Честито, граждани, пак сме в челните редици на прогреса!
Така, де, имаме си атентат срещу главния прокурор – кога и къде през последните примерно 20 години се е случвало подобно нещо. И къде в Европа по-специално се е случвало. Сещате ли се? Щото аз не се сещам.
За конкретните подробности по случая витае пълна мъгла, затова е ясно, че разумна хипотеза за станалото – в смисъл кой и защо се напъва да прави подобен чутовен подвиг – още не може да се гради. Затова и доста
нелепо звучат появилите се веднага версии,
че всичко е инсценировка с цел от една страна да се героизира Гешев, а от друга – да се сплаши онази част от политическата класа, която в момента върши чудеса от политически героизъм, за да отвоюва държавата от такива като Гешев.
Богато въображение и доста свободни съчинения стоят зад подобна хипотеза. Но като сме опрели до там, да кажа, че в това отношение за мене са много по-валидни думите на бившия министър на отбраната Николай Ненчев – някой от тези умници да си организира подобна инсценировка и да натовари в колата жената и децата си, преди да мине през мястото на „фалшивия“ атентат.
Да, хероични мислители на конспиративни теории си имаме в милата ни Родина. Тя затова е и на такова дередже, де, заради подобни мислители. За тях Ковид 19 и ваксините бяха конспирация, та един атентат срещу Гешев ли ще им се опре…..
Все пак обаче ми се струва, че, като махнем тъпите хипотези, няколко важни неща по случая могат реалистично да се видят и формулират още на този етап.
Първо, подобен взрив, дори да приемем, че е инсценировка – а май тогава още повече – трябва да е дело на големи специалисти, това не е по силите на мнозина в България. Кире Гъзо и Пешо Лайното, третостепенните персонажи от мутренските времена, не биха могли да сътворят подобно нещо, дори горните големи мутри да им го заповядат под страх от спиране на издръжката.
Второ, работата не е дело на един човек. Необходима е цяла верига от хора – като започнем от идеолога и поръчителя, минем през доставчика на взрива, през задължителния вътрешен човек, който да информира за маршрута на главния прокурор и други детайли, та стигнем до преките изпълнители. Които, при това, хем да са на самото място или близо до самото място на взрива, хем да останат невредими от осколките, хем да успеят да избягат яко дим от гардовете. Направо като победители от прочутото детско телевизионно състезание в комунистическите времена „Бързи, смели, сръчни“.
Трето - нещата се усложняват още повече, ако е истина версията, че по пътя на кортежа е имало и втори заложен взрив, както и твърдението на bTV, че взривът е управляван от военен дрон. Тогава кръгът на преките участници в играта се разширява чувствително, а в нея се намесват и собствениците на военни дронове. Да, кръгът се разширява, но, за сметка на това, следата към извършителите би трябвало да става все по-видима.
Четвърто, всичко насочва към опцията взривът - ако не е дело на чужди специалисти, което също не би трябвало да се изключва - да е дело на специалисти или от българската армия, или от българските специални служби, настоящи или бивши, няма значение. Фактът е, че те се знаят помежду си, знаят кой какви предпочитания и какъв почерк има, какво може и какво не може, с кого е свързан и т.н.
Така че, пето, казаното дотук предполага, че тайната работа по подготовката и изпълнението на атентата срещу българския главен прокурор нито е, нито може да остане чак толкова тайна.
Всичко би трябвало да бъде разкрито бързо и
наказано безпощадно
Така България, поне донякъде, ще може да изтрие петното на срама от лицето си. Защото ако едно демократично общество стигне до там, че да решава проблемите си с тероризъм, това си е безспорен срам за самото общество, доказателство за неговото безплодие и безсилие.
Но и още по-важното – с разкриването на истината, българското общество и българските държавни институции ще спрат да живеят в страх. Защото, елементарно, Уотсън – всеизвестно е, че именно насаждането на страх и нагнетяването на напрежение е основната цел на всеки терористичен акт.
Може да изглежда, че целта е дадена конкретна жертва и тя да се постигне или да не се постигне. Това обаче е тактически ефект. Защото, независимо дали конкретната жертва е факт или се отървава само с уплахата, истинската стратегическа цел и реалният дългосрочен ефект на всеки атентат е точно насаждането на страх сред обществото.
Ето какви неща могат със сигурност да се кажат в момента, преди да са изтекли дори първите 48 часа от атентата срещу българския главен прокурор. Останалото са гадания по вътрешности на заклано животно и хвърляне на боб.
И аз имам своите подозрения и хипотези, но съзнателно не ги споделям, защото по този начин само се замърсява с дилетантски шум общественото пространство и се снижава представата у хората за истинското ниво на обществена опасност от случилото се. Тази опасност е
да заработи месомелачката,
а ние да започнем да свикваме с подхода разни хора наоколо да бъдат взривявани или отстрелвани, докато отстрани мъдро развиваме хипотези как те сами са си го инсценирали – ако оцелеят. Или как сами са си виновни – ако се случи атентатът да е успешен.
В сегашния случай с главния прокурор вероятно ще разберем кой, защо и как сложи адската машина. Силно се надявам да разберем, иначе – жална ни майка. И трябва да стане бързо, най-добре – още докато пиша този текст, а не, както с атентата в Сарафово, да минат десет години, докато Системата официално назове извършителя, известен, впрочем, на всички още от първия час.
Кой знае защо, в целия шум и цялото мълчание, които съпровождат случилото се с Иван Гешев, поне до момента, не чух нито дума по темата да се произнася от страна на президента Румен Радев. Председателят на парламента Росен Желязков се произнесе веднага, но Радев още си прави оглушки.
Да, знам, Радев има голям зъб на Гешев, задето прати хората си да тършуват из президентството и да търсят доказателства за руските шпиони, спокойно свили там гнездо, но все пак – става дума за водеща държавна институция, която мълчи по темата за атентат срещу друга водеща държавна институция.
Това мълчание също е един от знаковите факти в цялата история и трябва да се държат под око днешните и утрешните президентски реакции, защото те вероятно са част от по-голямата игра.
Да, по-голяма игра има, защото
адските машини никога не гърмят случайно
и по дребни поводи, още по-малко – адски машини срещу цял главен прокурор на Републиката, независимо как се казва той и какъв обществен авторитет има.