Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
България е кретенска държава!
Държава, казах. Макар че и тъй нареченият „народ“ явно от дълго време тайно и безсрамно си такова родителката, след като се намираме там, където се намираме - практически извън НАТО и само формално в ЕС, доколкото Съюзът още дава пари да крадем.
Животни мръсни!
Извинявай, Иване /Динков/ и Емилияне /Станев/ - не е вярно, че срещу народ не се говори. Ако той е такъв като българския, всеки български поет, не само Ботев, има право да каже - а вий, вие сте идиоти!
Ало, вий, политиците, които сте част от този уж народ и уж произтичате от него - как не потънахте в земята от срам, когато Кулеба се оказа първият политик от много време насам, проговорил с човешки думи в светинята на българската демокрация - Народното събрание. Украинският външен министър по начин най-красив, само с две-три простички изречения, на маймуни ви направи, бе, шльоковци. Ама вие дори тогава си бъркахте в носа, тледахте полученото и се взирахте мъдро в тавана, като се правихте, че не разбирате за какво иде реч. И продължавате да се правите, че не разбирате от какво трябва да се срамувате.
Крайно време разделно е!
Много моля приятелите ми в Украйна, Полша, Чехия, в Англия и Австрия, в Германия и цяла Европа, в Щатите, Австралия и дори в Русия, да не ме възприемат вече като част от точно този уж български народ и точно тази уж българска държава. За мен те са срам и позор - скоро може да поискам политическо убежище в ЕС.
По времето на комунизма не се махнах от тази страна, включително заради наивната надежда, че комунизмът ще падне и тогава като започне един живот…..Е, за 30 години тогава и над 30 после, научих важното - няма комунизъм, социализъм, диктатура на пролетариата и други глупости. Те са фасада. Има Русия, има руска имперска политика, руски интриги, стимулиран от Русия тероризъм, в съчетание с ненаситната жажда на роба по света да слугува на онзи, у когото е нагайката и който се държи като господар. Така е не само в България, така е от Северна Корея до Куба, от Венецуела до Сърбия, от Близкия Изток до Африка.
Душата ме боли. Непоносимо. И след 60 вече загубени, искам все пак да преживея последните 30 години от живота си на чист въздух.
Извинете за лиричното отклонение, всъщност започнах този текст, само за да изброя основните точки на българската политика към Русия, които трябва да видя в програмата на партията, която ще поиска моя глас на следващи избори. За нищо друго вече няма да гласувам - стига компромиси, стига избор на по-малкото зло, стига аванси на кретени. Те, политиците, трябва да се съобразяват с мен, не аз с тях.
Но, пак преди да започна, още една бележка.
Изритайте най-после Митрофанова,
бе, щъркели, наглите нейни заплахи към България и българите продължават, всичко вони и всички сме оцапани в лайната, които тя мята по вентилатора, докато европейските ни и НАТО-вски политици - от президента Румен Радев, до последния Копейкин в Парламента - се снишават и пълзят. Как не ви се изтъркаха задниците от влачене, бе, гъзоглави?
И така - политиката ни към Русия трябва да е политика на максимално отдалечаване от Русия и търсене на максимално силни съюзници за опора. Защото, както знаем, самата Русия не признава правото да се отдалечаваш от нея, след като тя иска да те приближи - и веднага става агресивна, ако не слушкаш.
Румен Радев обаче пък веднага ще каже - ами това вече сме го постигнали с членството в ЕС и НАТО.
Да не си правим илюзии, граждани, и да не оставяме един зелен чорап и неговите червени ешове да мислят вместо нас. Да си дадем сметка, че през последните години, особено от 2014 насам, а да не говорим за двата последни месеца, България само формално е член на тези съюзи. Сега те ни търпят само от учтивост и защото още не са измислили механизми, по които да изритат такива мръсни котета като нас.
И това е, защото България не се държи като съюзническа държава, ние не сме стожер на свободата и демокрацията в Европа и по света, не признаваме натовските войски за свои, кръшкаме от разполагането тук на по-сериозни сили и оръжия, тоест, затрудняваме, не облекчаваме общата отбрана. Да не говорим за цирка около оръжията за Украйна, в който избихме всичката евро-атлантическа риба, докато демонстрираме нашите най-прекрасни национални качества - простотия, дебелоглавие, инат, готовност да прегръщаме агресора и потисника, да викаме на черното бяло, а бялото изобщо да не забелязваме.
Така че първата ни задача е да станем реални членове на ЕС и НАТО, да бъдем активни и инициативни в Брюксел, да извършим реформите в собствената си страна, да работим за засилване на евро-атлантическата солидарност, а не за отслабване, за това да се чуват гласовете на държавите от Източна Европа в общия хор, за укрепване на общата икономика, политика, отбрана, да работим за засилване на санкциите срещу престъпната и агресивна Русия. И за спазването им - защото ако продължаваме да пускаме руски самолети да си фърчат над България с уж хуманитарната мисия да си прибират шпионите от Сърбия, значи пак се правим на абдали. Или правим другите на абдали, а себе си имаме за много хитри.
България трябва ефективно да затвори не само въздушното пространство, а пристанищата си за руски кораби и сухоземните граници за руски товарни и пътнически превози.
Трябва да се спре всяка търговия или друг бизнес с Русия.
Трябва да се прекратят политическите, културните и спортните контакти.
Трябва да се наложат силни ограничения за придобиването на собственост и развитието на бизнес в България от руснаци или руски фирми.
Трябва да се създадат условия и да се поставят срокове руските собственици тук да се разделят с наличната собственост, а ако не успеят навреме - пак да се разделят с нея, като бъдат компенсирани от държавата по данъчна оценка.
Ако приемем, че не се скъсат изцяло дипломатическите отношения с Русия, то поне в българското посолство в Москва трябва да останат посланик, секретарка и гавазин - а това да стане и в руското посолство в София, което автоматично ще ни предпази от
отровата на руските шпионски мрежи
Трябва да се затворят всички български консулства в Русия, визи да се издават само в Москва, при това - само за ограничени случаи и по силно рестриктивни правила.
Трябва да се обявят за изтекли сроковете на всички визи и други документи, издадени на руснаци, които в момента пребивават в България, и те да се върнат в любимата си родна империя. С изключение на случаите, свързани с хуманитарни и политическите теми.
Руската пропаганда на войната, на руските имперски интереси, на руските „гледни точки“, в България трябва да бъдат приравнени с нацистката пропаганда, инкриминирани и подложени на строг контрол и наказания. Медиите, политиците и организациите, които поддържат тази пропаганда, трябва да бъдат разследвани и съответно - закривани и/или съдени.
Трябва да се прекрати достъпът на български медии, политици и обществени организации до руски пари, да се отменят всички русофилски сборища в страната, да се забранят руските знамена и руско-нацистки символи по време на протести, демонстрации и други политически и обществени събития.
Трябва да се затвори българският пазар за всички руски електронни медии и печатни издания.
Трябва да инициираме и да се включим активно в евентуален европейски проект за засилване на образователните и политически предавания, предназначени за публиката в Русия. Не трябва да изоставяме руснаците изцяло на отровното облъчване от Кремъл и кремълските Гьобелсчета, а да имат възможност те да чуят истината.
Трябва да се премахне преподаването на руски език в средните училища и всякакви школи за деца и ученици, само в 2-3 университета да остане руската филология като специалност, но с ограничен брой студенти.
Трябва дълбоко да се реформират българското МВР, специални служби и армия, като се пресече наблюдаваното възпроизводство в тях на руски приятели и шпиони, поклонници на Русия и руското оръжие, крепители на руските интереси. Само така силовите ни структури ще заработят ефективно срещу руските подмолни действия и хибридни атаки, а българското офицерство най-после ще може да вдигне глава, без да се срамува от имена като Радев, Янев и други.
Светият синод трябва да бъде любезно помолен от българската държава
да прекрати отношенията си с Руската кагебистка църква,
за да не продължава БПЦ да е съучастник на престъпници, които с поведението си подкопават устоите не само на православната църква като институция, но и на християнството като доктрина.
Има и още много мерки, които трябва да вземем, не само България, а и Европа, за възпиране на Русия, не мога да изброя всички. Ключовият въпрос е докога трябва да действат те.
Не до края на войната в Украйна. Не и до подмяната на Путин с някой друг руски империалист. Не и до изтеглянето на Русия от Крим, Приднестровието, Абхазия, Чечня и всички други неруски територии.
Правилният отговор е, че рестриктивните мерки, който трябва да образуват истински санитарен кордон около Русия, трябва да останат в сила, докато не се види, че не само руската върхушка, а и последният руски мужик е забравил имперските си амбиции и се е превърнал в нормален, свободен и демократично мислещ човек.
Да, формулирам трудна задача, тоест, животът ни без Русия ще продължи много дълго. Но всъщност - руснаците да му мислят колко точно. Без нас ще е тежко за тях - без тях, за нас ще е голямо облекчение.
Ако не вземем мерки обаче и оставим нещата да се развиват под диктовката на Русия, напълно заслужено ще си останем кретенска държава.