобила световен отзвук. Изпитвам международен, национален, интелектуален и личностов срам от патриотарското гръмогласие и мегафонните крясъци на човекоподобният ни политически елит. Най-вредни са “знаещите”, видите ли имали роднини и дълбоко познавали историческата драма от личен опит. Това емпирично познание въобще не изключва те да са забележително глупави и зли хора. Не оценяват тежестта на фактите, други насъсквани от Русия и Сърбия през агентурите. За някои български философи европейската идея и съюз може да са утопични, културно несъвместими, подобно на различните кръвни групи, но в близък план са единственото спасение от годзилата, която бълва огън и отделя барутни газове през едно море.

Дали днес вота минава или не, няма особено значение. Дори НАТО да ни интубира масово, пак ще си останем същите племена с хилядолетна история около юртите;
 все тъй културно невменяеми и неизлечимо 

твърдоглави в отстояване на заблудите си

Устойчив е азиатският ген. И моля, без досадните клиширани вопли от вида: “Колко е тъжно. Никой нямало да разбере”. Но съм съгласен, че от нашите писания с констативен характер, няма особен смисъл. Затова: зелена светлина на европейския семафор, пускаме братовчедите, да заплитат и разплитат собствените си лъжи, плавно във времето. Но преди да светне червено и Червената армия цъфне в тил по сухите баири на Сливница, и започне да насилва. Да товари хладилници, златен резерв, архиви, заповядва народен съд, както отколе си знае. Русия, Сърбия, Албания и роднините да внедрят нова вражеска дъгата зад нас, и зорлем да станат най-опасните ни врагове. Чак тогава да проумеем за какво сме се препирали. Можем ли да прозрем по-големия контекст. Да напуснем юртата и поемем на дълъг път към Европа със всичките рискове и надежди.

P.S. С поздрав към Христина Капинчева и всички, които мислят като нея.